През 2024 година застъпниците за свобода на словото и достъп до информация продължиха да защитават и популяризират тези основни човешки права, които, за съжаление, са застрашени в днешните времена на война и криза.
Тук предлагаме кратък обзор на по-важните събитите в България и по света от изминалата година.
БЪЛГАРИЯ
Програма достъп до информация подкрепи Обръщение към народните представители от граждански организации във връзка с предстоящите процедури за избор на органите с изтекъл мандат
В началото на месец януари 2024 г. 11 граждански организации, сред които и Програма достъп до информация, се обърнаха към 49-то Народно събрание на Република България с искане да се започне незабавно процедура за избор на органите с изтекъл мандат; да се възприеме времеви критерий за откриване на процедурите; да се публикува актуален график на мандатите на членовете на едноличните и колективни органи и да се придържа към принципите на публичност, прозрачност, обективност, равнопоставеност, предвидимост на избора, отчетност на назначаващия орган, професионализъм и конкурентост, въплътявайки практически промените в Конституцията на Република България от декември 2023 г.
Среща с Наташа Пирц Мусар – президент на Словения
Гергана Жулева, председател на УС на ПДИ и Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ се срещнаха с президента на Словения Наташа Пирц Мусар по време на официалното й посещение в България на 26-28 февруари. Срещата беше по покана на посолството на Словения в България. "Имам много мили спомени и от сътрудничеството с Гергана Жулева и Александър Кашъмов, с които заедно изградихме образа на Европа в областта на достъпа до обществена информация", заяви Наташа Пирц Мусар пред българските медии. "Двамата направиха много за България и Европа в тази област и днес все още работят в тази изключително важна за демокрацията правна сфера".
На 14 март проведохме конференция „Актуална съдебна практика по Закона за достъп до обществена информация“, подкрепена от посолството на Кралство Нидерландия в България.
На хибридната конференция, с директно видеoизлъчване във фейсбук, бе представена и обсъдена актуалната съдебна практика на Върховния административен съд и административните съдилища през последните години, свързана с прилагането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Гости на конференцията бяха министърът на правосъдието д-р Атанас Славов, посланикът на Кралство Нидерландия Симон ван дер Бург, председателят на Съюза на съдиите Татяна Жилова, председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев, магистрати от Върховния административен съд и административените съдилища, преподаватели и др.
„Правото на достъп до информация е базисно право, то гарантира прозрачността в различните сектори на управлението“, каза посланикът на Нидерландия Симон ван дер Бург, а министър Славов подчерта, че "въпреки много успехи в последните десетилетия – изработването на основната правна рамка, последващото й развитие и усъвършенстване, за които голям принос има именно ПДИ, предизвикателствата пред конституционното право на гражданите на достъп до информация не са изчерпани".
Международна кръгла маса „Законът на Дафне: По-добра защита на журналистите от съдебен тормоз“
Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), ПДИ и Коалицията срещу SLAPP делата в Европа (CASE) организираха международна кръгла маса „Законът на Дафне: По-добра защита на журналистите от съдебен тормоз“. Беше представена Директивата за защита на публично участващи лица от неоснователни и злоупотребяващи съдебни производства.
В събитието участваха Матю Каруана Галиция, директор на фондация „Дафне Каруана Галиция“, Чарли Холт, правен съветник в Greenpeace International и член на Управителния съвет на CASE, адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, главният редактор на Mediapool Стояна Георгиева, както и представители на Народното събрание, изпълнителната власт, регулаторите, европейските институции, гражданския и академичния сектор у нас.
2024 година беше белязана и от едно тъжно за екипа ни събитие - след продължително боледуване на 4 май 2024 г. почина нашият колега – журналистът и писател Николай Нинов. Той е основател на мрежата на журналистите на ПДИ в страната.
ПДИ представя доклада "Състоянието на достъпа до информация в България 2023"
Представихме двадесет и четвъртия доклад за Състоянието на достъп до информация в България и резултатите от годишния одит на активната прозрачност за 2024.
„Дела и демокрация“ – видеоподкаст, посветен на съдебните дела
През 2024 година бяха публикувани пет епизода от „Дела и демокрация“ – видеоподкаст, посветен на съдебните дела, които съпътстват демократичните процеси в България. Епизодите са резултат от партньорство между „Програма достъп до информация“ и КАЯ ПРО ООД, което започна през 2023 година. Общо са заснети 7 подкаста с участието на Стояна Георгиева (главен редактор на Mediapool), Христо Христов (разследващ журналист), проф. д-р Георги Касчиев (ядрен физик), Георги Георгиев (сдружение БОЕЦ), Валя Ахчиева (разследващ журналист), съдия Цариградска и Мартин Димитров (политики).
Международния ден на правото да знам
По традиция на 28 септември отбелязахме Международния ден на правото да знам за 22ри път. Тази година 34 номинации се бориха за награди в шестте категории, положителни и отрицателни награди.
ПО СВЕТА
Австрия прие първия си Закон за свобода на информация
На 31 януари 2024 г. Forum Informationsfreiheit съобщи, че Австрия най-после ще има Закон за свобода на информацията.
Това се случва след 11-годишна кампания на Forum Informationsfreiheit, Access Info Europe и други местни и международни организации.
Съгласно закона задължените субекти са федералното правителство, регионалните и местни власти, органите на местното самоуправление и местната администрация, съдебната администрация, всички структури, подлежащи на контрол от Сметната палата на Австрия и ако държавата контролира най-малко 50% от акциите или може да упражнява фактически контрол върху дейността.
Като "информация" се определя "всеки запис, служещ за официални или бизнес цели в сферата на дейност на даден орган".
Срокът за предоставяне на информация е 4 седмици, с възможност за удължаване с още 4.
Глобална карта на законите за защита на личните данни
 Снимка: Дейвид Банисар, LinkedIn |
През месец февруари Дейвид Банисар, водещ експерт в областта на свободата на информация и старши изследовател в London School of Economics, публикува актуална карта на държавите със закони за защита на личните данни.
Картата показва, че към момента 160 държави и самоуправляващи се юрисдикции и територии по света са приели закони или наредби за защита на личните данни.
През 2023 година шест държави приемат за първи път закони за защита на личните данни – Гренада, Гвиана, Индия, Йордания, Нигерия, Сомалия.
В почти всички държави законите се прилагат за лична информация, съхранявана в електронна или друга форма, от частни организации или от държавни органи. В повечето държави действат Комисии за защита на данните/информацията, които са независими органи на власт и контролират прилагането на законите за защита на личните данни.
Необходимост от ускоряване на световния напредък: Доклад на ЮНЕСКО за 2023 г. относно обществения достъп до информация (SDG 16.10.2)
Като агенция на ООН, отговорна за изпълнението на показател 16.10.2 от Целите за устойчиво развитие (SDG), ЮНЕСКО продължава да докладва за напредъка в приемането и прилагането на гаранциите за достъп до информация.
Какво показват данните от доклада:
- Независимо от проучването, на глобално ниво общо 138 държави-членки на ООН са приели закони за достъп до информация. 26 държави са приели закони за достъп до информация след приемането на Програма 2030 през 2015 г.
- От 126-те държави и територии, включени в проучването за 2023 г., 94% (120) са заявили, че имат конституционни, законови и/или политически гаранции за достъп до информация.
- От 120-те държави и територии, гарантирали за достъпа до информация през 2023 г., 85% (102) отбелязват, че в разпоредбите им се посочва необходимостта от специална надзорна институция.
- Дейности, които надзорните институции изпълняват: публикуват годишен доклад; дават насоки и/или предоставят обучение на служителите от администрацията; популяризират правото на достъп до информация; правят статистика на заявленията и/или жалбите.
- 94% (113) от 120-те отговорили държави и територии със законови гаранции за достъп до информация за 2023 г. съобщават, че в съответните им законови гаранции изрично е упоменато наличието на допустими изключения.
Линк към доклада на английски: https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000389214
Глобалният форум за развитие на медиите приветства приемането на Принципите за сътрудничество по развитие на релевантна и ефективна подкрепа за медиите и информационната среда
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) официално прие Принципите за сътрудничество по развитие на релевантна и ефективна подкрепа за медиите и информационната среда.
Това се случи на 22 март в Париж по време на среща на Комитета на ОИСР за подпомагане на развитието.
Принципите са резултат от 2-годишна кампания, ръководена от Глобалния форум за развитие на медиите (GFMD) и Центъра за международно подпомагане на медиите (CIMA) в сътрудничество със секретариата на Комитета за развитие на сътрудничеството и представители на Обединеното кралство, Швеция, Швейцария, Съединените щати, Франция и други.
Решение на Европейския съд по правата на човека за повече прозрачност като стъпка към „правителство на слънчева светлина“
На 21 март 2024 г. Watchdog Poland сподели по FOIAnet (Мрежа на застъпниците за свобода на информация), че Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е отсъдил в полза на правото да знам. Съдът намира, че отказът да се предостави достъп до графика на срещите на председателя и зам.-председателя на Конституционния съд в Полша е в нарушение на правото да се получава и разпространява информация. Налице е нарушение на Член 10 от Европейската конвенцията за правата на човека.
Световен ден на свободата на печата и огромна победа в Полша
На 25-26 април 2024 г. ARTICLE 19 Europe, AGORA SA, Хелзинкската фондация за правата на човека, Центърът за гражданско общество в Прага и Гражданската мрежа Watchdog Poland бяха домакини на международна конференция, посветена на SLAPP делата в Полша. На нея министърът на правосъдието на Полша Адам Боднар обяви нови планове за борба с делата-шамари, включително отмяна на членове 212 (клевета) и 216 (обида) от Наказателния кодекс на Полша. Адам Боднар обяви също така, че си поставя за цел да приложи широк набор от мерки срещу SLAPP и да въведе допълнителна подкрепа, като например предоставяне на безплатна правна помощ.
Свиване на демокрацията, нарастващо насилие
На 15 май 2024 г. неправителствената организация Access Now и коалицията #КееpItOn публикуват доклада Shrinking democracy, growing violence: internet shutdowns in 2023.
Докладът показва, че правителствата по света продължават да затварят интернет и важни платформи за дигитална комуникация, за да заглушават изразяването на мнение, да блокират достъпа до животоспасяваща информация и да прикриват чудовищни престъпления срещу човечеството.
Кампанията #КееpItOn обединява организации и усилия от цял свят, за да се сложи край на спирането на интернет. През 2016 година около 70 организации слагат началото на кампанията в Силиконовата долина. В момента коалицията има 334 членове от 106 държави, сред които са граждански организации, застъпнически групи, фондации, медийни организации и др.
Какво показва докладът
- През 2023 година властите нарочно спират интернет по време на протести, военни преврати, избори, конфликти, за да ограничат информационния поток и да контролират разказа за случващото се. Най-често споменаваните причини за прекъсването на интернет са националната сигурност, личната неприкосновеност и предпазване от разпространение на грешна информация и реч на омразата, а всъщност става дума за потискане, мълчание и контрол.
- През 2023 година са документирани 283 случая на изключване на интернет в 39 държави.
- Разширява се географският обхват на контрола. Има четирима нови нарушители – Кения, Мозамбик, Суринам и Непал. Израел и Русия също са двигател на нарастващия брой спирания на интернет, използвани като оръжие за война или механизъм за нарушаване на свободното движение на информация, съответно в Газа и Украйна.
- Дори демокрации, които често се представят за защитници на свободата на изразяване, навлизат в опасни води през 2023 г., когато политиците представят погрешни аргументи за блокиране или забрана на определени платформи за социални медии.
Европейски съд за правата на човека: Важно решение срещу масовото следене
На 28 май 2024 г. ЕСПЧ излезе с решение по дело на полски правозащитници относно масовото тайно наблюдение.
От ARTICLE 19 приветстват това решение като важна победа срещу ограничаване на неограничения достъп на полицията и разузнавателните служби до комуникационни данни. То е категорично становище в подкрепа на гаранциите за по-добра защита на правото на свобода на изразяване и неприкосновеност на личния живот.
ЕСПЧ установява нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (член 8, който гарантира зачитането на правото на личен и семеен живот) по отношение на жалбите, отнасящи се до режима на оперативен контрол, съхраняването на данни от комуникации за потенциално използване от съответните национални органи и режима на тайно наблюдение съгласно Закона за борба с тероризма.
Европейски съюз: Свободата на медиите трябва да е приоритет за новата Европейска комисия
ARTICLE 19, Комитетът за защита на журналистите и 24 организации за свобода на медиите и журналисти изпратиха писмо до Урсула фон дер Лайен, в което я поздравяват за повторното й назначаване за председател на Европейската комисия и я призовават да гарантира, че свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът на гражданите на ЕС до журналистически материали от обществен интерес ще останат политически приоритети за новата Комисия.
Подписалите се призовават за повторно назначаване на заместник-председател на Комисията с ясен мандат за насърчаване на свободата на печата и безопасността на журналистите.
Бъдещият заместник-председател следва да има достатъчно солиден и широкообхватен мандат, за да се занимава със следното:
- Да укрепи Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ (DG Connect), за да се гарантира, че тя разполага с достатъчно ресурси, за да запази свободата на медиите като политически приоритет на Европейската комисия.
- Да превърне медийното право на ЕС в реалност.
- Да гарантира безопасността на журналистите.
- Укрепване на плурализма при доставчиците на медийни услуги и осигуряване на устойчивост на медиите онлайн и офлайн.
- Укрепване на действията на ЕС в областта на върховенството на закона.
Пълния текст на писмото четете ТУК.
Източник: ARTICLE 19
Повече от 55 държави нямат закони за достъп до информация. След бума в края на 20-ти век, се наблюдава спад в приемането на закони.
В края на месец август Тоби Макинтош, старши съветник към Ресурсния център на Международната мрежа за разследващи журналисти (GIJN), анализира факта защо 55 държави нямат закони за достъп до информация и какво трябва да се направи, за да се промени това.
След консултации с активисти и държавни служители става ясно, че причините за това са следните:
- По-враждебна политическа среда
- Отслабено гражданско общество
- Намалена финансова подкрепа от международни организации и фондации
- Международните инициативи за насърчаване приемането на закони за достъп до информация нямат достатъчно силен ефект
Седем години от убийството на Дафне Галиция
На 16 октомври 2024 г. се навършиха 7 години от убийството на малтийската разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция, която беше брутално убита, защото разкри истината за корупция и престъпност в Малта.
Срещу нея бяха заведени десетки съдебни дела за репортажите й, продължени след смъртта й от нейното семейство. Досега нито един журналист или човек не е бил обект на по-голям брой SLAPP – стратегически дела срещу публичното участие, от Дафнe и нейното семейство.
In Memoriam
През 2024 година застъпниците за свобода ниформация и човешки права загибуха две от най-ярките си фигури – Хелън Дарбишар и Тони Бъниън.
На 10 септември ни напусна Тони Бъниън, съосновател и дългогодишен директор (повече от 30 години) на известната международна организация Statewach, базирана в Лондон и работеща в сферата на гражданските свободи.
На 18 октомври 2024 г. преждевременно ни напусна Хелън Дарбишър - eдин от най-твърдите, харизматични и ефективни лидери на гражданското общество в Европа, с действията си тя допринесе за това не само ЕС, но и неговите държави-членки и страни кандидатки да станат по-прозрачни и отговорни в полза на мнозина, а не на малцина. Повече вижет в текста на Алберто Алемано в памет на Хелън, публикуван в BalkanInsight.
Осветляване на корупцията. Свобода на информацията и прозрачност в Централна и Източна Европа
През месец октомври тази година на кръгла маса, организирана от Института CEELI, беше представен докладът „Осветляване на корупцията. Свобода на информацията и прозрачност в Централна и Източна Европа“ (Shining the Light on Corruption: Freedom of Information and Transparency in Central and Eastern Europe). Негов автор е Дейвид Банисар – експерт в областта на достъпа до информация и защита на личните данни, преподавател в Лондонския институт за икономически и политически науки (London School of Economics and Political Sciences).
От българска страна принос имат Програма Достъп до Информация при изготвяне на доклада и Български институт за правни инициативи (БИПИ) с наблюдението на здравния сектор.
Докладът на ангийски четете ТУК.
Обръщение от г-жа Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО, по повод Международния ден на всеобщия достъп до информация 28 септември 2024 г.
В обръщението си Одри Азуле припомни думите на бившия генерален секретар н ООН че „информацията и свободата са неделими“, подчертавайки, че „информационната революция е немислима без демокрация, а истинската демокрация е немислима без свобода на информацията“.
Информацията наистина е крайъгълен камък на демократичните общества. Тя помага да се развенчаят лъжите и да се противодейства на дезинформацията; тя подкопава езика на омразата, като същевременно насърчава междукултурното разбирателство. Помага в борбата с екстремизма, насърчава вземането на информирани решения и повишава прозрачността и отчетността.
Съвременните общества се нуждаят от всеобхватен достъп до информация, за да изградят справедливо, мирно и устойчиво бъдеще. Ето защо ЮНЕСКО призовава държавите по света да приемат информацията като глобално обществено благо.
Обръщението на Одри Азуле (Audrey Azouley) е публикувано на интернет страницата на ЮНЕСКО – https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000391378.