Прозрачност по време на война
През юни ERCAS (Европейският изследователски център за антикорупция и държавност) публикува Доклад за прозрачността по време на война с резултатите от проучване в 143 държави.
Първото подобно изследване е от 2021 година за 129 държави чрез директно наблюдение на състоянието на прозрачността посредством T-индекс (машинно-усреднен индекс за прозрачност на правителството).
Новият доклад за 2023 година обхваща 143 държави и е много различен от пилотния проект, тъй като глобалните тенденции на обрат в демокрацията и насилието стават твърде очевидни. Въпреки това, общественият интерес за прозрачност все така е налице, а гражданите все още трябва да изискват отговорност от своите правителства, дори по време на война. Изключването на държави, участващи във война, от T-индекса би било изкуствен начин да се покаже светът по-добър, отколкото е наистина. Също така, днес войната, в една или друга форма, е част от живота на повече държави, отколкото директно включените в нея. Освен загубата на живот и инфраструктура, войната унищожава прозрачността, изградена от мнозина правителства, понякога дори поколения, и нейните последици също трябва да се проследят.
Европейският изследователски център за антикорупция и държавност определя прозрачността като налична и достъпна (без заплащане) минимална обществена информация, необходима за възпиране на корупцията и за отчетност в обществото. Това определение е изведено от Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC) и Цел 16 на ООН за устойчиво развитие, където прозрачността се дефинира като инструмент за предотвратяване на корупция, а целта е "развитие на ефективни, отговорни и прозрачни институции", като се осигурява "публичен достъп до информация".
В епохата на интернет и електронното управление, прозрачността често става компютърно опосредствана – с предимството, че дигиталната прозрачност може да се наблюдава директно. T-индексът използва предимствата на дигитализацията на прозрачността и прави две иновативни неща: първо, измерва типа прозрачност, който е от най-голямо значение за борбата с корупцията и върховенството на закона, и, втор, за да го осъществи, разграничава de jure (прозрачност според правните предписания) и de facto (реално постигната прозрачност), наблюдавайки втората директно като дигитална прозрачност.
Индикатори за de jure прозрачността са международните споразумения и договорите за борба с корупцията.
De facto прозрачността се измерва от 14 индикатора, разпределени в следните теми: фискална прозрачност, административна прозрачност, съдебна, политическа и прозрачност на ниво общини.
Източник: ERCAS
Инициатива за документиране на военни престъпления получава наградата на Европейския омбудсман за добра администрация
Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Eurojust) и Офисът на прокурора към Международния наказателен съд спечелиха наградата на Европейския омбудсман за добра администрация за 2023 г. за подпомагане на гражданското общество да документира военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Двете институции са разработили Насоки за документиране на международни престъпления и нарушения на правата на човека за целите на наказателната отговорност, които дават съвети относно събирането и съхраняването на информация, така че тя да може да се използва като допустимо доказателство в съда. Насоките са достъпни на английски, украински, френски, испански и арабски език.
"Подвеждането под отговорност на извършителите на военни престъпления и нарушения на правата на човека носи справедливост за жертвите и може да има възпиращ ефект при бъдещи конфликти. Историята е показала колко трудно може да бъде преследването на такива престъпления, поради което намирането на ефективни начини за събиране и съхраняване на доказателства е толкова жизненоважно", заяви Европейският омбудсман, Емили О`Райли, обявявайки наградата.
Наградата се присъжда от 2017 година за действия на публичната администрация на ЕС, които имат видимо и пряко положително въздействие върху живота на гражданите. През 2023 година бяха присъдени награди в пет категории – Комуникации, Многообразие и приобщаване, Иновации, Отворена администрация Специална награда и Най-популярна сред обществеността.
Източник: Европейски омбудсман
Съветът на Европейския съюз одобрява позицията за директива срещу SLAPP
Съветът на министрите на Европейския съюз по време на срещата на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 8-9 юни 2023 г. постигна съгласие по общ подход към директивата за борба със SLAPP, която има за цел да се справи с неправомерните искове, подавани с цел да се заглушат журналисти и правозащитници, но не всички са убедени, че тя е достатъчно задълбочена.
Директивата, която има за цел да се бори със “стратегическите дела срещу публичното участие” (SLAPP – т. нар. „дела-шамари“), беше предложена за първи път от Европейската комисия миналата година. На 9 юни министрите от ЕС изразиха широка подкрепа за предложението на Съвета.
"Текстът, с който разполагаме сега, е много важна стъпка в правилната посока за спиране на тези съдебни дела", заяви на заседанието австрийският министър на правосъдието Алма Задич. Тя добави, че "това е много важен закон, защото става въпрос за свободата на изразяване, която е един от основните стълбове на нашите демокрации и трябва да бъде защитена. Говорим за журналистите, за тези, които защитават правата на човека, за тези, които защитават правата на жените и ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора), и трябва да постигнем това."
Делата-шамари в Европа се увеличават през последните години, като данните, събрани от Коалицията срещу SLAPP в Европа (CASE), показват, че 2020, 2021 и 2019 г. са трите години с най-голям брой дела в Европа.
Първоначалното предложение на Комисията беше съсредоточено върху делата с "трансгранични последици". Този етикет ще се прилага за всички дела, в които участващите страни са с местоживеене в различни държави, и за тези, в които съответното обществено участие се разглежда като въпрос от обществен интерес в повече от една държава-членка.
Директивата е придружена и от препоръка, в която подробно се описва как държавите-членки могат да въведат подобни мерки за вътрешни случаи, които нямат международнo приложение.
В изказване на заседанието на Съвета Гунар Стрьомер, министър на правосъдието на Швеция, заяви, че при формулирането на подхода си председателството се е опитало да постигне баланс между две основни цели: осигуряването на силни гаранции срещу злоупотреба с граждански производства и необходимостта да се запази правото на ефективен достъп до правосъдие.
Комисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс също изрази съжаление, че според него има отслабване на някои аспекти на текста на Европейската комисията, по-специално заличаването на разпоредбата относно обезщетението за вреди и отслабването на разпоредбите относно присъждането на разноски.
След като Европейският парламент приключи работата си по текста, трите институции (Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на ЕС) ще пристъпят към тристранни преговори, за да изготвят окончателен вариант на директивата.
Източник: Euractiv
Архивите на Държавна сигурност. Досието на агент „Пикадили“. Втора част.
Разследващият журналист Христо Христов, адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на фондация „Програма достъп до информация“, и адв. Анастас Пунев, преподавател в Юридическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски“, продължават разказа във втори видеоподкаст за архвите на Държавна сигурност и убийството на Георги Марков.
Христо Христов е единственият журналист и изследовател, водил и спечелил съдебни дела за достъп до документи на бившата Държавна сигурност в периоди, когато държавното управление е водило рестриктивна политика. През януари 2011 г. той основава независимия специализиран сайт „Държавна сигурност”.
На 4 май 2004 г. Христо Христов, по това време журналист от в. "Дневник", печели дело срещу министъра на вътрешните работи Георги Петканов по Закона за достъп до обществена информация. Петчленен състав на Върховния административен съд задължава Петканов да предостави на Христов достъп до т. нар. литерни дела на радиостанциите Би Би Си, "Дойче веле" и "Свободна Европа" в архива на бившата Държавна сигурност във връзка с разследването му за писателя Георги Марков. Христо Христов е автор на документалната книга „Двойният живот на агент „Пикадили“ (2008), с която осветява агентурното минало на специалния агент на Първо главно управление на Държавна сигурност, заподозрян в политическото убийство писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г.
Видеото е четвърта част от дискусиите "Дела и демокрация", посветени на съдебните дела, съпътстващи демократичните процеси в България, с представяне на съдебната практика у нас и в Европейския съюз, развитие на законодателството и как върховенството на правото е условие за демократичното развитие на обществата.
Колко струва достъпът до информация?
Програма достъп до информация в сътрудничество с Института за пазарна икономика изготви кратък доклад на тема "Колко струва достъпът до информация".
Проучването е направено на основата на интервюта с представители на публични институции, задължени по Закона за достъп до обществена информация. Обхванати са задължения на администрациите в три посоки:
- разглеждане на заявленията;
- активно публикуване на информация в интернет страниците;
- изготвяне на годишния доклад.
Проучването може да се разглежда и като последваща оценка на въздействието на Закона за достъп до обществена информация. На фона на представеното в доклада остойностяване, можем да се заключи, че ползите от законодателството, което гарантира и регламентира достъпа до информация, далеч надхвърлят свързаните с него разходи.
Докладът "Колко струва достъпът до информация" е подготвен в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.