Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

19 години от приемането на Регламент 1049. На 30 май 2001 година бе приет Регламент 1049 на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Целта на Регламента бе да регулира правото на достъп до документи, да установи правилата, гарантиращи възможно най-лесно упражняване на това право и да насърчи добрите административни практики относно достъпа до документи.

 

ЮНЕСКО обяви темата и девиза на 28 септември 2020. На 2 юни ЮНЕСКО обяви „Достъп до информация във времена на криза“ като тема на Международния ден на всеобщия достъп до информация (IDUAI), който се чества всяка година на 28 септември. Следвайки девиза „Достъп до информация – спасяване на живот, изграждане на доверие, вдъхване на надежда!“  („Access to Information – Saving lives, Building Trust, Bringing Hope!”), тазгодишният Ден на всеобщия достъп до информация ще се провежда най-вече в онлайн формат. Придържайки се към този девиз, 28 септември ще подчертае ключовата роля на достъпа до информация за спасяването на живота и смекчаването на въздействието на кризи като настоящата пандемия, както и при формирането на устойчиви политики.

По повод отбелязването на IDUAI през 2020 година, ЮНЕСКО отново обръща внимание на петте основни точки, свързани с правото на достъп до информация на фона на COVID-19 – правни гаранции за достъп до информация; международни стандарти; прилагане на достъпа до информация и процедури; активно публикуване и лична неприкосновеност. ЮНЕСКО е подготвила и Концепция за празнуването на Международния ден на всеобщия достъп до информация, която е достъпна ТУК.

Източник: ЮНЕСКО

 

Достъп до информация и сигурност на журналисти по време на криза. На 4 юни се проведе уебинар на тема „ Достъп до информация и сигурност на журналисти по време на криза“, организирана от инициативата Right On, в която участват Групата за универсални права (Universal Rights Group), постоянната мисия на Норвегия в ООН, постоянната мисия на Дания към ООН, кралство Нидерландия, Женевската платформа за права на човека (GHPR), Академията в Женева за международно хуманитарно право, Центърът за права на човека в Есекс и Женевската интернет платформа. Говорители в уебинара са Мишел Башле (Michelle Bachelet), Аньес Каламар (Agnes Callamard), Фату Сенгор (Fatou Senghore), Барбара Трионфи (Barbara Trionfi), Дейвид Кайе (David Kaye) и Кристоф Делоар (Chritophe Deloire). Интернет дискусията разглежда предизвикателствата пред правото на достъп до информация във времена, когато повечето правителства трябва да измислят стратегии за смекчаване на ефекта от пандемията COVID-19 върху техните общества, включително въздействията върху човешките права и последствията върху техните здравни системи и икономики. Обсъжда се значението на правото на достъп до информация и на свободни, независими и плуралистични медии за приобщаващи и мирни общества и демокрации, за привличане на публични институции и длъжностни лица към отговорност и за добро управление. Участниците в дискусията разглеждат и специфичните, повишени рискове за журналистите, които съобщават за социалните и икономическите политики на правителствата и значението на благоприятната среда за журналистика, която включва тяхната икономическа безопасност.

Запис на събитието в Youtube гледайте ТУК.

Източник: RIGHTON

 

Злоупотреба с правилата на ЕС за защита на данните в полза на цензурата. Две години след влизането им в сила, правилата на ЕС за защита на данните се използват за заглушаване на журналисти в Унгария, Румъния и Словакия. Под прицел са и неправителствени организации в Полша, след като една от тях предостави достъп до търсене на публични данни, съдържащи се в Регистъра на полския национален съд. Правилата, известни като GDPR, получиха широко одобрение заради защитата на неприкосновеността на личния живот и заради обещанията за високи глоби за големи технологични фирми и други, които ги нарушават. Но някои национални власти ги използват за сплашване и цензуриране на медиите. Сред тях е и ръководителят на органа за защита на данните в Словакия Soňa Pőtheová. През декември 2019 тя предлага да се наложи глоба в размер на 10 милиона евро на Investigace.cz  (чешки сайт за разследваща журналистика). Pőtheová иска глоба за сайта заради видеоклип, разкриващ как Мариан Кочнер (главният заподозрян за убийството на Ян Куциак) инсталира камера в кабинета на бившия главен прокурор на Словакия Доброслав Трънка. 

През 2018 г. румънският орган за защита на данните заплашва журналистите с глоба от 20 милиона евро, освен ако не разкрият източниците си. Заплахата е заради разкрити връзки
между Ливиу Драгнея, президент на управляващата Социалдемократическа партия, и румънска компания, замесена в мащабна измама. „Ако със законодателството на ЕС се злоупотребява в подкрепа на онези, които искат да налагат цензура, то затварянето на тези вратички трябва да стане приоритет“, смята Том Гибсън, представител за Европа на неправителствената организация Committee to Protect Journalists в Ню Йорк.

Източник: euobserver

 

Второ допълнено издание на книгата Fallen Behind. Второто допълнено издание на книгата на Стенли Тромп Fallen Behind (Изостанал) вече е достъпно в интернет. Авторът избира това заглавие, защото според Глобалния рейтинг на правото на информация, оценяващ законите в 128 държави, Канада е на 58 място. Тромп анализира канадския закон за свобода на информацията в 12 глави: конституционни гаранции за свободата на информация; записи на правителството; надделяване на бюрократичния интерес; обхват на закона - кои трябва да са задължени субекти; задължението да се документира и да се съхраняват записи; надделяващ обществен интерес – за всички или само за някои изключения в закона; тест за вреда и срокове; контрол и изпълнение; време за отговор; закона за свобода на информацията и другите закони; задължение за публикуване; защита на лицата, разкриващи нередности; наказания; моделът в Нюфаундленд  - най-добрият закон за свобода на информация в Канада; закона за свобода на информация и Британска Колумбия; кой може да прилага закона – могат ли не-граждани на Канада да използват на националния закон.

Източник: Freedom of Information and Privacy Association (FIPA)

 

Премиерът на щата Виктория - на прицел заради държавната тайна. Наблюдава се постоянен спад в предоставянето на информация от институциите и агенциите на щата Виктория (Южна Австралия) след избирането на правителството на Даниел Андрюс. Години след като лейбъристите обещават да прекратят „културата на секретност“ в щата Виктория, петгодишен преглед установява, че броят на хората, получаващи пълен достъп до документи, спираловидно намалява между 2014 и 2019 г., докато забавянията, жалбите и отказите на заявленията за достъп до информация нарастват. Това предизвика информационният комисар на щата Виктория Свен Блюмел да призове за промени в законодателството относно свободата на информация. „Би било честно да кажем, че на щатския закон за свобода на информация ще се отрази добре един съществен ремонт“, заяви Блюмел пред The Age.

Източник: The AGE

 

ERCAS: прогнозна карта на развитието на доброто управление. Европейският изследователски център за борба с корупцията и изграждане на държавата (ERCAS) публикува на 20 май 2020 прогнозни резултати за добро управление в 124 държави. Прогнозата е направена, като са използвани тенденциите за последните десет години за определящите фактори за добро управление от Индекса за обществен интегритет - IPI (www.integrity-index.org) и проучване на политическата ситуация в 124 страни. Тенденциите прогнозират развитието: застой, напредък или регрес.

Индексът за обществен интегритет се състои от 6 компонента: независимост на съдебната система, административна тежест, открита търговия, бюджетна прозрачност, е-гражданство и свобода на пресата.  Целта му е да даде обективна и изчерпателна картина на контрола върху корупцията в отделните държави. Прогнозата за управление е полезна, защото е перспективен инструмент и посочва причините, поради които страните се променят (към по-добро или по-лошо) или не се променят. Картата и данните под нея са предназначени за бърза реакция при антикорупция - подход с нарастваща популярност, който все още не функционира. Работният доклад с прогнозата за развитието на доброто управление четете ТУК.

 

Законът за свобода на информация (FOIA)  в САЩ през фискалната 2019 година. Службата за информационна политика (OIP) към Министерство на правосъдието в САЩ  всяка година обобщава информацията от годишните FOIA доклади, подготвени от 100 федерални агенции. Целта на обобщението е да даде цялостна картина на прилагането на FOIA.

Ето някои данни от обобщението на OPI:

  • През фискалната 2019 година федералното правителство е получило  858 952 заявления за достъп до информация.
  • Пет администрации са получили над 76% от всички заявления – HHS (Министерство на здравеопазването), DOD (Министерство на отбраната), NARA (Националната администрация на архивите), DOJ (Министерство на правосъдието) и DHS (Департамент за вътрешна сигурност).
  • 40% от заявленията са получили частичен отказ, 25,3% - пълен достъп до исканата информация.
  • Най-честото основание за отказ на информация е защита на личната неприкосновеност.
  • През 2019 година правителството е получило общо 15 387 административни жалби. Най-голям брой жалби са получили 3 администрации – DHS, DOJ и DOD.
  • Общо изчислените разходи на правителството за всички дейности, свързани с FOIA, са 524,904,712.10 долара.

Пълният текст на английски четете ТУК.

Източник: FOIA Advisor

 

 

 

 

 

 

 

 

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.