Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ден на правото да знам

Европейската комисия пази в тайна цената на ваксината срещу COVID-19. На 12 ноември 2020 Стела Кириакидис, комисар по здравеопазването и безопасността на храните заяви, че Европейската комисия не може да разкрие цената на ваксината срещу КОВИД поради договорни задължения. Към момента Европейската комисия е подписала договор със следните фармацевтични компании: AstraZeneka, Sanofi-GSK, Janssen Pharmaceutical NV и Pfizer и BioNTech. Водят се преговори с CureVac и Moderna. 

Позицията за неразкриване е потвърдена и от говорителя на ЕК Ерик Мамер – „Не можем да ви кажем каква е цената на ваксината”. Въпреки това някои евродепутати (Паскал Канфен, френски либерал; Юта Паулус, зелените; Уте Гетуланд – шведски социалист) изискаха по-голяма прозрачност относно ваксината – какъв е маржът на печалба, дали ваксината вече се произвежда.Кириакидис се аргументира за неразкриването с това, че предоставянето на детайли пред обществеността би отслабило позицията на ЕК в преговорния процес с фармацевтичните компании. Тя подчерта, че първо трябва да се гарантират сигурността и безопасността на ваксината и след това да се разпространява информация сред широката общественост.
Източник: EUobserver



Европейският съюз трябва да има закон за защита на свободната преса. Над 60 неправителствени организации и медии са подписали призив за европейски закон, който да спре богатите и властимащите от заглушаване на критиките със злонамерени съдебни спорове. Практиката, известна като стратегически дела срещу публично участие (Slapp – strategic lawsuit against public participation), се разраства в Европа.В Хърватия през 2019 има повече от 1100 висящи дела срещу журналисти, заведени от политици, обществени фигури и корпорации. Във Франция милиардерът и индустриалец Венсан Болоре има около 20 дела срещу журналисти и неправителствени организации, които са се опитвали да разследват бизнеса му в Африка. В Белгия, където са институциите на ЕС и офисите на едни от най-големите международни медии, в резултат на увеличаващия се брой дела застрахователните компании отказват да предоставят колективна защита на журналистическите синдикати. Призивът е подписан от водещи организации, работещи за свобода на медиите – Репортери без граница, фондацията „Дафне Каруана Галиция”, Комитетът за защита на журналисти, Грийнпийс, Прозрачност без граници, медийната група „Гардиън”, международния Пен клуб.

В призива се казва, че „приемането на общи европейски правила, предвиждащи силна и последователна защита срещу Slapp делата ще е важна стъпка в посока прекратяване на тази порочна практика». В призива се казва още, че «тъй като демокрацията и върховенството на закона са под все по-голям натиск, европейска анти-Slapp директива би защитила сигнализиращите за нередности, които държат сметка на силните на деня”. Призивът се отправя два дни преди комисар Вера Йоурова да публикува план за действие, който да подпомогне защитата на демокрацията в Европа. 
Източник: EUobserver 


  

Европейският омбудсман критикува ЕК заради договор с фирмата BlackRock. Европейският омбудсман Емили О`Райли поиска Европейската комисия (ЕК) да подобри правилата си за оценка на участниците в търгове за сключване на договори в областта на публичните политики, след като договор беше възложен на BlackRock Investment Management. О`Райли предложи ЕК да обмисли и засилване на разпоредбите относно конфликта на интереси във Финансовия регламент – законодателството на ЕС, уреждащо процедурите за обществени поръчки, финансирани от бюджета на ЕС. Според нея съществуващите в момента правила не са достатъчно силни и ясни, за да позволят на длъжностните лица да открият конфликт на интереси, освен в много тесен кръг от професионални конфликти. Омбудсманът прави предложението, след като е разследвала решение на ЕК да сключи договор с BlackRock за проучване относно включването на екологични, социални и управленски цели в банковите правила на ЕС. О`Райли е получила три жалби във връзка с решението на ЕК – две от евродепутати и една от гражданското общество.  ешението на омбудсман О`Райли четете ТУК.
Източник
: Европейски омбудсман


  

Планове на Съвета на ЕС за бъдещето на Европол. Министрите на вътрешните работи на държавите членки се срещнаха, за да обсъдят бъдещето на Европол и приеха документ от десет точки за ролята и дейността на полицейската агенция. Документът определя приоритетите на държавите членки за бъдещето на Европол – възможност да се обработват повече данни, по-лесно сътрудничество с държави извън ЕС и по-голяма ангажираност с нови технологии като например изкуствен интелект. Документът вече е формализиран в резолюция на Съвета. Първоначалният документ е договорен по време на среща, организирана от германското председателство през октомври, след което е публикувана декларация (Десет точки за бъдещето на Европол). След това текстът беше предаден на Постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI), който от своя страна го представи на Комитета на постоянните представители на държавите членки (COREPER) за официално одобрение. Документът е одобрен на 9 ноември 2020.
Източник
: Statewatch


Глобален барометър на данни. Глобалният барометър на данни (Global Data Barometer) е инициатива с множество заинтересовани страни за оценка на отворените данни и тяхното използване, с фокус върху данните за развитие, за изкуствен интелект и данни в сферата на правосъдието. Специфични тематични приоритети са климатът, миграцията, здравеопазването, равенството между половете и включването и обществените поръчки. Добавената стойност на GDB е, че се интересува специално от данните: 
• Дали правната и регулаторна рамка изрично предвижда информацията да се събира, управлява и да бъде на разположение като структурирани данни;
• Предоставя ли се информацията като структурирани споделени или отворени данни;
• Използват ли се тези данни.
В екипа на GDB са Тим Дейвис (директор на проекта), Вероника Крету (директор стратегии и пратньорство), Ейми Джонсън (старши изследовател), Николас Гросман (изследовател). В момента се набира екип от съветници. Глобалният барометър за данни ще работи с регионални хъбове. Access Info Europe e избрана за регионален хъб за Европейския съюз и ще направи карта на нивото на отворените данни в 20 европейски държави. 
Източник: Access Info Europe


Свободата на изразяване и интернет са ключ в борбата срещу насилието над жени. Усилието за елиминиране насилието над жени е постоянно и всекидневно начинание. Тазгодишният Международен ден за борба с насилието над жени (25 ноември), обаче е особен с това, че се случва в разгара на КОВИД пандемията. Тревожно е, че има едновременна пандемия на нарастване на насилието срещу жени в световен мащаб, поради COVID-19, който ООН ЖЕНИ определи като „пандемия в сянка” (shadow pandemic). Свободата на изразяване е овластяващо право и е от съществено значение за прекратяване на неравенството и други форми на дискриминация, основана на пола. Технологичните компании, особено социалните медии, също трябва да гарантират, че жените имат достъп до и използват безопасно и сигурно техните услуги и платформи. Това е от първостепенно значение, като се има предвид, че голяма част от политическото и социалното взаимодействие, включително достъпът до услуги се осъществява онлайн поради COVID-19. Затова ARTICLE 19 препоръчва:
Първо, правителствата да признаят, че свободата на изразяване и правата на жените са взаимно подсилващи се права.
Второ, по-големите плратформи за социални медии като Facebook, Twitter и YouTube трябва да са пространства за гражданско участие на жените, особено жените журналисти, защитнички на човешки права и жени с обществено важни професии. 
Трето, при нападения срещу жени, включително онлайн тормоз и злоупотреби, държавите трябва да предприемат действия за бързо и ефективно разследване на тези случаи.   
Източник: ARTICLE 19

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.