Укрепване на прозрачността: Нови насоки за Гърция и Молдова за привеждане на законите за достъп до информация в съответствие със световните стандарти
На 7 ноември организацията Access Info Europe публикува подробни препоръки за укрепване на законите за достъп до информация в Гърция и Молдова. Целта е да се осигури съответствие с глобалните стандарти, включително с Конвенцията от Тромсьо на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
Анализът е извършен в партньорство с Vouliwatch, Гърция и Адвокати за права на човека, Молдова, и оценява правната рамка на всяка от двете държави спрямо най-добрите международни практики за достъп до информация и критериите, установени в Конвенцията от Тромсьо.
По думите на Рейчъл Хана, изпълнителен директор на Access Info Europe, „анализът подчертава контраста между Молдова и Гърция в подходите им към регулирането на правото на информация: докато Молдова наскоро прие нов закон и ратифицира Конвенцията от Тромсьо, правната рамка на Гърция остава фрагментирана от множество закони и все още не е подписала Конвенцията. Въпреки тези разлики и двете държави имат големи пропуски в прозрачността, които изискват реформи, за да се осигури пълноценен обществен достъп до информация.“
 Източник: www.access-info.org |
В Гърция правото на достъп до информация е залегнало в Конституцията, но има законодателни пропуски, които възпрепятстват ефективното му прилагане:
- Фрагментирано законодателство: Правото на информация е разпръснато в множество закони, което създава объркване и непоследователно прилагане.
- Широки изключения: Изключенията често се позовават на други закони и липсват адекватни тестове за вреда и обществен интерес.
- Слаби механизми за надзор: Липсва независим орган, който да следи за спазването на закона, да налага санкции, да следи за прилагането му и да провежда обучения за държавни служители.
- Сложни процедури: Процедурите за подаване на заявление и обжалване на отказите за достъп до информация са двусмислени и недостатъчно ясни.
В Молдова правото на достъп до информация също е конституционно право, регламентирано в Закон № LP148/2023 за достъп до информация от обществен интерес. През 2013 г. Молдова ратифицира и Конвенцията от Тромсьо, като нейните разпоредби започнат да се прилагат от 2020 г. Въпреки това, трябва да се решат някои критични въпроси:
- Други закони могат да имат предимство пред разпоредбите в Закона за достъп до информация, което отслабва действието му.
- Няма тест за обществен интерес
- Необходими са обучения за държавните служители и повишаване информираността на гражданите за правото на информация.
- Омбудсманът (People`s Advocate of Moldova) не разполага с необходимите правомощия, за да осигури цялостен надзор.
Пълния текст на препоръките: за Гърция и за Молдова.
Източник: Access Info Europe
* * *
Нова база данни на Световната търговска организация
 Източник: www.tradeconcerns.wto.org |
Световната търговска организация (СТО) създаде база данни за търговските въпроси (Trade Concerns Database), за да предостави повече информация за позициите, които заемат страните-членки на СТО. Тя повишава прозрачността и публичния достъп до информация за търговските проблеми, обсъждани в пет различни органа на СТО.
Базата данни позволява на потребителите да търсят по търговски въпроси, повдигнати в Съвета по търговия със стоки (CTG), Комитета по достъп до пазара (CMA), Комитета по лицензиране на вноса (IL), Комитета по санитарните и фитосанитарните мерки (SPS) и Комитета по техническите бариери пред търговията (TBT), да разглеждат профилите на членовете и да проучват и визуализират резултатите по различни критерии. Търговските проблеми, повдигнати в други органи на СТО, могат да бъдат включени на по-късен етап.
Новият ресурс е описан като „чудо“ в блога Trade β от Ричард Улф, почетен професор по политически науки в Университета Куинс, Кингстън, Онтарио.
Източник: Световна търговска организация/ СТО (World Trade Organization/ WTO)
* * *
Казахстан: Освободете Адилбеков и отменете Закона за „невярната информация“
Специализираният междурегионален наказателен съд в Астана осъди казахстанския журналист Данияр Адилбеков на лишаване от свобода за разпространяване на „невярна информация“.
В средата на октомври журналистът Адилбеков е осъден на четири години и шест месеца затвор за „съзнателно невярно донесение“ и „разпространяване на съзнателно невярна информация“. Обвиненията произтичат от негови публикации в канал в Telegram, в които той твърди, че има корупционни рискове, свързани със заместник-министъра на енергетиката на Казахстан. В публикациите се споменава и председателят на борда на директорите на Летище Астана, за когото служителите твърдят, че се е намесвал в работата на летището.
Групите на гражданското общество в Казахстан събират подписи за отворено писмо до президента, в което се настоява за незабавното и безусловно освобождаване на Данияр Адилбеков. В писмото си те твърдят, че защитата е предоставила съществени доказателства, показващи, че информацията, споделена от журналиста, произхожда от публичен източник.
Организацията ARTICLE 19 настоятелно призовава властите в Казахстан да прекратят опитите за заглушаване на независимите медии и задушаване на дискусиите по въпроси от обществен интерес под претекст за борба с дезинформацията. Международните стандарти за свобода на изразяване ясно забраняват криминализирането на „дезинформацията“ или „фалшивите новини“.
На правителствата не трябва да се позволява да контролират работата на журналистите и да определят кои репортажи са „верни“ и кои – „неверни“. Както се вижда в този случай, законите за „фалшивите новини“ се използват като оръжие за задушаване на независимата журналистика и за отричане на правото на обществото да бъде информирано по въпроси от обществен интерес. Те предизвикват силен смразяващ ефект върху дебатите за правителствените практики и политики и ограничават журналистическите разследвания на злоупотреби с власт, включително корупция.
Източник: ARTICLE 19
* * *
Украйна: 1000 дни по-късно журналистите продължават своята битка
На 19 ноември 2024 г. се навършиха 1000 дни от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.
От 24 февруари 2022 г. досега 13 журналисти са убити, докато са отразявали военните действия – това подчертава рисковете и опасностите, пред които са изправени украинските и международните журналисти, отразяващи тази война.
Освен физическите посегателства, украинските журналисти и медии са изправени пред все повече дигитални заплахи, като опити за хакерски атаки, подмяна на имената и атаки за отказ на услуга (DDoS), които се засилват с тревожни темпове от началото на войната.
Макар и да не може да се сравни с разрушенията, причинени от руските военни, войната се превърна в претекст за украинските власти да въведат определено ниво на цензура в медиите в страната.
Освен това няколко украински разследващи журналисти са били подложени на наблюдение и сплашване от страна на длъжностни лица във връзка с работата им. Като пример може да се посочи разследващият журналист Юрий Николов, който е сплашван през януари, но до момента никой не е подведен под отговорност. Не са съобщени никакви резултати от разследванията, свързани с наблюдението, за което бе съобщено през януари на разследващия сайт Bihus.info, и с опита през април да бъде връчена военна призовка на разследващия журналист Евгени Шулхат като отмъщение за работата му.
През октомври независимата новинарски сайт „Украинска правда“ (Ukrainska Pravda) е заявил, че е подложен на „постоянен и систематичен натиск“ от страна на кабинета на президента Зеленски.
Източник: ARTICLE 19