СЪДЪТ В СТРАСБУРГ КОМУНИКИРА ДЕЛО ЗА ДОСТЪП ДО СЪДЕБНА ИНФОРМАЦИЯ
На 22 май 2023 г. Европейският съд за правата на човека публично оповести резюме на делото Гиргинова срещу България и постави въпроси на правителството и жалбоподателката.
Делото е образувано по жалба на журналистката от сайта „Съдебни репортажи“, която през 2015 година поиска достъп до мотивите към присъдата, с която Софийският градски съд (СГС) оправда бившия министър на вътрешните работи в първото правителство на ГЕРБ Цветан Цветанов.
През 2016 г. Административен съд София – град потвърди отказа на СГС да предостави на журналистката копие от правораздавателния документ, обоснован с класифицирането му като държавна тайна.
Това решение бе окончателно оставено в сила от тричленен състав на Върховния административен съд през 2017 г. Делото бе водено с подкрепата на ПДИ.
В жалбата пред съда в Страсбург се поддържа доводът, че класифицирането на цяло едно съдебно дело, включително мотивите на съда, и недостъпността му за обществото, е в нарушение на изискването на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека – всяка намеса в правото на всеки да получава информация да бъде „необходима в демократичното общество“.
* * *
АРХИВИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. ПЪРВА ЧАСТ: СЛУЧАЯТ „СКИТНИК“
Разследващият журналист Христо Христов, адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на фондация „Програма достъп до информация“, и адв. Анастас Пунев, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски“, разказват във видеоподкаст за делото „Скитник“ и убийството на Георги Марков. Това е историята на 6-годишното задълбочено проучване на архивите на Държавна сигурност.
Христо Христов е единственият журналист и изследовател, водил и спечелил съдебни дела за достъп до документи на бившата Държавна сигурност в периоди, когато държавното управление е водило рестриктивна политика. През януари 2011 г. той основава независимия специализиран сайт „Държавна сигурност”.
Видеото е трета част от дискусиите "Дела и демокрация", посветени на съдебните дела, съпътстващи демократичните процеси в България, с представяне на съдебната практика у нас и в Европейския съюз, развитие на законодателството и как върховенството на правото е условие за демократичното развитие на обществата.
* * *
22 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА РЕГЛАМЕНТ 1049/2001
На 30 май 2001 г. Европейският парламент и Съветът приемат Регламент 1049 относно обществения достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия.
Неговата цел е да даде възможно най-голяма гласност на правото на публичен достъп до документи и да установи основните принципи и ограничения съгласно член 255, параграф 2 от Договора за Европейската общност (Договора от Амстердам).
Приемането на Регламент 1049 бележи изключителен напредък по отношение откритостта в работата на институциите на Европейския съюз.
Всичко за Регламент 1049 четете в специалната секция на интернет страницата на ПДИ.
* * *
НЯМА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ БЕЗ СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ
В навечерието на Kонференцията за устойчиво развитие в Рим (31 май - 1 юни 2023 г.), на която беше обсъден напредъкът по Цел 16 на устойчивото развитие – „Мир, справедливост и силни институции“, ARTICLE 19 напомня на ООН, държавите и организациите на гражданското общество, че целта за постигане на устойчиво развитие не може да бъде постигната без засилено внимание към свободата на изразяване и достъпа до информация.
Трите взаимосвързани аспекта на правото на свобода на изразяване – правото да говориш, правото да знаеш и правото да бъдеш чут – трябва да бъдат признати и зачитани в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. Правото на свобода на изразяване е най-мощната сила за укрепване на мира и предотвратяване на конфликти. То е от основно значение за развитието на демокрацията и е от решаваща роля за справяне с основните причини за бедността.
29 май, денят преди конференцията, беше определен като Ден на гражданското общество. Участниците в събитието приеха декларация, озаглавена „Ако не сега, кога?“, с която отправят спешен призив за промяна в ангажиментите по Цел 16 към момента, т.е. в средата на периода за Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета през септември 2015 г. на Общото събрание на ООН.
Конференцията в Рим се явява подготовка за Срещата на върха за Целите за устойчиво развитие през 2023 г. (септември 2023 г., Ню Йорк) и Политическия форум на високо равнище (юли 2023 г., Ню Йорк).
Източник: Article 19
* * *
РОЛЯТА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ЦИФРОВИТЕ ПАЗАРИ
На 30 май 2023 г. Article 19 и партньорски организации изпратиха писмо до Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ и Генерална дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия, с което ги призовава да увеличат и да изяснят възможностите на третите страни да допринасят за прилагането на Закона за цифровите пазари, който влиза в сила на 2 май 2023 г.
Третите страни по закона – в това число потребителите, организациите на гражданското общество, малките и средните предприятия – трябва да играят решаваща роля за осигуряване на ефективното прилагане и изпълнение на Закона за цифровите пазари (ЗЦП). Те обаче са в неизгодно положение спрямо информацията и ресурсите на т.нар. "пазачи на портала" – големите онлайн платформи със стабилно силни позиции в определени пазари, чието регулиране е заложено в ЗЦП.
Изясняването на отговорността на третите страни е от ключово значение, за да се предотврати превръщането на процеса по въвеждането на ЗЦП в сила в затворена дискусия между Европейската комисия и „пазачите на портали“.
Източник: Article 19
* * *
ЕВРОПЕЙСКИЯТ НАДЗОРЕН ОРГАН ПО ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ ЗАПОЧВА РАЗСЛЕДВАНЕ РАЗСЛЕДВАНЕ НА FRONTEX
Според Европейския надзорен орган по защита на данните базираната във Варшава Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) вероятно нарушава права, като предава данни за мигрантски свидетелски показания на европейската полицейска служба „Европол“.
Такива показания се събират от агентите на Frontex, за да разберат как и до каква степен търсещите убежище, пресичайки границата на Европейския съюз, получават помощ отвън.
„Въпреки че Frontex променя имената, личните данни, които могат да бъдат идентифицирани, се споделят с „Европол“, за да се пресече контрабандата и други престъпни дейности“, заяви Войчех Виеворовски, надзорник по защита на данните в ЕС.
Обменът на данни между Frontex и „Европол“, известен като Pedra (Processing of Personal Data for Risk Analysis ) или "Обработка на лични данни за анализ на риска", в миналото е предизвиквал полемика заради възможността да бъдат уличени невинни хора.
В резюме на одитен доклад от май 2023 г. Виеворовски заявява, че ще започне разследване на Frontex.
Той упреква агенцията, че "автоматично обменя докладите от разпитите с „Европол“, без да преценява дали такъв обмен е строго необходим".
Виеворовски твърди, че това е нарушение на няколко правила на Европейския съюз за защита на данните, както и на собствените правила на Frontex, когато става въпрос за обмен на лични данни с “Европол”.
Европейският надзорен орган по защита на данните е дал на агенцията срок до края на годината да реши проблемите.
Подобни констатации бяха разкрити миналата година и от медията Balkan Insight.
Източник: EUOBSERVER