Фондация Програма Достъп до Информация
Новини
Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

ЗДОИ на 19 години. Преди деветнадесет години, на 7 юли в Държавен вестник е обнародван Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ).. От приемането на закона през 2000, всяка година ПДИ издава доклад, в който прави анализ на състоянието на достъпа до информация в България и дава препоръки за неговото подобряване и провежда ежегодни проучвания на интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт за състоянието на активната прозрачност на институциите.

История на приемането и на измененията на ЗДОИ може да проследите в специалната секция на интернет страницата на ПДИ.

 

Програма Достъп до информация се присъедини към писмо на неправителствените организации във връзка с проблема с „тримата големи“. На 18 юни 2019 по инициатива на Български институт за правни инициативи (БИПИ) 10 неправителствени организации, сред които и ПДИ, изпратиха до Съвета на Европа и Европейската комисия своята позиция относно предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс за процедура за временното отстраняване и предсрочно прекратяване на правомощията на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. 

Неправителствените и съсловни организации са обезпокоени от факта, че текстовете, предложени от Министерство на правосъдието на 14.06.2019, се приближават до създаването на механизъм за натиск срещу председателите на двете върховни съдилища, като същевременно отново оставят фигурата на главния прокурор недосегаема.

Текста на писмото четете ТУК.

 

Позиция относно промените в законодателството, регламентиращо финансирането на политическите партии. Програма Достъп до информация подкрепи позицията на асоциация „Прозрачност без граници“ във връзка с обсъжданите в Народното събрание промени на финансирането на политическите партии. На 19 юни позицията е изпратена на председателя на Народното събрание, ресорните парламентарни комисии и на парламентарните групи.

Източник: Асоциация „Прозрачност без граници“

 

GDPR: година по-късно. През май 2018 влезе в сила Общият регламент за защита на данните  (GDPR) и вече има доста публикации, свързани с прилагането му. В началото на 2019 излезе доклад с данни за резултатите от първите месеци на действието на регламента.  През месец май  Европейската комисия излезе със специално прессъобщение по повод първата година от прилагането на Регламента, с което се посочва напредъка в развитието на политики и правила, както и познатостта им сред заинтересованите.

Според проучване на Евробарометър:

  • 67% от европейците са чували за регламента;
  • 57% от европейците знаят, че в тяхната страна има орган, отговорен за защитата на техните права относно личните данни;
  • 20% знаят кой държавен орган е отговорен;
  • 144,376 е общият брой на запитванията и жалбите до съответния орган;
  • най-много оплаквания има в областите телемаркетинг, промоционални имейли и видеонаблюдение;
  • 89,271 е броят на уведомленията за нарушаване на данните.

Източник:  Медийно право

 

GDPR в България. В България Регламентът бе въведен с изменения в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). ПДИ участва активно в обществения дебат по измененията като внесе и две критични становища по предлаганите текстове. В резултат част от текстовете бяха прецизирани, но останаха спорни въпроси, като въвеждането на критерии за обработката на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване. След преодоляването на наложеното от Президента на 4 февруари 2019 вето, 55 депутати внесоха искане в Конституционния съд, с което се оспорва разпоредбата, въвеждаща тези критерии (чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД ). Президентът наложи вето върху тези изменения, но то беше преодоляно. На 18 юни 2019 КС допусна за разглеждане по същество на искането, като Програма Достъп до информация е сред поканените организации да представят писмени становища по делото.

 

10 години Харта на основните права на ЕС. На 5 юни 2019 излезе годишният доклад на Европейската комисия за прилагането на Хартата на основните права в Европейския съюз и страните членки.  Хартата на основните права на ЕС е прогласена от Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия през 2000 в Ница и влиза в сила след приемането на Договора от Лисабон на 1 декември 2009. В годишните доклади се следи напредъка в областите, в които ЕС има правомощия за действие, и се показва как е била взета предвид Хартата в действителни случаи и по-специално, когато се предлага ново законодателство на ЕС. В доклада се разглежда ролята, която имат институциите на ЕС и органите на държавите членки за превръщането на основните права в реалност от живота на хората.

Свободата на информация е прогласена в Член 11 от Хартата: „Всеки има право на свобода на изразяване на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.“

В Хартата правото на достъп до информация/документи е заложено в Член 42, който гласи:   

„Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава-членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител.“

Правото на достъп до документи подлежи на определени ограничения.[1] През 2018 г. в Европейската комисия са регистрирани 6 912 първоначални заявления и 318 потвърдителни такива[2].  В 83% от първоначалните заявления е предоставен пълен или частичен достъп до исканите документи.  В доклада се отчита и засилената активна прозрачност чрез публикуване в три области на търсене на информация:

  • Прозрачност на преговорите за Брекзит;
  • Пътните разходи на Комисарите;
  • Прозрачност на срещите на Комисарите и техните съветници с представители на заинтересовани групи. До края на 2018 година са публикувани повече от 19 000 срещи с групи, регистрирани в Регистъра за прозрачност (Transparency Register).  

По повод десетата годишнина от прилагането на Хартата, ЕК публикува и изследване на Евробарометър относно запознатостта на гражданите с Хартата.


Източник: Европейска комисия



[1] РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1049/2001 НА EВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 май 2001 година член 4, Виж:  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32001R1049,

[2] Виж пак там чл.7 и чл.8.



 

Европейският омбудсман обяви победителите в конкурса Добра администрация‘2019. Инициативата на Европейската комисия за намаляване замърсяването с пластмаси и повишаване познаването на проблема e всеобщ победител в тазгодишния конкурс Добра администрация. Наградата е връчена на церемония на 27 юни от европейския омбудсман Емили О`Райли. Сред победителите са ЕВРОПОЛ за иновативния проект, използващ разузнаване сред тълпа, за да се открие местоположението на сексуално експлоатирани деца; EFSA за повишаване осведомеността относно заплахите за пчелите. Служители от Европейския парламент спечелиха специална награда за своята кампания, вследствие на глобалното движение #MeToo, за нулева толерантност към сексуалния тормоз на работното място. Победителите в отделните категории може да се видят ТУК.

 

 

Наградата за добра администрация е учредена през 2016 от омбудсмана Емили О`Райли с цел да се отличат инициативи, проекти и дейности на европейските институции, които имат видим и пряк положителен ефект върху живота на хората в Европа.  В конкурса Добра администрация се връчват награди в 6 категории – включително комуникации и отворена администрация. Тази година са получени 54 номинации от всички администрации на Европейския съюз.  Те се оценяват от независим консултативен съвет и победителите се избират лично от омбудсмана.

Източник: Европейски омбудсман

 

Порше не разрешава ЕС да публикува резултатите от дизеловите емисии. По искане на Порше (Porsche), изследователският институт към Европейската комисия от месеци отказва да оповести резултатите от тестовете на емисии на дизеловия автомобил Порше Кайен (Porsche Cayenne), съобщава EU observer. Резултатите от тестовете, извършени в средата на 2017, показват, че дизеловият автомобил е с подозрително високи емисии на азотен окис, а официалният тест на ЕС е леко променен. От медията, която разследва случая с т.нар Дизелгейт, припомнят че през май Порше бяха глобени с 535 милиона евро за участие в скандала с подправяне на резултатите от изследванията на емисиите. Любопитното в случая е, че въпреки че по силата на споразумението между  Изследователския институт и Порше, информацията от изследванията е конфиденциална, тя може да бъде предоставяна при поискване по действащото законодателство за достъп до информация. EU observer изразява притеснения за слабата позиция на Изследователския институт по отношение на автомобилния бизнес в светлината на това, че по силата на нов регламент ще придобие правоприлагащи правомощия.

Източник: euobserver

 

Спорът за прозрачност на Frontex отива в съда на ЕС. На 2 юли в Общия съд на ЕС в Люксембург ще има публично изслушване във връзка с отказа на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (FRONTEX) да предостави достъп до документи. Застъпниците за прозрачност, Луиза Изузквиза и Арне Семсро са потърсили информация за името, флага, под който плават и типа на всеки плавателен съд, разположен от FRONTEX в Средиземно море за изпълнение на съвместната операция „Тритон“. Заявлението е подадено на 1 септември 2017 г. чрез платформата asktheEU.org. Операция „Тритон“ оказва подкрепа на Италия в областта на граничния контрол и при дейности по издирване и спасяване в Централното Средиземноморие.

Източник:  euobserver

 

Европейският омбудсман приветства холандската инициатива за прозрачност на ЕС. На 19 юни Емили О`Райли излезе със съобщение до медиите, в което приветства инициативата на холандското правителство, подкрепена от Естония, Ирландия, Люксембург, Словения и Швеция да се подобри прозрачността в Съвета на Европейския съюз. На 18 юни правителствата на гореспоменатите държави подписват non-paper, озаглавен „Увеличаване на прозрачността и отчетността: ключ към по-добро функциониране на ЕС“. Става дума за публикуване на повече законодателни документи и за повече откритост на преговорите в триалога (преговори между ЕП, ЕК и Съвета на ЕС), което да доведе до осведоменост и включване на гражданите в процеса на взимане на решения. Това ще доведе и до споделена отговорност при взимането на решения на европейско ниво. „Европейците имат право да знаят какво правят техните правителства в Брюксел. Стратегическата програма на Европейския съвет е възможност за модернизиране на взимането на решения в ЕС, подобряване на отчетността и преодоляване на дезинформацията“, заявява  Емили О`Райли.

Източник: Европейски омбудсман

 

Съвети за социални медии – консултативен документ, юни 2019.  На 11 юни Article 19 публикува консултативен документ относно Съвети за социални медии (Social Media Councils – SMCs). Документът е пътна карта за създаването на SMCs, модел за многостранен механизъм за отчетност за модериране съдържанието в социалните медии. Целта е SMCs да предоставят отворен, прозрачен, отчетен и с много участници форум, където да се посочат важните въпроси при модериране на съдържанието в социалните медии въз основа на международните стандарти за правата на човека. Моделът на Съвета за социални медии предлага доброволен подход към контрола на модерирането на съдържанието: участниците (платформи за социални медии и всички заинтересовани страни) подписват механизма, който не създава правни задължения. Неговата сила и ефективност зависят от доброволното спазване от страна на платформите, чиито ангажимент при подписването му е да спазват и изпълняват добросъвестно решенията (или препоръките) на SMCs.

Източник: Article 19



© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.