Среща с Наташа Пирц Мусар – президент на Словения
Д-р Гергана Жулева, председател на управителния съвет на ПДИ, и адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, се срещнаха с президента на Словения Наташа Пирц Мусар по време на официалното й посещение в България. Срещата бе по покана на Посолство на Словения в България.
Президентът Пирц Мусар беше комисар по достъпа до информация и защитата на личните данни на Словения в продължение на два мандата. Нейната активна дейност в това отношение надхвърли границите на страната, като тя бе един от най-разпознаваемите комисари в Европа за последните две десетилетия.
"Имам много мили спомени и от сътрудничеството с Гергана Жулева и Александър Кашъмов, с които заедно изградихме образа на Европа в областта на достъпа до обществена информация", заяви Наташа Пирц Мусар пред българските медии. "Двамата направиха много за България и Европа в тази област и днес все още работят в тази изключително важна за демокрацията правна сфера".
В рамките на официалното си посещение в България словенският президент обяви твърда подкрепа за пълното присъединяване на България към Шенген.
Интервюто на Наташа Пирц за БТА четете ТУК.
* * *
„Дело шамар“ на годината за “Лев инс”
Българската застрахователна компания „Лев инс“ получи антинаградата за корпоративно “дело шамар” – SLAPP на годината, от Коалицията срещу SLAPP в Европа (CASE). Антинаградата бе обявена на церемония във вторник вечер в Страсбург. “Лев инс” привлече вниманието на журито с рекордното дело за един милион лева, което заведе срещу Mediapool и което наскоро загуби на първа инстанция.
Коалицията, обединяваща над 100 организации от цяла Европа, сред които и Асоциацията на европейските журналисти – България, организира Европейското SLAPP състезание, за да привлече вниманието върху политици и компании, които упражняват съдебен натиск и тормоз над журналисти и активисти.
“Наградите” се връчват в шест категории: корпорация, политик, държава, абсурдна заплаха, и международен SLAPP ищец на годината, както и награда на публиката: “Побойник на годината”. Журито в първите пет категории тази година бе съставено от петима европейски депутати: Силви Гийом (ПЕС); Владимир Билчик (ЕНП), Еманюел Морел (Левите), Виола фон Кармон (Зелените) и Рамона Стругару (Renew) и представители на гражданския сектор.
В категорията за "Корпоративен побойник", освен “Лев инс”, бяха номинирани и Gaz System (Полша) и Spar (Австрия).
Антинаградата за политик взе италианският министър-председател Джорджа Мелони; за държава – Малта, за абсурдна заплаха – Total Energies, а за "Международен побойник" – швейцарската компания Sakto, която взе и наградата на публиката.
„Лев инс“ загуби на първа инстанция заведеното от нея дело шамар (SLAPP) срещу Mediapool според решение на Софийския градски съд от 11 януари 2024 г.
Според изпълнителния директор на Програма достъп до информация и адвокат по делото Александър Кашъмов "европейското „отличаване“ на Лев инс с публично посочване означава няколко неща:
1. Предявеният иск срещу Mediapool е прецедент дори в европейски, а не само в национален мащаб – както с размера си, така и с това, че се търси отговорност на медията там, където е цитиран министър от публичен източник – стенограма от правителствено заседание.
2. В България климатът за свобода на словото, а оттук – за публична дискусия по обществено значими проблеми, не е добър. Това ни обрича на корупция и бедност.
3. Трябва да се работи в посока по-добра свобода на словото. Това трябва да става както чрез съдебна система, която решава справедливо, така и чрез промяна в закона, който позволява SLAPP тормоз над всеки, който говори свободно и критикува. Не на последно място, политиците, държавните служители и големите фирми трябва да проявяват търпимост към критика. Ако не настъпи тази промяна, няма да бъдем нито демократични, нито богати.
* * *
Глобална карта на законите за защита на личните данни
Снимка: Дейвид Банисар, LinkedIn |
През месец февруари Дейвид Банисар, водещ експерт в областта на свободата на информация и старши изследовател в London School of Economics, публикува актуална карта на държавите със закони за защита на личните данни.
Картата показва, че към момента 160 държави и самоуправляващи се юрисдикции и територии по света са приели закони или наредби за защита на личните данни.
През 2023 година шест държави приемат за първи път закони за защита на личните данни – Гренада, Гвиана, Индия, Йордания, Нигерия, Сомалия.
Понастоящем 137 държави-членки на ООН (над 2/3 от общо 193) имат действащи закони за защита на данните.
В почти всички държави законите се прилагат за лична информация, съхранявана в електронна или друга форма, от частни организации или от държавни органи. В повечето държави действат Комисии за защита на данните/информацията, които са независими органи на власт и контролират прилагането на законите за защита на личните данни.
В почти всички закони са включени конкретни изключения за медиите, за да се хармонизира правото на неприкосновеност на личния живот със свободата на изразяване.
В 30 държави се обсъждат и предстои да се приемат закони за защита на личните данни.
Източник: Дейвид Банисар, LinkedIn
* * *
Закон за достъп до информация в Йордания
Долната камара на парламента в Йордания е одобрила промените в Закона за достъп до информация, приет през 2019 година. Това съобщи Йорданският център за прозрачност (Jordan Transparency Center).
* * *
Законопроект на обединеното кралство ще помогне да се прикрие незаконният достъп до данни на полицията
Трябва ли полицейските служители да обосновават достъпа до лични данни, съхранявани в полицейските компютърни системи? Според сега действащият закон – да. Предложените промени в Закона за защита на данните с новия проект на Закон за защита на данните и дигиталната информация обаче заплашва тази гаранция за личната неприкосновеност да бъде премахната. Това алармират от гражданската организация Statewatch.
В анализа си на проектозакона Statewatch припомнят примера с полицейска служителка от Западен Йоркшир, която е осъдена за нарушаване на Закона за компютърната злоупотреба (Computer Misuse Act) от 1990 г., след като е използвала полицейски бази данни, за да търси информация за познати хора, без основателна причина.
Случаят подчертава рисковете, породени от предстоящите промени, които ще настъпят в Закона за защита на данните в Обединеното кралство, как тази промяна ще премахне ключов инструмент за отчетност и гаранция за защитата на личните данни.
Източник: Statewatch