Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Фокус
Основни моменти от мотивите на Конституционния съд по Конституционно дело 14/2011
Тереза Манджукова, ПДИ
Тереза Манджукова
Тереза Манджукова

С решение No. 4 от 26.03.2012  Конституционният съд отхвърли искането за обявяване за противоконституционна нормата от закона за досиетата (ЗДРДОПБГДСРСБНА), позволяваща обявяване на принадлежност към Държавна сигурност на основата на документи  от ръководилия съответния агент щатен или нещатен служител на Държавна сигурност, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители (чл.25, т.3 ЗДРДОПБГДСРСБНА).

През декември 2011 тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) поиска по висящо дело произнасяне за конституционосъобразността на въпросната разпоредба. ПДИ беше конституирана като заинтересована страна и внесе своето становище на 20 февруари 2012.

Съдът разглежда и приема аргументите, изложени в становището на ПДИ. В синтезиран вид обобщаваме аргументите на ПДИ, подкрепени с цитати от решението на Конституционния съд.

 

● Обхват на проверката за конституционосъобразност

 

В искането си ВАС посочва като основание за противоконституционност чл. 56 (право на защита) и чл. 57 (неотменимост на основните права и забрана за злоупотреба с права) от Конституцията.

Според ПДИ нарушение на чл. 56 и чл. 57 от Конституцията е възможно само когато те са относими към друга конституционна разпоредба, гарантираща конкретно право, конституционно право или законни интереси. В случая нарушение на чл. 56 и/или чл.57 би могло да бъде установено само във връзка с чл. 32 от Конституцията (право на личен живот и защита на доброто име).

Това намира и съдът: „конкретните права, които могат да бъдат нарушени или застрашени от разпоредбата на чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА в оспорената й част, са правата по чл. 32 от Конституцията – правото на защита срещу посегателство върху достойнството и доброто име на гражданите и правото на неприкосновеност на личните им данни.”

 

● Конфликт между правото на защита на личния живот и доброто име (чл.32 от Конституцията) и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация (чл.41 от Конституцията) и следва да се приложи принцип за пропорционалност

 

„Правото на информация на отделните граждани е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор”.

„Конституционният съд преценява, че е спазена пропорционалността при определяне на границата между двете основни права в колизия – правата по чл. 32 и правото по чл. 41, ал. 1 от Конституцията, защото в ЗДРДОПБГДСРСБНА са създадени достатъчно гаранции за защита правото на чест и достойнство и правото на защита на личните данни на засегнатите лица. 

Съдът постановява, че „чл. 32 не е нарушен от огласяването на факти от обективната действителност за принадлежност на определени лица към държавни структури.”

 

● Според Конституционния съд (Решение № 7 от 4 юни 1996 по конституционно дело № 1 от 1996 ) и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) публичните фигури са изложени в по-висока степен на критика и публичност отколкото частните лица, защото неизбежно и съзнателно са се изложили на наблюдение

 

„Поначало защитата на личните данни на лицата по чл. 3 от закона (списък на публичните длъжности, подлежащи на проверка)  е много по-занижена в сравнение със защитата на останалите граждани.” 

„Обявяването на принадлежност към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия не се извършва за всички граждани, сътрудничили на тези органи. Законът предвижда това само по отношение на лицата, които заемат или са заемали изброените публични длъжности, или извършват или са извършвали посочените публични дейности. Засегнати от посегателството върху правото на защита на личните данни са само лицата, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от закона, защото „държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица”

 

●  Законът за досиетата е израз на общата воля на всички политически партии за разкриване на истината за дейността на тайните служби

 

Конституционният съд приема, че „ЗДРДОПБГДСРСБНА е израз на консенсусната воля на всички парламентарно представени политически партии в 40-ото Народно събрание да се постигне в максимална степен отварянето на всички документи и оповестяване на принадлежността на всички лица, заемали и заемащи публични длъжности или извършвали и извършващи публични дейности

 

 ● Международните стандарти в тази област налагат разкриване на документите от комунистическите режими в Европа

 

„Законът е приет в отговор на препоръките в Декларацията на Пленарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 8 юли 1997., в Резолюция 1096(1996) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи и в Препоръка R/2000/13 на Комитета на министрите към страните-членки относно Европейската политика за достъп до архивите, приета от Комитета на министрите на 31 октомври 2000.”

 

● Цели на закона – разкриване и свободен достъп до документите на Държавна сигурност – критерий за демократичност

 

„Философията на ЗДРДОПБГДСРСБНА, видно от съдържанието му, от мотивите за приемане и от изказванията по време на приемането му, е да се отворят посочените документи на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия и да се обяви принадлежност към посочените служби на всички лица по чл. 3 от закона.”

 

● Цели на закона - равнопоставеност на засегнатите лица, чрез предотвратяване на избирателно отваряне на досиета   

 

„С включване на оспорените документи сред доказателствата за установяване на принадлежност законодателят цели да избегне неравното третиране на гражданите, които са сътрудничили на Държавна сигурност.”

 

● Законодателна целесъобразност за избраните доказателствени средства за установяване на принадлежност - след задълбочени парламентарни дебати чл.25, т.3 от закона е приет със забележителното мнозинство от 124 гласа, 3 въздържали се и нито един против.

 

„Законодателят е преценил да уреди в закон проверката за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на лицата, заемащи определени длъжности или изпълняващи определени дейности. Необходимостта от такава проверка е въпрос на целесъобразност и се преценява от висшия законодателен орган (Решение № 10 от 22 септември 1997 по к.д. № 14/1997.). Законодателят разполага със законодателна целесъобразност не само да предостави достъп до документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, но е свободен и в избора на допустимите доказателства.”

 

● Законови гаранции за защита на правото на личен живот, чест, достойнство и добро име

- независим орган, установяващ принадлежност към ДС – Комисия по досиетата

- процедура за избиране членовете на Комисията – избират се от Парламента, по предложение на парламентарните групи, като никоя от политическите партии и коалиции не може да има мнозинство.

 

На първо място установяването на принадлежност и нейното обявяване се извършва от комисия, която е независим държавен орган. Тя е такъв не само по дефиниция на чл. 4, ал. 1 от закона, но и с оглед предвидения в чл. 5, ал. 1 и 2 от закона начин на определяне на състава й – чрез избор от Народното събрание по предложение на парламентарните групи и по начин никоя от представените в Народното събрание политически партии и коалиции да нямат мнозинство.

 

- законова процедура за установяване и обявяване на принадлежност;

 

Значително място в закона е отделено на уредбата на реда за установяване на принадлежност на лицата и реда за обявяването им. Процедурата, по която действа комисията, е детайлно регламентирана на законово ниво, а не с подзаконови нормативни актове.

- съдебен контрол на решенията на Комисията;

 

„На последно място лицата с установена принадлежност имат право на съдебна защита, поради което Конституционният съд не споделя доводите в искането за нарушено право на защита.”

 

- отговорност на Комисията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди;

 

„За лицата с неправомерно установена принадлежност към специалните служби съществува и възможността за защита в съответствие с изискването на чл. 7 от Конституцията по исков ред по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди”.

 

● Установена съдебна практика – решения в полза на Комисията;

 

видно от становищата на две от заинтересуваните страни практиката на Върховния административен съд по всички разгледани дела с предмет ЗДРДОПБГДСРСБНА е непротиворечива, като жалбите на лицата с установена принадлежност са отхвърлени”.

 

● Липса на идентичност между отменения през 1997 Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и сегашния закон за досиетата (ЗДРДОПБГДСРСБНА).

 

„При направения сравнителен анализ Съдът намира, че предмет на настоящото дело е проверка на конституционосъобразността на част от действащата разпоредба на чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, която е с ново съдържание и нова правна логика, поради което не е идентична с обявената за противоконституционна разпоредба на § 1, т. 3 ДР ЗДДБДС (отм.)”.


● Развитие на обществената нагласа за установяването на принадлежност към ДС – нагласа за узнаване на истината и отваряне на досиетата с цел оценка на ролята на отделни личности в българския обществен и политически живот.

 

„Конституционният съд обаче не е обвързан “завинаги” от своите правни разбирания. Развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за осъществените междувременно значими промени в обществения живот. Аргументите за стабилност на съдебната практика и за еднакво произнасяне по сходни случаи за в бъдеще нямат по-голяма тежест в сравнение със съображенията за развитие на правото, като всяко отклонение от досегашната практика трябва да бъде обосновано и оправдано. Поради това при установена обществена необходимост Конституционният съд може да формира нови разбирания и нови правни категории, които да са повлияни от еволютивното правно мислене и от оценката на променените обстоятелства, поради което тези съображения придобиват по-голяма тежест”.



© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.