Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

Граждански организации се обединиха срещу промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). ПДИ подкрепи становище на граждански организации до българските власти, както и писмо до европейските институции, по повод Законопроекта за промени в ЗЮЛНЦ. Близо 300 неправителствени организации подкрепиха позицията на становището, че тези предложени изменения в ЗЮЛНЦ:

1. Нарушават правото на сдружаване, а така и Конституцията на РБ, правото на ЕС и редица международни актове, които го уреждат;
2. По дискриминационен начин предвиждат завишени изисквания за деклариране от ЮЛНЦ на информация за произход за средства от чужбина и лично имущество на членовете на органите на управление в ЮЛНЦ спрямо останалите частно-правни субекти (фирмите);
3. По противоконституционен и необоснован начин се цели ограничаване пространството за гражданските организации в България.

Подробности четете на страницата на ПДИ. 

* * * 

Приета е резолюция HRC44 на ООН за свобода на мнението и изразяването.
На 16 юли 2020 Съветът по права на човека към ООН прие с консенсус нова резолюция, която съдържа точки за промени по специфични въпроси, свързани с правото на свобода на изразяването, включително правото на информация. Резолюцията е внесена от Бразилия, Канада, Фиджи, Намибия, Холандия и Швеция и е съвместно спонсорирана от над 50 държави от всички региони. Текстът на резолюцията призовава държавите „да положат нужните усилия, за да се гарантира лесен, бърз, ефективен и практичен достъп до информация от обществен интерес, свързана с управлението (включително онлайн) и да се насърчи активното предоставяне на информация, съхранявана от публични институции във възможно най-широк смисъл, в това число информация относно сериозни нарушения и злоупотреби с правата на човека.

Източник: Article 19

* * *




Годишен доклад на Партньорство за открито управление. В началото на юли 2020 Инициативата „Партньорство за открито управление“ (OGP) публикува годишния си доклад за 2019 година.

Ето какво показват данните от доклада: 

• 31 членове в OGP са внесли планове за действие с 289 ангажимента;
• Най-популярните мерки, по които са поети ангажименти, са свързани с маргинализирани общности, правосъдие и равенство между половете;
• 30% от 513 събития в 52 държави са с фокус социално включване;
• От 2011 година насам в рамките на механизма за независимо отчитане  (IRM – Independent Reporting Mechanism) са подготвени 350 доклада, които съдържат безценна информация за отчетността;
• Бюджетът на OGP за 2019 възлиза на 12 023 050 щатски долара;
• През 2019 Инициативата „Партньорство за открито управление“ е получила финансиране от Департамента за международно развитие на Великобритания, Агенцията за международно развитие и сътрудничество на Швеция, Изследователския център за международно развитие в Канада;
• През 2019 Инициативата „Партньорство за открито управление“ е получила финансиране и от частни фондации – Фондацията Форд, Фондация Отворено общество, Фондацията на Уилям и Флора Хюлет, Фондация Luminate.

Източник: Open Government Partnership

* * *



Целите за устойчиво развитие: увеличаване на достъпа до отворени SDG данни. Достъпът до качествени данни е от съществено значение, ако правителствата искат да измерват напредъка по изпълнението на Програма 2030 и целите за устойчиво развитие (SDG) и за да може гражданското общество да проследява този напредък. На 23 юни неправителствената организация Access Info Europe организира уебинар на тема „Целите за устойчиво развитие: увеличаване на достъпа до отворени SDG данни“. Участваха експерти в областта на статистиката и отворените данни, които споделиха практики при събирането и публикуването на данни за SDG и пред какви предизвикателства са били изправени.  Ето кои са четирите добри практики, споделени от експертите: 

1. Данните да се публикуват като отворени данни: важно е те да бъдат достъпни в отворени формати, за да бъдат повторно използвани както от правителствените отдели, така и от обществото. 
2. Десегрегацията е ключ към това „никой да не остане назад“: десегрегираните данни, например по възраст, пол или етническа принадлежност, могат да разкрият много повече, отколкото данните за цялото население. Десегрегацията помага да се разберат по-добре реалните нужди на по-малки и често маргинализирани групи.
3. Да се инвестира в дизайн, ориентиран към потребителя: преди създаването на портал и публикуването на данни е добре да се отдели време, за да се разберат нуждите на потребителите.
4. Сътрудничество за събиране на данни: все още има празноти за попълване относно целите за устойчиво развитие. Правителствата трябва да увеличат усилията за събиране на данни. Проблем е, че не всички данни се събират поради липсата на законодателно изискване и/или ресурси за това. Това означава, че статистическите служби, които са водещите национални институции за събиране на SDG данни, нямат пълния набор данни за всичките 231 индикатора и трябва да намерят нов подход за запълване на празнините. 

Запис на уебинара може да се гледа на следния адрес: https://vimeo.com/438123933 
Източник: Access Info Europe

* * *

Роботизираната автоматизация на процесите ускорява предоставянето на информация в срок.
В САЩ има около 18 000 града, 3100 окръга, 50 щата и 400 федерални институции. Всички те са изправени пред едно предизвикателство – федералните агенции трябва да предоставят всяка информация, поискана съгласно Закона за свобода на информацията (в сила от 1967 г.). За да предостави тази откритост федералното правителство харчи 550 милиона долара за 5000 служители на пълен работен ден, които обработват заявленията за достъп до информация. Обемът на неотговорените в срок заявления (backlog) нараства с 30%. Основна причина за забавянето е процесът на редактиране на документа, т.е. да се определи дали той съдържа поверителна информация, която попада в групата на изключенията и трябва да се заличи или премахне преди документът да бъде предоставен. Времето за предоставяне на достъп до информация може да се ускори чрез роботизираната автоматизация на процесите (RPA - Robotic Process Automation). Става дума за софтуер, справящ се с голям обем повтарящи се задачи, които досега са били изпълнявани от хората. PDF Redaction Robot може да подчертае всичко, което е за редактиране преди предоставянето на документа и след това човек да потвърди, че това е така

Източник: UiPATH 

* * *



Доклад и препоръки от Консултативния комитет на NARA. На 9 юли 2020 Консултативният комитет по Закона за свобода на информацията към Националната администрация на архивите и записите (NARA) публикува Доклад и препоръки за мандат 2018-2020 година. Консултативният комитет е създаден през 2014 с цел да се насърчава диалога между администрацията и заявителите, да се привличат публични коментари и да се разработват консенсусни препоръки за подобряване работата на администрацията и активното публикуване. Службата за правителствени информационни услуги (Office of Governmеnt Information Services – OGIS) председателства Комитета. По времето на мандата 2018-2020 Комитетът е идентифицирал и одобрил 22 препоръки. Те са отправени не само към NARA и Службата за информационна политика на Министерство на правосъдието, но и към всички федерални агенции, Съвета на главните инспектори на интегритета и ефикасността (Council of the Inspectors General on Integrity and Efficiency), Конгреса на САЩ.  

Докладът препоръчва:

•усъвършенстване на уменията на служителите, отговорни за изпълнението на Закона за свобода на информацията; 
•включване на мерките по изпълнение на Закона в плановете за изпълнение на федералните агенции;  
•предлагане на алтернативи за предоставяне на достъп до информация, която е често търсена със заявления и/или се отнася до лични данни;
•Конгресът на САЩ директно да постави въпроса за финансирането на службите, отговарящи за достъпа до информация и да гарантира, че агенциите ще получат достатъчно ресурси, за да изпълнят своите законови задължения

Докладът и препоръките четете ТУК.  



* * *



Случаят Тил Тапа. През последните 4 години Международният проект за отчетност (International Accountability Project – IAP) проследява политиките на институциите за финансиране на развитието, за да се види дали тези политики съответстват на стандартите за достъп до информация на членовете на местни общности. Tил Бахадур Тапа, член на местна общност, засегната от водноенергийния проект в Непал (финансиран от Азиатската банка за развитие, Европейската инвестиционна банка и Японската агенция за международно сътрудничество), разказва за 32 семейства, засегнати от проекта. Те не са получили адекватна информация за него, нито възможност за участие в консултациите; ключови документи от проекта не са достъпни на майчиния език на общността; компенсациите са определени без участие на семействата и в резултат на това са нечестни. 

Случаят с Тапа не е изолиран. Много често институциите не предоставят ранен и пълен достъп до информация на засегнатите общности и така се пропуска възможността проектът да отговаря на нуждите на хората. За да се избегнат споменатите нередности, е създадена Система за ранно предупреждение (Early Warning System), която следи и предоставя информация относно предложените проекти. Тя е достъпна за общностите, оповестена е от 15 институции, които финансират развитието. Към момента базата данни на Системата за ранно предупреждение съдържа  над 15 000 резюмета на проекти. 

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.