Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

186 организации и граждани подкрепиха становището на ПДИ срещу измененията в ЗДОИ. На 22 април 2020 Програма Достъп до информация внесе в Народното събрание становище относно проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, с  който е предложено изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Според оценката на ПДИ, предлаганите изменения са в ущърб на правото на гражданите на достъп до информация и застрашават прозрачността на институциите. 32 неправителствени организации, сред които Български хелзинкски комитет, Български институт за правни инициативи, Гражданска платформа, Център за правни инициативи, WWF, За Земята и др. и 154 граждани от цялата страна подкрепиха становището. Кампанията бе инициирана от ПДИ по време на Великденските празници, а мащабът на подкрепилите я е признак за разпознаването на значимостта на ЗДОИ за запазването на демократичните ценности в период на криза.До становището се стигна след като на 5 март 2020 група народни представители внесоха проектозакон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. В преходните и заключителните му разпоредби се предлагат изменения в ЗДОИ. Чрез това предложение закон, който регулира основно човешко право, се променя със закон, който няма общо с достъпа до информация. По-конкретно, предложението предвижда  отмяна на правомощието на министъра на финансите да определя нормативите за заплащане на разходите за предоставяне на достъп до обществена информация. 
Имената на подкрепилите го организации и граждани може да видите тук.
Източник: ПДИ

ПДИ поздравява съдия Грозев за избора му за председател на една от петте секции в ЕСПЧ. Българският съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург Йонко Грозев бе избран за председател на една от петте секции на съда. Това бе съобщено в официално прессъобщение на ЕСПЧ от 24 април 2020. Йонко Грозев е сред учредителите на Програма Достъп до информация. Той е доказан професионалист в съдийската общност в Европа и е сред хората с най-значителен принос в развитието на гражданския сектор в България, за което свидетелства и биографията му, посочена в прессъобщението на страницата на ЕСПЧ. Съдия Грозев ще встъпи в длъжността на председател на секция на ЕСПЧ на 18 май 2020.
Екипът на ПДИ му пожелава здраве и професионални успехи!

Конвенцията от Тромсо – последни развития. Kонвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи е приета на 27 ноември 2008 от Комитета на министрите. Отворена е за подписване на срещата на министрите на правосъдието в Тромсо, Норвегия, на 18 юни 2009, откъдето се нарича накратко Конвенцията от Тромсо. На 9 април 2020 Шушан Дойдоян (основател на Център за свобода на информацията, Армения) информира, че правителството на Армения е решило да подпише Конвенцията за достъп до официални документи. Министерствата на външните работи и на правосъдието са определени да организират подписването на Конвенцията от арменското правителство. Същия ден Дейвид Голдбърг съобщи, че съответната комисия в парламента на Украйна е подкрепила ратификацията на Конвенцията и предстои парламентът да я гласува. 
Конвенцията за достъп до официални документи ще влезе в сила и ще бъдат формирани органите за наблюдение, когато 10 държави я ратифицират. Към момента 9 държави са ратифицирали Конвенцията. България все още не е подписала Конвенцията, въпреки усилията на ПДИ в тази посока.
Подробности може да намерите на интернет страницата на Програма Достъп до информация. 
Източник: FOIAnet 

Съветът на Европа: Мерките в кризата трябва да зачитат човешките права. На 8 април 2020 Съветът на Европа разпространи Информационен документ, съдържащ набор от правила във времето на настоящата криза, адресиран към правителствата. Този набор е насочен към зачитането на човешките права, демокрацията и върховенството на закона. Документът е издаден от генералния секретар на европейската организация и е разпратен  до 47-те държави членки.
Подробности четете в блога на ПДИ „Точка на достъп”.

Съветът на ЕС спазва времето за отговор на заявления за достъп до информация. На 20 април екипът, отговарящ за прозрачността (Transparency team) към Генералния секретариат на Съвета на ЕС, излезе със съобщение, че „Генералният секретариат на Съвета продължава да подкрепя политическата работа, като някои ключови услуги, които предоставя. Благодарение на дигиталните технологии по-голямата част от персонала остава напълно работещ. За екипа за прозрачност това означава, че ние продължаваме да обработваме всички заявления за достъп до документи, както обикновено, просто чрез работа с телекомуникации. Възможно е да има някои забавяния по отношение на оценката на класифицираните документи, но достъпът до тях също може да бъде предоставен, съгласно законовите критерии и в рамките на възможно най-добрите закъснения. По подобен начин нашата служба  за обществена информация продължава да отговаря на всяко получено заявление за достъп до информация“.
Това е добра практика, като се има предвид, че някои държави в Европа удължават законовия срок на отговор по заявленията, често като част от извънредните мерки във връзка с коронавируса. 
Източник: Access Info Europe

Черна гора временно спира реформата на Закона за достъп до информация. На 14 април 2020 екипът на MANS  съобщи, че Министерството на публичната администрация на Черна гора е отложило публичния дебат за промени в Закона за достъп до информация след приключване на кризата с COVID-19. 
Източник: MANS

Гражданските свободи и COVID-19. The COVID-19 Civic Freedom Tracker е съвместна инициатива на ICNL и ECNL, подкрепена от Специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи. Тя наблюдава как мерките, които правителствата взимат срещу пандемията, се отразяват на гражданските свободи и правата на човека, като се спира най-вече върху законите за извънредните мерки. The COVID-19 Civic Freedom Tracker се базира на публично достъпна информация. Когато няма достъпни официални документи, цитират се данни от медии или граждански организации. 
Какво показват данните?
82 държави са обявили извънредно положение; 
29 държави имат мерки, рефлектиращи върху изразяването;
111 държави са приели мерки, ограничаващи събирането на хора;
23 държави са въвели мерки, които се отразяват на личната неприкосновеност. 
Коронавирусът е сериозна заплаха за общественото здраве, но не трябва да е заплаха за гражданските свободи. 
Източник: ICNL (Международен център за нестопанско право)

Насоки за гаранция на стандартите за пълна защита на данните при приложенията за борба с пандемията. На 16 април 2020 Европейската комисия публикува насоки за разработването на новите приложения в подкрепа на борбата с коронавируса във връзка със защита на данните. Разработването на такива приложения и тяхното приемане от гражданите може да окаже значително влияние върху лечението на вируса и може да играе важна роля в стратегията за премахване на ограничителните мерки, допълвайки други мерки като увеличен капацитет за тестване. Важно е обаче да се гарантира, че гражданите на ЕС могат да се доверят изцяло на такива иновативни цифрови решения и да ги приемат без страх. Необходимо е възможно най-голямо участие на граждани на ЕС, за да се използва пълният потенциал на проследяващите приложения. Това ръководство следва Препоръката на Комисията относно общ подход на ЕС за използване на мобилни приложения и мобилни данни и придружава набор от инструменти на ЕС за приложения за проследяване на контакти. Насоките се фокусират върху доброволните приложения с една или повече от следните функционалности:
• Точна информация за потрeбители относно коронавируса;
• Въпросници за самопроверка и насоки за лицата как да проверят дали са заразени (функционалност за проверка на симптомите);
• Сигнали за хора, които са били в близост до заразено лице, за да се тестват или да се самоизолират (контактна функция за проследяване и предупреждение).

Насоките дават и основните предпоставки за разработване на приложенията:
• Ролята на националните  здравни власти; 
• Потребителите да имат пълен контрол върху личните си данни;
• Ограничена употреба на лични данни;
• Стриктни ограничения при съхранението на данни;  
• Сигурност на  данните;
• Гарантиране на акуратност при обработка на данните; 
• Включване на националните власти за защита на данните.  
Източник: Европейската комисия

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.