Фондация Програма Достъп до Информация
Новини
Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

Състоянието на достъпа до информация в България 2016. На 17 май 2017 в пресклуба на БТА Програма Достъп до информация представи седемнадесетия доклад за състоянието на достъпа до информация в България. Той съдържа оценка на регулациите в областта на достъпа до информация; състоянието на активната прозрачност за 566 институции в България; анализ на правната помощ, предоставена от ПДИ през 2016; тенденции в съдебната практика по случаи на достъп до информация и анотации на дела, подкрепени от ПДИ.

Авторите на доклада Гергана Жулева, Александър Кашъмов, Дарина Палова, Кирил Терзийски и Стефан Ангелов извеждат препоръки за подобряване на достъпа до информация в България, прозрачността и отчетността на управлението.

Докладът съдържа седем приложения.
Приложение 1: Институционална информация - нормативна  уредба, функции, услуги, информационни масиви
Приложение 2: Оперативна информация – актове, стратегии, планове, дейности и тяхното отчитане
Приложение 3: Финансова и друга прозрачност – бюджети и финансови отчети, договори, декларации за конфликт на интереси
Приложение 4: Секции „Достъп до информация” - информация за правото на информация и как то може да бъде упражнявано
Приложение 5: Само за ОБЩИНИТЕ
Приложение 6: Справка от базата данни с постъпилите случаи за консултация и съвет през 2016
Приложение 7: Съдебни дела 2016 - Анотации

Докладът се издава в рамките на проект Граждански център в подкрепа на прозрачността в обществения живот”, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България". 


Докладът в електронен формат е достъпен на страницата на ПДИ: 

http://www.aip-bg.org/publications/Годишни_доклади_за_състоянието_на_достъпа/

 


Активните неправителствени организации в България. На 17 май 2017 Институт „Отворено общество“ – София публикува доклад „Активните неправителствени организации в България през 2017 г.“ Докладът е резултат от изследване сред активните НПО в България (януари – февруари 2017), изследване на мнението на експерти с познания в гражданския сектор (януари – февруари 2017), национално изследване на общественото мнение (април – май 2016) и седем фокус групи с представители на неправителствени организации (януари – февруари 2017).

Докладът дава ясна и детайлна картина за състоянието на неправителствения сектор в България – дейност, финансов и човешки ресурс, области на експертиза, силни и слаби страни на сектора.

Докладът е публикуван тук.

Източник: Институт „Отворено общество“  

 

Публичен достъп до документите на Съвета на ЕС: Доклад за 2016 година. Над 350 000 документа са въведени в регистъра на Съвета на ЕС и над 70% от тях са публични и могат да се свалят безплатно. Това е един от ключовите моменти в Доклада на Съвета на ЕС за 2016 относно достъпа до документи. Регистърът е консултиран около 380 000 пъти и е привлякъл 9% от трафика на интернет страницата на Съвета. Всяко заинтересовано лице може да подаде заявление за достъп, за да получи документ от регистър на Съвета, който не е публичен. Ако първоначалното заявление получи отказ, може да се внесе потвърждение на заявлението (confirmatory application) в съответната институция с цел тя да преразгледа своята позиция по въпроса. През 2016 Съветът е получил 2 342 първоначални заявления за достъп до документи и 24 потвърждения на заявления, което е изисквало анализ на 10 232 документа. Пълен достъп е даден до 7 307 документи (от които 7 273 с първоначални заявления) и частичен достъп до 566 документи (от които 501 с първоначални заявления). До някои документи е отказан достъп на законови основания, посочени в Регламент 1049/2001 на ЕС за достъп до документи. Едно от основанията е защита на процеса на взимане на решение в Съвета на ЕС и защита на обществения интерес с оглед на международните отношения и обществената сигурност. 

Пълния текст на Доклада четете тук.

Източник: Съвет на ЕС

 

Прозрачността ще доведе до успешен Брекзит. Европейският съюз отказва да провежда тайно предстоящите преговори за Брекзит и отхвърля призива на Великобритания преговорните позиции да бъдат поверителни. Европейският съюз изготви списък с документи, които ще разкрива по време на преговорите с Великобритания за напускането на ЕС, планирани да продължат до края на 2018. Политиката се съдържа в проект на документ, озаглавен „Ръководни принципи за прозрачност“. Мишел Барние, главен преговарящ от страна на ЕС за Брекзит, заяви на среща в ЕП в Страсбург: “Ние сме подготвени за пълна прозрачност на всички преговорни документи, които ще бъдат публично оповестени“.

Източник: Агенция Блумбърг

 

Защита на служителите, сигнализиращи нередности (whistleblower protecion). На 29 май 2017 приключи обществената консултация по инициатива на Европейската комисия (ЕК) относно whistleblower protection. Целта е да се събере информация, различни гледни точки и опит по темата; да се очертаят елементите, които са важни за ефективната защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. Обществената консултация ще подпомогне създаването на минимални стандарти за whistleblower protection. Както е обявено в работната програма на ЕК за 2017, Комисията в момента оценява възможността за хоризонтални и допълнителни секторни действия[1] на ниво Европейски съюз, за да има по-голяма защитата на служители, сигнализиращи нередности при спазване принципа на субсидиарност (решенията по създаване на политики да се взимат на възможно най-децентрализирано ниво). Подробности за консултацията - на специалната интернет страница. Вера Йоурова, комисар за правосъдие, потребители и равенство между половете, смята че обществената консултация ще помогне ЕК да направи добре информиран избор и подчертава, че служителите, сигнализиращи нередности имат важна роля в борбата с прането на пари, измамата и корупцията. 

Източник: Интернет страница на Малтийското председателство на ЕС

 

Отворените данни в застой. Броят на отворените данни по света е в застой. Според доклад на World Wide Web Foundation само 7% от правителствените данни са напълно отворени.

Данните са от четвъртото издание на Барометър за отворени данни, годишна оценка, която тази година включва 1 725 данни от 15 различни сектори в 115 държави. Четвъртото издание на Барометъра показва как всички проучени 115 правителства не се съобразяват с принципите на Хартата за отворени данни. Хартата (приета от над 15 национални и 25 регионални правителства) е рамка за вграждане на културата и практиката на откритост в правителството по начин, устойчив на политически промени и ръководен от потребителското търсене.

Лидери в отворените данни са Великобритания (за Европа и Централна Азия), Канада (за Северна Америка), Израел (за Близкия Изток и Северна Африка), Корея (за Източна Азия и Пасифика), Мексико (за Латинска Америка и Карибите) и Кения за (Субсахарска Африка).

Четвъртото издание на Барометъра показва, че 9 от 10 правителствени данни не са отворени; правителствените данни са незавършени и с ниско качество; развитието или застоят на отворените данни зависи от политическата воля; правителствата не публикуват данни, необходими за възвръщане на гражданското доверие; малко инициативи за отворено управление активно насърчават социалното включване и равенство.

Цялото изследване може да прочетете тук.  

 

Свободата на изразяване в Латинска Америка и Карибите. Службата на специалния докладчик за свобода на изразяването (OSR) към Интерамериканската комисия за правата на човека (IACHR) с подкрепата на ЮНЕСКО представи на 16 май 2017 доклада „Национална съдебна практика, свързана със свободата на изразяване“ (National Case Law on Freedom of Expression). В доклада се прави преглед на ключови съдебни решения от последните четири години, издадени от националните съдилища в Латинска Америка и Карибския регион.  

Докладът се използва като инструмент за застъпничество за защита и популяризиране на свободата на изразяване и като средство за разбиране работата на интер-американската правна система.  Службата на специалния докладчик за свобода на изразяването представя съдебни дела за периода 2013-2016 от 10 държави (Аржентина, Бразилия, Канада, Колумбия, Коста Рика, САЩ, Мексико, Панама, Доминиканска република и Уругвай).

Източник: ЮНЕСКО

 

 



[1] В ЕС има 4 типа общи политики - основни, вторични, хоризонтални и секторни. Основни са общите политики, чиито цели и обхват са вписани в самия Договор и се договарят както от правителствата, така и от парламентите на всички държави-членки. Вторичните общи политики се определят от общите законодателни органи в рамките на основните общи политики и в съответствие с процедурата за вземане на решения, предвидена в договора. Основните и вторичните общи политики могат да бъдат разделени на хоризонтални (като социална, конкуренция или опазване на околната среда), които засягат общите условия на икономиките и обществата на държавите-членки и секторни, засягащи определени сектори от икономиките на държавите-членки (промишленост, енергетика, транспорт, селско стопанство и рибарство).



© 2017 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.