Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИ НА ЕС: КАКВО СЛЕДВА?

На 15 ноември 2021 Европейският омбудсман Емили О`Райли беше домакин на онлайн конференция : „Достъп до документи на ЕС: какво следва?“. Участваха представители на европейските институции в т.нар. Панел на високо равнище (Емили О`Райли, Вера Йоурова – заместник председател на ЕК, Ценности и прозрачност; Хайди Хаутала – заместник председател на ЕП и Рейо Кемпинен – Съвет на ЕС, генерален директор по комуникации и информация)  и експерти (Росита Хикей – директор на заявленията, офис на Европейския омбудсман; Таня Вериер – директор на прозрачността, ЕК; Питър Тефер – разследващ журналист, Следвай парите/Follow the Money; Хелън Дарбишър – Access Info Europe; Пайви Лейно – Хелзинкски университет,професор по транснационално европейско право).


В началото на онлайн събитието участниците трябваше да отговорят дали правилата на ЕС за достъп до документи трябва да се променят. 77% отговориха ДА, а 23% - Не.  В обръщение към участниците О`Райли каза, че законът на ЕС за достъп до документи, който вече е на 20 години, трябва да се модернизира. Става въпрос за Регламент 1049/2001, според който европейските институции имат 15 работни дни, за да отговорят на заявления. Ако заявителят не е доволен, той може да поиска институцията да преразгледа решението си, като подаде потвърдително заявление (confirmatory application).

С цел подобряване достъпа до документи, европейският омбудсман предлага институциите на ЕС да предприемат проактивен подход, да гарантират навременна обработка на заявленията за достъп и да вземат предвид новите форми на комуникация. 

Вера Йоурова заяви, че е дошло време за надграждане на Регламент 1049 и Европейската комисия би искала да предложи преразглеждане възможно най-скоро.

Според разследващият журналист Питър Тефер промяната на законодателството не е незабавен отговор на проблемите с прозрачността в ЕС. Ако институциите не могат да спазят законоустановените срокове за разглеждане на исканията, те трябва да променят вътрешните процедури. Тефер подчерта, че надлежните записи на документи са нещо повече от прозрачност, те са гаранция, че институцията работи ефективно.   

 

ИСПАНИЯ ПОДПИСА КОНВЕНЦИЯТА ОТ ТРОМСО

Access Info Europe съобщи, че на 23 ноември 2021 испанският представител в Съвета на Европа Мануел Монтобио е подписал Конвенцията за достъп до официални документи (Конвенцията от Тромсо).

Към момента Конвенцията е ратифицирана от 11 държави и е подписана от 8 държави.

Конвенцията за достъп до официални документи е в сила от 1 декември 2020.

Източник: Access Info Europe

 

 

КОНВЕНЦИЯТА ОТ ТРОМСО: ПЪРВА СРЕЩА НА КОНСУЛТАТИВНИЯ ОРГАН НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

На 29 ноември 2021 в Страсбург Консултативният орган на страните по Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенцията от Тромсо) проведе първата си среща.
 

Съгласно Член 12 от Конвенцията, Консултативният орган се свиква от Генералния секретар на Съвета на Европа една година след влизането й в сила. Целта е да се изберат членове на Групата от специалисти.

Какви решения са взети на тази първа среща:

  • Приети са процедурни правила за работата на Консултативния съвет
  • За председател е избран посланик Расмус Луми (Естония), а за заместник-председател – Ганна Красноступ (Украйна). Мандатът им е за една година, считано от 29 ноември 2021 и може да се поднови за още една.

 

Източник: Съвет на Европа

 

ЕС ДА ОТВОРИ „ЧЕРНАТА КУТИЯ“ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕКЛАМИ

Европейската комисия (ЕК) иска компании като Facebook и Google да разкрият как и защо таргетират хора с политически реклами и кой им плаща.

На 25 ноември ЕК публикува предложение, което включва и забрана на политическото таргетиране и „техники за усилване“ (amplification techniques), за да достигнат до повече хора, ако те се основават на лични потребителски данни като религия, сексуална ориентация или етнос – освен, ако не е дадено изрично съгласие.

Проектозаконът иска компаниите – не само дигиталните платформи, но също и ПР фирмите, политическите партии, инфлуенсърите, брокерите на данни – да разкрият колко хора са таргетирали с политическа реклама, за колко дълго и метода, който са използвали, за да изберат кой гледа рекламата.

Без предоставяне на тази информация, политическата реклама ще бъде незаконна“ смята Вера Йоурова.

Новите правила ще се обсъждат между правителствата на държавите членки на ЕС и Европейския парламент. Надеждата е новите правила да влязат в сила преди следващите избори за Европейски парламент през 2024 година.

Източник: euobserver

 

ЗАСИЛВАНЕ НА АЛГОРИТМИЧНАТА ПРОЗРАЧНОСТ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

На 30 ноември 2021 Наталия Домагала разказва в блога на инициативата „Партньорство за открито управление“ за работата по изпълнението на един от ангажиментите на Великобритания в Петия национален план, а именно алгоритмичната прозрачност.

Алгоритмична прозрачност означава различни неща за различни хора, но може да се разбира като откритост относно целта, структурата и основните действия на алгоритмите, използвани за обработка на информация.

В Обединеното кралство текущата алгоритмична работа за прозрачност е резултат от дългогодишната работа на движението за отворени данни, политиката „отворено по подразбиране“, въведена през 2012, както и от развитието на механизмите за етика на данните (Data Ethics Framework  и A guide to using artificial intelligence in the public sector). Липсва обаче последователен, систематичен подход към алгоритмичната прозрачност.


Екипът на Central Digital and Data Office, ангажиран с разработване методите на алгоритмичната прозрачност, се консултира с гражданското общество и академичната общност каква информация относно алгоритмично-асистирани решения в обществения сектор биха искали да видят публикувана и в какъв формат.В резултат на консултациите е изработен Стандарт за алгортимична прозрачност, разделен на две нива (ниво 1 с основна информация и ниво 2 подробна информация). Ниво две е разделено в 5 категории:

  1. Информация за собственика и отговорността на инструмента, информация за всички външни доставчици.
  2. Обхват на инструмента, технически спецификации и обосновка за използването му.
  3. Преглед на това как инструментът влияе върху взимането на решения.
  4. Списък и описание на набора от данни, върху които е внедрен моделът, споразумение за споделяне на данни и подробности за това кой има достъп до данните. 
  5. Оценките на въздействието се извършват в процеса на разработване на инструмента.

Източник: Блог на блога на инициативата „Партньорство за открито управление“
 

 

ДЕСЕТ ГОДИНИ ЗАКОН ЗА СВОБОДА НА ИНФОРМАЦИЯТА В БРАЗИЛИЯ

По повод десетата годишнина от приемането на Закон за свобода на информацията в Бразилия е създаден WikiLAI – портал, който разяснява всичко, което трябва да се знае за прилагането и използването на бразилския закон.

Една от целите на WikiLAI е да бъде наръчник за журналисти и граждани за подаване на повече и по-добри заявления за достъп до информация до всички обществени институции. 

WikiLAI е вдъхновен от FOIA.Wiki и финансиран от Посолството на САЩ в Бразилия.

 

Източник: LatAm Journalism Review

 

© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.