Ралица Кацарска, ПДИ

Традиция е да се прави равносметка на постигнатото през изминалата година. По-долу припомняме значимите събития, свързани с правото и свободата на информация през 2022 година в България и по света.

 

Приятно четене!


БЪЛГАРИЯ  

 

На 27 януари 2022 г. фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ) организира международна конференция „Достъпът до информация – постижения и предизвикателства“. Акцент на събитието бяха двадесет и първата годишнина от приемането на Закона за достъп до информация в България; Регламент 1049/2001 за достъп до документи на ЕС; Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи  (Конвенцията от Тромсьо); инструменти за наблюдение на прилагането на законодателството и съдебна практика по законодателството за достъп до обществена информация. Предизвикателствата и постиженията в достъпа до информация, неизменно свързани с историята на ПДИ, бяха представени от правния екип на фондацията – Александър Кашъмов, Кирил Терзийски и Стефан Ангелов. Гост-говорители бяха Хелън Дарбишър, изпълнителен директор на Access Info Europe, Джейн Килпатрик, изследовател в Statewatch; Игор Разкладай, заместник директор и главен експерт по медийно право в Център за демокрация и върховенство на закона (CEDEM), Украйна. От страна на държавната администрация участваха Красимир Божанов, главен секретар на Министерски съвет , Ралица Величкова, експерт в дирекция „Модернизация на администрацията“ в МС и Калина Георгиева, експерт в държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ). 

 

На 25 март 2022 г. ПДИ проведе онлайн конференция за представяне на Доклад с препоръки „Достъп до информация от административните съдилища и Върховния административен съд“. Представеният на конференцията доклад се основава на преглед и анализ на законодателството, свързано със задълженията за публикуване на информация на Върховния административен съд и административните съдилища, техните действащи вътрешни правила, преглед на съдебната практика и практиките по публикуване на информация на интернет страниците им. Взет е предвид и богатият опит на правния екип на фондацията при консултирането на случаи и защитата и представителството по дела, образувани срещу откази да бъде предоставена информация, свързана с дейността на съдебната система.

 

На 15 юни 2022 г. оповестихме резултатите от прегледа и оценката на  интернет страниците на 563 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публичноправни субекти и независими органи на власт.

 

През месец юли екипът на ПДИ представи двадесет и втория доклад „Състоянието на достъпа до информация в България`2021“

 

На 28 септември за двадесети пореден път отпразнувахме Международния ден на правото да знам като връчихме награди и анти-награди.

 

      

 

На 23 октомври Програма Достъп до Информация навърши 26 години. Какво споделиха членовете на екипа за организацията и мисията й четете тук.

 

 

Фондация „Програма достъп до информация“ стана партньор в IV-ия национален план за участие на България в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“. Четвъртият национален план (приет от правителството на 21 юли 2022 г.) предвижда 14 мерки в 4 тематични области: „Прозрачност и достъп до информация“, „Почтено управление и борба с корупцията“, „Отворени данни“, „Гражданско участие“. Сред предвидените за изпълнение мерки, по които ПДИ е партньор  са и:

  • Изпълнение на стандартите на Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи (CETS 205) и последващо присъединяване на Република България към нея.
  • Ежемесечно публикуване на информация за изпълнението на държавния бюджет и за състоянието на фискалния резерв в Портала за отворени данни.

 

На 29 юли 2022 година с решение на Министерски съвет № 539 и последващо 622/1.09.2022 г. беше конституиран Съвет за координация на участието на Република България в инициативата „Партньорство за открито управление“ (Съвета). ПДИ беше определена като организация член на този Съвет. На първото заседание на Съвета, проведено на 15 декември 2022 г. ПДИ беше избрана за съпредседател на Съвета на ротационен принцип.     

 

 

ПО СВЕТА


КОНВЕНЦИЯТА ЗА ДОСТЪП ДО ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ

 

Тя влиза в сила на 1 декември 2020 г., след като е ратифицирана от 10 държави. Към днешна дата Конвенцията вече е ратифицирана от 13 държави.

 

На 31 март 2022 г., по време на втората среща на Консултативния орган на държавите-членки на Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, бяха избрани членовете на Групата от специалисти по достъпа до обществена информация. 

 

Първият състав на Групата от специалисти се състои от 10 члена и е избран с мандат от 4 години, започващ на 1 април 2022 г. Групата трябва да заседава поне веднъж годишно. С това стартира работа органът по наблюдение и контрол на изпълнението на мерките, предвидени в Конвенцията. Имената на членовете може да видите тук: https://www.coe.int/en/web/access-to-official-documents/group-of-specialists. 

 

На 16-17 ноември 2022 г. се състоя първата среща на групата от специалисти, която в съответствие с дневния ред, прие следното:

  • Правила за избор на председател и заместник-председател на групата и избор на съответните длъжностни лица.
  • Процедурни правила за работата на групата
  • Докладите от държавите-страни по Конвенцията (член 14, параграф 1) да се публикуват на интернет страницата на Съвета на Европа
  • Втората среща на Групата да бъде на 24 март 2023 г.

 

За председател на Групата е избрана Хелена Ядерблом, а за заместник-председател – Татяна Олексчук.  

 

 

ИНИЦИАТИВИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО




ОТВОРЕНО ПИСМО ЗА ПРОЗРАЧНОСТ НА ТРИСТРАННИТЕ СРЕЩИ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИЯ АКТ ЗА ЦИФРОВИТЕ УСЛУГИ И ЦИФРОВИТЕ ПАЗАРИ


На 1 март 2022 г. 43 профсъюза и организации на гражданското общество, работещи в областта на прозрачността, демокрацията и цифровите права, в това число и фондация „Програма достъп до информация“, изпратиха писмо до Маргрете Вестагер (европейски комисар по конкуренцията) и Тиери Бретон (европейски комисар за вътрешния пазар), с което настояват спешно да се подобри прозрачността в преговорите по приемането на Закона за цифровите пазари (Digital Market Act - DMA) и Закона за дигиталните услуги (Digital Services Act - DSA). 

 
Писмото призовава европейските институции: 

  • да публикуват проактивно и регулярно списък с документи, внесени по време на тристранните преговори, в съответствие с препоръката на Европейския омбудсман; 
  • да публикуват актуален календар на тристранните срещи, включително обобщен дневен ред; 
  • да публикуват проактивно Документа с четирите колони (документът е част от законодателния процес на ЕС; 4-те колони са: предложение на ЕК; измененията, предложени от ЕП; измененията, предложени от Съвета, и предложения компромисен вариант на съответния закон) на непрекъсната основа.

 


EВРОПА: ПРАВОТО „ДА БЪДЕШ ЗАБРАВЕН“ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТНАСЯ ДО АРХИВИТЕ НА МЕДИИТЕ

 

На 21 януари 2022 г. Article 19, заедно с 15 организации на гражданското общество, медии и експерти, внесоха становище като трета страна в Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото за „правото да бъдеш забравен“ срещу белгийска медия.  В становището се казва, че медийните архиви изпълняват важна функция както за медиите, така и за обществеността. Намесата в целостта на архивите и прилагането на правото да бъдеш забравен срещу тях би било подобно на пренаписване на историята и ще има сериозно въздействие върху свободата на изразяване и достъпа до информация.

 


КАМПАНИЯ ЗА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ ПРОЗРАЧНОСТТА ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА UNCAC

 

Коалицията на ООН за борба с корупцията (UNCAC Coalition), заедно с организации на гражданското общество от над 20 държави, организира кампания за подаване на заявления за достъп до информация, с които искат от съответните правителства официални документи относно прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC). 

 

В кампанията участват 22 държави – Аржентина, Армения, Бенин, Ботсвана, Бразилия, Камбоджа, Конго, Хърватия, Чехия,  Еквадор, Етиопия, Финландия, Малдивите, Мали, Мексико, Монголия, Нова Зеландия, Испания, Пакистан и Узбекистан. 

 

Със заявленията е искана следната информация: списък за самооценка относно прилагането на Конвенцията в съответната държава; пълен доклад за прилагането на Конвенцията в дадената държава; кои организации на гражданското общество участват в процеса на преглед на прилагането на Конвенцията и под каква форма участват; контакти на лицето от националното правителство, което координира процеса на преглед; информация и документи относно действията за изпълнение на препоръките от Конвенцията. Резултатите от кампанията са публикувани на 12 април 2022 и  могат да се видят ТУК.

В таблица са публикувани заявленията, отговорите на властите, някои от предоставените документи. Конвенцията на ООН срещу корупцията e единственият световен законово обвързващ антикорупционен механизъм, който е в сила от 14 декември 2005 година.  Почти всички държави в света са ратифицирали UNCAC.

 




ООН: ДЪРЖАВИТЕ ТРЯБВА ДА ЗАЩИТАВАТ МЕДИЙНАТА СВОБОДА В ДИГИТАЛНАТА ЕРА

 

През месец юни 2022 ARTICLE 19 излезе със становище от името на 12 НПО-та на 50-тата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, по време на интерактивния диалог със специалния докладчик за насърчаване и защита правото на свобода на мнение и изразяване.

 

От ARTICLE 19 са съгласни със специалния докладчик Ирене Кхан, че арсеналът от законни оръжия, използвани за потискане на правото на свобода на изразяване, се възражда с нова сила в ерата на цифровизацията. В световен мащаб прекалено широкото и неясно законодателство се използва за систематично заглушаване на онези, които изразяват несъгласие или разкриват корупция. Именно в този контекст журналистите все по-често са изправени пред стратегически дела срещу общественото участие (известни като SLAPP), заведени от влиятелни личности в обществото, с цел финансов и психологически натиск. Всички държави, зачитащи правото на свобода на изразяване, трябва да отменят наказателните закони за клевета и друго репресивно законодателство. В същото време те трябва незабавно да въведат всеобхватни процесуални гаранции срещу стратегически дела срещу общественото участие, както е посочено в доклада.





182 ОРГАНИЗАЦИИ, ЖУРНАЛИСТИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АКАДЕМИЧНИТЕ СРЕДИ И ГРАЖДАНИ ПОДПИСАХА ПЕТИЦИЯ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ

 

Петицията призовава Европейската комисия да гарантира прозрачността на собствеността на компаниите в Европейския съюз. Петицията е подкрепена и от трима представители на Програма достъп до информация.

Петицията е отговор на проект на ЕК за Регламент за прилагане на Директивата за отворени данни, която предлага да се публикува само основна информация за компанията и документи на компанията без имената на законните собственици, юридическите представители и действителните собственици.  

ДОКЛАДИ


ДОКЛАД ЗА СВОБОДАТА НА ИЗРАЗЯВАНЕ

 

Глобалният доклад за свобода на изразяването  (Global Expression Report - GxR) на АRTICLE 19 за 2022 г. разкрива мрачна картина: само 15% от населението на света – или около 1 на всеки 7 души – живеят в страни, където могат да търсят, получават или споделят информация свободно и безопасно. От Русия до Мианмар и от Етиопия до Бразилия, авторитарни държавни ръководители като Владимир Путин, Жаир Болсонаро (президент на Бразилия) и Нарендра Моди (министър председател на Индия) продължават да затягат контрола върху това, което виждаме, чуваме и казваме.

 

В световен мащаб свободата на изразяване е намаляла значително от 2011 г. насам. 80% от световното население живее с по-малко свобода на изразяване, отколкото преди десетилетие.

Десет са държавите с най-голяма свобода на изразяване – Дания, Швейцария, Швеция, Норвегия, Естония, Финландия, Ирландия, Португалия, Белгия и Латвия.


 

ОБЩЕСТВЕН ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИ НА СЪВЕТА НА ЕС: ДОКЛАД 2021

 

На 23 май 2022 г. Съветът на ЕС (Европейският съюз) одобри годишния доклад за изпълнението на Регламент 1049/2001 относно обществения достъп до документи.

 

Според доклада, към 31 декември 2021 г. общественият регистър на Европейския съвет е наброявал 460 907 документи. През изминалата година към регистъра са добавени 24 341 документи, от които 73,7% или 17 933 са публични и могат да бъдат свалени.

 

През 2020 г. комитетът от постоянни представители (Coreper – Committee of Permanent Representatives) – съставен от посланиците на държавите членки на ЕС – взема решение за засилване на законодателната прозрачност. Едно от решенията е всички първоначални преговорни позиции на Съвета да бъдат оповестявани публично, когато бъдат приети от Корепер или от Съвета. През 2021 г. всички 53 от тези досиета са оповестени публично.

 

 

ОЩЕ ЗА ПРАВОТО НА ИНФОРМАЦИЯ

 

ООН: НОВА РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ

 

На 6 октомври 2022 г. Съветът по правата на човека към ООН приема с консенсус Нова резолюция за сигурността на журналистите. Тя е предложена от Австрия, съвместно с Бразилия, Франция, Гърция, Мароко, Катар и Тунис, и е подкрепена от 69 държави от цял свят. С нея се бележат десет години от първата резолюция за сигурност на журналистите, приета през 2012 година. Оттогава до днес Съветът по правата на човека на всеки две години разглежда резолюции относно безопасността на журналистите и всеки път включените стандарти са по-високи.

 

Резолюцията прави голяма крачка напред, като въвежда нови ангажименти относно стратегическите съдебни дела срещу обществено участие (SLAPPs). Изразява се загриженост относно увеличаване броя на съдебните дела за упражняване на натиск, сплашване или изчерпване на ресурсите на журналистите, призовават се правителствата да „вземат мерки за защита на журналистите, включително чрез приемане на закони и политики, които предотвратяват и/или облекчават такива случаи и предоставят подкрепа на жертвите“.

 

С нарастването на протестите по целия свят държавите трябва да увеличат усилията си за защита на правата на журналистите да наблюдават и докладват за протести и да гарантират тяхната безопасност.

 

Резолюцията напомня, че законите за обида и клевета са несъвместими с международното законодателство за правата на човека.

 

Добавят се нови ангажименти към вече установените международни стандарти относно разследвания, протести, закони за обида и клевета и други ключови въпроси.

 

 

НАПРЕДЪК ПО ОТНОШЕНИЕ ПРАВОТО НА ИНФОРМАЦИЯ ПО СВЕТА ПРЕЗ 2022

 

Подцел 16.10. от 17-те цели за устойчиво развитие (SDG), част от Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030, призовава всички държави да приемат законодателство или политики, гарантиращи правото на информация, което е основно не само за постигане на самата Цел 16 – Мир и справедливост, достъп до правосъдие за всички, ефективни и прозрачни институции, но и ще допринесе за постигане на останалите цели за устойчиво развитие.

 

Базираната в Лондон неправителствената организация Article 19 наблюдава напредъка по подцел 16.10. от приемането на Целите за устойчиво развитие (SDG) през 2015 г.

 

През 2022 година:

  • 3 държави приемат за първи път закони за право на информация – Андора, Гамбия и Венецуела.
  • Около 36 държави имат правни инициативи или законопроекти, които чакат да бъдат приети.
  • Към момента 126 от обща 193 държави-членки на ООН имат закони за правото на информация, а 7 имат разпоредби, изискващи разкриване на информация.

 

Article 19 актуализира частично интерактивната карта на държавите със законодателство, регулиращо правото на информация: https://www.article19.org/right-to-information-around-the-world/.

 

По материали от:  ARTICLE 19, Access Info Europe, UNCAC, mySociety, Council of the European Union

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.