Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

МАЛТА: ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ИСКА ПРАВОСЪДИЕ ЗА ДАФНЕ ГАЛИЦИЯ ПО ПОВОД ПЕТАТА ГОДИШНИНА ОТ АТЕНТАТА СРЕЩУ НЕЯ

Програма Достъп до информация е една от 36-те организации, които излизат със съвместна декларация, осъждаща липсата на усилия и прозрачност на малтийското правителство в реформите за свобода на печата, и подновява призивите за пълна справедливост за Дафне Каруана Галиция.

 

Декларацията е по инициатива на Европейския център за свобода на пресата и медиите (ECPMF). В нея се казва, че: „Безнаказаността служи за насърчаване на онези, които използват насилието, за да заглушат критичната журналистика, и тя приключва едва когато всички отговорни за отвратителното убийство бъдат преследвани с пълната строгост на закона: всички потенциални посредници и ръководител(и) трябва да бъдат изправени пред правосъдието“.

 

Текстът на декларацията е публикуван на някои от интернет страниците на подкрепилите я организации на 16 октомври, както и в социалните медии.

 

Източник: European Centre for Press & Media Freedom (ECPMF)

 


* * *


СВОБОДА В МРЕЖАТА 2022: ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА АВТОРИТАРНAТA НАМЕСА В ИНТЕРНЕТ

 

През месец октомври Freedom House публикува доклада „Свобода в мрежата 2022“.

 

Авторитарните лидери водят кампания за разделянето на интернет на отделни сегменти.

 

Все повече правителства упражняват контрол върху това, до което хората имат достъп и което могат да споделят онлайн, като блокират чужди уебсайтове, съхраняват лични данни и централизират техническата инфраструктура в своите страни. В резултат на тези тенденции глобалната интернет свобода намалява за 12-та поредна година.

 

Повече от 2/3 от потребителите на интернет по света живеят в държави, където властите наказват хората за това, че упражняват правото на свободно изразяване онлайн.

 

Freedom on the Net Index измерва нивото на интернет свобода във всяка държава чрез група въпроси. Методологията включва 21 въпроса и почти 100 подвъпроса, разделени в три категории:

  1. Пречки пред достъпа – подробно са описани инфраструктурните, икономическите и политическите бариери пред достъпа до интернет; правителствени решения за изключване на интернет или блокиране на конкретни приложения или технологии; правен и регулаторен контрол, както и на собствеността върху интернет услугата.
  2. Ограничаване на съдържание – анализират се правните разпоредби относно съдържанието, техническото филтриране и блокиране на уебсайтове, другите форми на цензура и автоцензура и използването на дигитални средства за гражданска мобилизация.
  3. Нарушаване на потребителски права – разглежда се правната защита и ограниченията върху свободата на изразяване. 
Въз основа на резултатите от отговорите, Freedom House оценява държавите по скала от 0 до 100.
Свободни са държавите с резултат 70-100 точки, частично свободните – 40 – 69 точки, а несвободни са държавите с резултат 39-0 точки.
Ключовите изводи в доклада са следните:
    1. За 12-та поредна година се наблюдава спад в нивото на глобалната интернет свобода.
    2. Правителствата разбиват глобалния интернет за създаване на по-контролируеми онлайн пространства.
    3. За 8-ма поредна година Китай е най-лошата среда в света по отношение на интернет свободата.
    4. В рекордния брой от 26 държави се наблюдава подобряване на интернет свободата.
    5. Незначително се подобрява интернет свободата в САЩ за първи път от 6 години насам.
    6. Правата на човека удържат баланса в конкуренцията за контрол на мрежата. 

Източник: Freedom House


* * *

ООН: НОВА РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ

 

На 6 октомври 2022 г. Съветът по правата на човека към ООН приема с консенсус Нова резолюция за сигурността на журналистите. Тя е предложена от Австрия, съвместно с Бразилия, Франция, Гърция, Мароко, Катар и Тунис, и е подкрепена от 69 държави от цял свят.С нея се бележат десет години от първата резолюция за сигурност на журналистите, приета през 2012 година. Оттогава до днес Съветът по правата на човека на всеки две години разглежда резолюции относно безопасността на журналистите и всеки път включените стандарти са по-високи.

 

Резолюцията прави голяма крачка напред, като въвежда нови ангажименти относно стратегическите съдебни дела срещу обществено участие (SLAPPs). Изразява се загриженост относно увеличаване броя на съдебните дела за упражняване на натиск, сплашване или изчерпване на ресурсите на журналистите, призовават се правителствата да „вземат мерки за защита на журналистите, включително чрез приемане на закони и политики, които предотвратяват и/или облекчават такива случаи и предоставят подкрепа на жертвите“.

 

С нарастването на протестите по целия свят държавите трябва да увеличат усилията си за защита на правата на журналистите да наблюдават и докладват за протести и да гарантират тяхната безопасност.

 

Резолюцията напомня, че законите за обида и клевета са несъвместими с международното законодателство за правата на човека.

 

Добавят се нови ангажименти към вече установените международни стандарти относно разследвания, протести, закони за обида и клевета и други ключови въпроси.

 

Източник: ARTICLE 19


* * *

FOIAnet ДИСКУСИЯ: ОТКРИТИ ЛИ СА ИЗСЛУШВАНИЯТА В ОРГАНИТЕ КОНТРОЛИРАЩИ ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ

През месец октомври членовете на Мрежата на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet) обсъждаха дали и къде информационните комисии/комисари провеждат открити изслушвания по жалби и оплаквания, свързани с правото на информация.

Начало на дискусията поставя Тоби Мендел, изпълнителен директор на Центъра за право и демокрация, Канада, който задава два въпроса:

 

  • Информационните комисии/комисари провеждат ли изслушвания?
  • Дали изслушванията се записват и достъпни ли са онлайн?

 

В Ел Салвадор Институтът за достъп до публична информация (IAIP) e надзорният орган за достъп до информация и разглежда жалби, свързани с откази на заявления за достъп до информация. Изслушването на жалбите е регулирано от Член 19 на Закона за достъп до информация. По правило устните изслушвания са публични. Изслушванията, свързани със защита на личните данни, не са публични – правото на неприкосновеност на личните данни на жалбоподателите стои над публичността.

 

Институтът за достъп до публична информация има добра практика на водене на запис на изслушванията и ги прави достъпни онлайн във Фейсбук страницата си.

 

В САЩ всеки щат има отделен Закон за свобода на информация и различен контрол върху прилагането на закона на щатско ниво. Националната коалиция за свобода на информация (NFOIC) поддържа FOIA ListServ – национална платформа за обсъждане на закона и откритото управление.

 

Въпреки че има много надзорни органи, нито един от тях няма съществени правомощия. Само съдилищата могат да накарат федерална агенция да спре да нарушава Закона за свобода на информация или да отменя решения.

 

В САЩ има изискване всички изслушвания в институции на федерално ниво да бъдат публични (с изключение на „закрити сесии“, които разглеждат поверителна или класифицирана информация). На публичните изслушвания се прави видео запис, който се публикува онлайн.

 

Службата за правителствени информационни услуги (OGIS) най-много се доближава до функциите на контролен орган от типа информационна комисия или комисар, но решенията и нямат правнозадължителен характер.

 

В Англия, Уелс и Северна Ирландия, ако институция откаже достъп до информация, това може да се обжалва пред Службата на информационния комисар (ICO). Комисията не организира изслушвания, но нейните решения могат да се обжалват пред First Tier Tribunal (разглежда жалби на граждани срещу решения на правителствени служби и агенции). Изслушванията в Трибунала са публични - наживо или онлайн. Те не се записват, но решенията, резултат от изслушванията, се публикуват онлайн.

 

В Испания има Съвет по прозрачност (Transparency Council). Той не организира изслушвания. Предоставя коментари и излиза с решения.

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.