През месец октомври тази година на кръгла маса, организирана от Института CEELI, беше представен докладът „Осветляване на корупцията. Свобода на информацията и прозрачност в Централна и Източна Европа“ (Shining the Light on Corruption: Freedom of Information and Transparency in Central and Eastern Europe). Негов автор е Дейвид Банисар – експерт в областта на достъпа до информация и защита на личните данни, преподавател в Лондонския институт за икономически и политически науки (London School of Economics and Political Sciences).
От българска страна принос имат Програма Достъп до Информация при изготвяне на доклада и Български институт за правни инициативи (БИПИ) с наблюдението на здравния сектор.
Докладът е структуриран в пет части:
- Определяне на свободата на информация
- Свободата на информация в международното и европейското право
- Свободата на информацията в страните от Централна и Източна Европа
- Препоръки – към правителствата и към гражданското общество
- Приложение – анализ на достъпа до информация в сферата на здравеопазването в държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
Свободата на информация е правото на физически лица и организации да получават информация от публичните органи по най-различни въпроси от обществен интерес. То включва правото да се изисква информация и задължението на публичните органи да я публикуват.
Свободата на информацията е ключов инструмент в борбата с корупцията. Информацията е от решаващо значение за търсенето на отговорност от правителствата и е жизненоважна за журналистите и организациите на гражданското общество да идентифицират лошото управление, корупцията и незаконнoтo изтичане на финанси, които сериозно възпрепятстват развитието в страните по света.
Законите за свобода на информацията се използват от журналисти и граждански обединения, за да изискват информация от публичните органи за взети решения, обществени поръчки и разходи, както и за конфликти на интереси.
Свободата на информация е призната в международни закони чрез множество инструменти, свързани с правата на човека, борбата с корупцията и опазването на околната среда, включително Целите на ООН за устойчиво развитие.
Свободата на информацията е европейска концепция от повече от два века. Шведският закон за свобода на пресата, приет през 1766 г., установява принципа, че правителствените документи по подразбиране са достъпни за обществеността и предоставя на гражданите правото да изискват документи от държавните органи.
Френската Декларация за правата на човека от 1789 г. призовава за свободен достъп до информация за бюджета: „Всички граждани имат право да решават лично или чрез своите представители относно необходимостта от публични вноски; да ги одобряват свободно и да знаят за какви цели се използват.“
Необходимо е много време преди другите държави да последват примера на Швеция и Франция. През 50-те и 60-те години на миналия век закони за свобода на информация се приемат във Финландия, Франция, Холандия. Днес всички държави в Европа, с изключение на Беларус, имат някаква форма на закон за свобода на информацията, а в целия свят – 130 държави.
Приемането на законодателство за свобода на информацията в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е по-скорошно. След прехода към демокрация през 90-те години на миналия век България, Хърватия, Унгария, Полша и Словения включват свободата на информация в конституциите си. Между 1999 и 2003 година държавите от ЦИЕ приемат и закони за достъп до информация. Причините за приемане на закони за достъп до информация в държавите от ЦИЕ са няколко: това ще улесни процеса на присъединяване към ЕС, прилагането на Орхуската конвенция, ще ускори въвеждането на електронно управление и най-вече ще засили вътрешния натиск върху последващия преход към демокрация, изискващ отчетност.
Общата рамка на законите в региона е сходна. Това отчасти се дължи на факта, че те са значително повлияни от Американския закон за свобода на информацията и практиката на организации като Архив Национална сигурност, ARTICLE 19 и различни клонове на Институт „Отворено общество“.
Всички закони за достъп до инфромация включват: право на достъп, активно публикуване, задължение за предоставяне на информация, изключения, процедура за обжалване, контролен орган, санкции.
Въпреки че националните закони за свобода на информацията са в сила от повече от 20 години, съществуват широко разпространени предизвикателства пред достъпа до информация в различните юрисдикции. Те включват забавяне на отговорите от страна на длъжностните лица, прекомерно прилагане на изключенията (особено във връзка със защитата на данните), забавяне на съдебните процедури. Пандемията от COVID доведе до допълнителни забавяния, като в същото време ограничи други антикорупционни правила.
Най-често срещаният проблем, за който съобщават от гражданското общество, е забавянето. Често служителите пренебрегват искания или забавят отговорите дълго след изтичането на сроковете без обяснение. Това често се прави в явно нарушение на националните закони и разпоредби.
Във всички държави законодателството за свобода на информацията не е единственото средство за достъп до информация, свързана с корупцията. Съществуват много други закони с допълващ достъп до информация. Това са закони за обществени поръчки, за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, за защита на лицата, разкриващи нередности и други.
Препоръки към правителствата
- Преглед на националното законодателство, за да се гарантира, че отговаря на международните и регионалните стандарти, включително Конвенция от Трьомсо на Съвета на Европа, и утвърждаване на принципите за максимална прозрачност, лесно и бързо предоставяне на информация.
- Да гарантират, че изключенията за защита на данните са хармонизирани със свободата на изразяване и свободата на информация.
- Преглед и одит на процедурите за отговор и преразглежда на заявленията, за да се гарантира, че процесът е опростен.
- Одит на активното публикуване на данни.
- Подобряване на механизмите за надзор, включително преглед на възможността за създаване на независим надзорен орган, който да следи за прилагането на закона.
Препоръки към гражданското общество
- Да се продължава използването на свободата на информацията като инструмент за разкриване на корупция.
- Да се популяризира закона за свобода на информация сред другите граждански организации.
- Взаимодействие със служителите, отговорни за пердоставяне на информация.
Докладът на ангийски четете ТУК.