Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

В края на миналата година коментирахме законно ли е записването на лични данни на гражданите от страна на полицейските органи. Поводът бяха граждани, обърнали се за правен съвет към Програма Достъп до информация, участвали в уличните протести в София. Те бяха обезпокоени, че полицейските служители, които проверявали документите им за самоличност, са записвали подробно данните от тях. В същото време не били съставяни нито протоколи, нито актове за извършени административни нарушения. Гражданите се тревожеха, че полицията е записала данните им и се притесняваха, че имената им вероятно са записани в тайнствени полицейски регистри.

 

Проблемът със събирането и записването на лични данни от полицейските органи бе отбелязан още през 2008 в годишния доклад на ПДИ за състоянието на достъпа до информация в България. Пак във връзка с тогавашни протести. През 2013 дебатът беше възобновен. Въпросите, които се поставят, са няколко.

 

1. При какви обстоятелства полицейските органи могат да изискват за проверка личните документи на гражданите?

2. При какви обстоятелства полицейските органи могат да записват данните от личните документи на гражданите?

3. Обработват ли се и как тези данни, след като бъдат записани и въвеждат ли се в някакъв полицейски регистър?

 

Постъпилите при нас случаи, свързани със записване на данни на граждани от страна на полицейските органи, станаха повод ПДИ да подаде заявление за достъп до обществена информация до Министерство на вътрешните работи. Заявлението подадохме в края на миналата година. В днешният ни коментар представяме развитието на случая.

 

Какво попитахме

 

Със заявлението си поискахме да ни бъде предоставена следната информация.

 

1. Кое е правното основание и конкретното разпореждане, на което полицейските органи записват личните данни на гражданите при проверки на документи за самоличност и в кои нормативни актове е предвидено?

2. Каква е целта на записването на данни на гражданите при проверки на документи за самоличност?

3. Как се обработват личните данни на гражданите, записани от полицейски органи  при проверки на документи за самоличност по-конкретно:

 - Записват ли се тези данни в отделен регистър и кой е той?

 - За какъв срок се съхраняват горните данни?

4. Кои са получателите, на които могат да бъдат разкривани събраните лични данни?

5. Как се осъществява правото на гражданите да бъдат информирани за целта, начина на използване, кръга на лицата, на които се предават данните и срока за съхранение на техните лични данни.

 

Какво ни отговориха

 

От МВР получихме отговор, съдържанието на който ще представим накратко (пълният текст можете да намерите тук):

 

1. На първия ни въпрос от МВР посочват, че при извършваните проверки са приложени полицейските правомощия, указани в чл.61,ал.1 от Закона за МВР (ЗМВР)[1]. Полицейските действия са проведени при спазване на изискванията на Инструкция Із- 1231/07.10.2008 за опазване и възстановяване на обществения ред при провеждане на масови мероприятия.

2. На втория ни въпрос от МВР отговарят, че това действие е в изпълнение на основните задачи на органите на МВР, разписани в чл.6 от ЗМВР и прилагането на дейностите по чл.7 от същия закон.

3. На третия ни въпрос отговорът е най-дълъг, но за съжаление най-неясен. В общи линии от МВР ни уверяват, че по данни от СДВР придобитите лични данни се обработват в съответствие с изискванията и разпоредбите на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и се съхраняват в законоустановените срокове. Не е даден конкретен отговор на въпроса, записват ли се данните на гражданите  в отделен регистър и кой е той.

4. В отговор на четвъртия въпрос като единствени евентуални получатели, на които могат да бъдат разкрити личните данни на гражданите, са посочени органите на съдебната власт при изпълнение на възложените им функции по правораздаване.

5. На въпроса как се осъществява правото на гражданите да бъдат информирани за целта и начина на използване на данните, МВР отговарят,  че тези права се осъществяват по реда регламентиран в ЗМВР и ЗЗЛД.

 

Коментар

 

Въпреки подробното писмо, което получихме от МВР, няма ясен отговор на въпроса „При рутинни проверки на документи за самоличност и записване данните на гражданите, обработват ли се тези данни в последствие, записват ли се в отделен регистър и кой е той? “

 

Внимателният прочит на ЗМВР не сочи нормативно основание, даващо право на полицейските органи да записват данни на гражданите, извън случаите, в които се съставя конкретен акт за нарушение или определен протокол, например такъв по реда чл.56, ал.2 от ЗМВР, а именно  т.нар. Предупредителен протокол (протокол за предупреждение), с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответно престъпление или нарушение на обществения ред. Обикновено такъв протокол се съставя веднага и на място.

 

Нашата позиция е, че ЗМВР не съдържа конкретна нормативна разпоредба, която да дава право на полицейските органи да записват данните от документите за самоличност на гражданите „за всеки случай“, без целта на записването да е съставяне на определен конкретен документ в кръга на правомощията им. Цитираното в отговора на МВР нормативно основание за това, а именно разпоредбата на  чл.61,ал.1,т.1-т.4 от ЗМВР, се отнася единствено до проверка на документите, а не за запис на данните от тях.

 

Накрая отново ще припомним какви са правата на гражданите, в случаите, в които данните им са записани от страна на полицейските органи при рутинна проверка, без да се съставя конкретен документ – акт за нарушение, предупредителен протокол и др.

 

Гражданите имат право да подадат искане до администратора на данни (в случая МВР). Това искане се извършва по реда на Закона за защита на личните данни – чл.29. ЗЗЛД.

Всеки гражданин може да поиска от администратора на данни – МВР:


1. потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработват (чл.28,ал.1 ЗЗЛД).
2. информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват (чл.28,ал.1 ЗЗЛД).
3. съобщение в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник;
4. достъп до пълния обем лични данни (чл.26. ЗЗЛД).
5. Всеки гражданин по всяко време може да поиска от администратора да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на ЗЗЛД.

 

 

 

 

 

 



[1] ЗМВР, Чл. 61. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:

      1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;

      2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

      3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;

      4. на контролен пункт, организиран от полицията;

      5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.