Омбудсманът започва разследване относно разработването на стандарти на Еопейския съюз за изкуствен интелект
На 30 септември европейският омбудсман Тереза Анжиньо започна разследване относно начина, по който Европейската комисия (ЕК) гарантира прозрачност, приобщаване и отчетност при приемането на хармонизирани стандарти за изкуствен интелект (ИИ).
Разследването е следствие на жалба от организация на гражданското общество, обезпокоена от факта, че органите по стандартизация, отговорни за разработването на стандартите за ЕК, не са длъжни да разкриват публично информация за лицата, които работят по тях, и не публикуват протоколите от своите заседания. Жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е успяла да осигури балансирано представителство на интересите в процеса на стандартизация.
Като първа стъпка в разследването, омбудсманът е поискал от Европейската комисия да отговори на редица въпроси относно състава на групата, която изготвя стандартите; правилата за прозрачност, прилагани от органите по стандартизация; начина, по който ЕК управлява и наблюдава процеса на стандартизация, и начина, по който ще преразгледа резултатите от него.
През май 2023 г. ЕК отправя искане за стандартизация във връзка със Закона за изкуствения интелект до две частни европейски организации за стандартизация: Европейският комитет за стандартизация (CEN) – обединява националните органи по стандартизация на 34 европейски държави) и Европейския комитет за електротехническа стандартизация (CENELEC). Те трябва да гарантират, че хармонизираните стандарти ще допринесат за минимизиране на рисковете, произтичащи от ИИ, за безопасността и основните права. Това означава, че тези организации ще трябва да се занимават не само с технически въпроси, но и с решения относно това как трябва да се проектират и използват ИИ системи с висок риск, за да се гарантира защитата на основните права в ЕС.
Източник: Европейски омбудсман
***
Организации за защита правата на човека призовават за отчетност и прозрачност в Microsoft
 Източник: IFEX |
На 10 октомври 2025 г. бе публикувано съвместно писмо на организациите 7amleh - The Arab Center for the Advancement of Social Media (Арабски център за развитие на социалните медии), Access Now, Amnesty International, Electronic Frontier Foundation, Fight for the Future и Human Rights Watch, с което се изразява сериозна загриженост относно последните съобщения за ролята на Microsoft в улесняване нарушаването на човешките права на палестинците чрез услуги, предоставяни на израелската армия.
Репортажи в The Guardian и +972 Magazine показват, че облачните изчисления и AI услуги на Microsoft Azure се използват от израелската разузнавателна единица 8200 за хостинг на дигитална инфраструктура на апарат за масово наблюдение, който помага на системи, управлявани с изкуствен интелект, да се насочват срещу палестинци в Газа и Западния бряг. Така потенциално се улесняват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и актове на геноцид.
В съвместното писмо се казва: „Microsoft трябва да преустанови всички свои бизнес дейности и да прекрати отношенията си с израелската армия и други правителствени органи, когато има доказателства, че такива бизнес дейности допринасят за тежки нарушения на човешките права и международни военни престъпления“.
Източник: IFEX
***
Камбоджа: Граждански организации настояват за приемане на Закон за достъп до информация
Гражданските организации в Кралство Камбоджа призовават правителството и парламента да приемат нов Закон за достъп до информация, в съответствие с международните стандарти, и по този начин да гарантират на гражданите коректна информация в дигиталната ера, да повишат прозрачността и отчетността, да подобрят публичните услуги и да се справят с предизвикателствата по отношение достъпа до информация за околната среда и управлението на публичните финанси.
Повече от десетилетие след първото изготвяне на този изключително важен законопроект, камбоджанците все още са загрижени за правото си на достъп до обществена информация, тъй като както националните, така и регионалните власти изглежда, че не искат или не могат да предоставят или разпространяват информация.
Работната група за достъп до информация на гражданските организации проведе кампания във Фейсбук от 29 септември до 7 октомври 2025 г., за да събере подкрепа за новия закон.
Източник: IFEX
* * *
Становище на 7 граждански организации до Европейския парламент
Седем авторитетни граждански организации, сред които и Програма достъп до информация, посветени на защитата на върховенството на правото и основните права, изпратиха становище до Европейския парламент (ЕП) по повод дебата за посегателствата срещу демократичните институции и върховенството на правото в България.
В становището гражданските организации изразяват своята тревога от това, че "предизвикателствата пред правоприлагащите и съдебните институции в България са толкова сериозни, че подкопават възможността на държавата да защитава демократичните принципи, върховенството на правото и основните човешки права на българските граждани".
Целия текст на становището може да прочетете ТУК.
* * *
Проверка на прозрачността: оценка на свободата на достъп до информация на практика
Британската неправителствена организация mySociety излъчи на 2 октомври уебинар на тема „Как функционира свободата на информация на практика“. В разговора участваха трима експерти: Тоби Мендел, Център за право и демокрация, Джовани Еспозито, Брюкселски свободен университет, и Мариа Жуфова, Европейски университетски институт.
Идеята на уебинара е да се обсъди как трябва да функционира свободата на информация на хартия и как функционира в действителност, когато влезе в контакт с реалния свят.
Тоби Мендел представи Глобалния рейтинг за правото на информация, който се прави от 2011 г. насам и показва кои страни се представят добре по всички видове показатели, свързани с прозрачността и свободата на информация и кои не се представят толкова добре.
За глобалния рейтинг е изготвена методология, която представлява набор от въпроси или стандарти, въз основа на които да се оценява даден законодателен акт. Идеята е стандартите да проучват всичко, което един добър закон трябва да съдържа.
Джовани Еспозито описа поредица от полеви експерименти, които е провел в сътрудничество с Transparencia.be. Подавайки едно и също заявление до няколко различни общини, те проверяват кои фактори влияят на отзивчивостта на институциите. Изпратени са заявления до всички 581 общински администрации в Белгия с две експериментални цели:
- Да се разбере как общините реагират на различни профили – университетски професор, обикновен гражданин и платформата Transparencia.be.
- Да се провери дали изричното споменаване на Закона за свобода на информация влияе върху вероятността за отговор от страна на общинската администрация.
Мария Жуфова сподели какво британското общество иска наистина да знае като анализира заявленията, които са подавани до сайта WhatDoTheyKnow в периода 2008-2017 г. Гражданите се интересуват най-много от следните теми: социално подпомагане; кореспонденция между членовете на правителството и лобисти; официални статистически данни.
Жуфова обобщава, че ако някой подава заявление за достъп до информация, за да попита за своя имиграционен статут или за това как трябва да се изчисли пенсионната му възраст, това ясно показва, че има нещо, което не функционира добре в тези политики или в агенциите, които трябва да се занимават с тези въпроси.
Уебинарът може да бъде гледан в YOUTUBE.
Източник: mySociety
* * *
„Отговорни сме един пред друг“ – 10 предизвикателства за подобряване системата за сигнализиране на нередности
 Източник: Open the Whistle |
На 23 юни 2025 г. по повод Световния ден на сигнализиращите нередности (World Whistleblower Day 2025) е поставено началото на европейската кампания „Отговорни сме един пред друг“. Шест месеца по-късно нейните създатели призовават граждани, публични и частни организации да приемат 10 лесни, но конкретни предизвикателства. Те са отправени по време на срещата на върха на международната инициатива „Партньорство за открито управление“ във Виктория-Гастейс, Испания.
Кампанията е част от проекта „Open the Whistle: „Защита на лицата, сигнализиращи за нередности, чрез прозрачност, сътрудничество и стратегии за отворено управление", който се изпълнява от граждански организации, академични институции и държавни органи от Италия , Испания и България. Българските участници са Център за изследване на демокрацията (ЦИД) и Комисия за защита на личните данни (КЗЛД).
Целта им е да укрепят системите за подаване на сигнали за нередности в цяла Европа и да насърчат по-силна култура на изразяване на мнение. Всяко предизвикателство предоставя конкретни стъпки, примери и съвети за сътрудничество, които да насочват към значими действия.
Практическо ръководство за подаване сигнали на български: https://www.openthewhistle.eu/bg/home-bg/.
Източник: Open the Whistle