 Ралица Кацарска, ПДИ |
„Хоризонти на Партньорството за открито управление”: Как ученето с машини и изкуственият интелект ще променят свободата на информация
Изкуственият интелект променя начина, по който правим всичко. Най-бързо се променя управлението на информацията. Правителствата могат да бъдат по-бавни при въвеждането на новите технологии, в сравнение с други сектори на обществения живот. Но предпазливият подход може да остави защитниците на отвореното управление в отбранителна позиция.
Джоузеф Фоти (Joseph Foti) разглежда накратко как новите технологии ще се отразят на свободата на информацията и на воденето на правителствени регистри.
Според Фоти Вероятно ще има няколко области, в които новите технологии могат да се прилагат по начин, който да подобри наличността на официална информация. Те могат да включват:
- Заснемане на документи – Големите компании вече внедряват нови приложения на изкуствения интелект за дигитализиране на хартиени източници, като например оптично разпознаване на символи. На практика това означава, че официалните правителствени документи могат да бъдат дигитализирани с възможност за по-бързо търсене и индексиране.
- Каталогизиране на документите – Служителите трябва да категоризират и каталогизират дигиталните документи. Това включва въвеждане на метаданни (например, коя агенция е изготвила документа), отбелязване дали документът попада в някое изключение (защита на лични данни или сигурност) и обобщаване на информация за по-добро търсене. Вероятно в бъдеще това ще се прави с приложения, изградени на базата на генеративни модели на изкуствения интелект, като Chat GPT 4.0.
- Съществуващите заявления за достъп до информация (особено за често търсена) могат да се използват за обучение на модели за машинно обучение.
- Декласифициране на документи – Разсекретяването на документи може да отнеме значително време, особено когато даден документ касае повече институции. В тези случаи машинното обучение може да помогне да се идентифицират и да се направят препоръки кои документи трябва да бъдат публикувани.
- Защита на данните – Причините да се откаже достъп до търсена информация може да са свързани със сигурността, лична информация или да подлежат на обсъждане и преценка. Позоваването на дадено изключение не може да стане без човешко участие. Но определянето на изключения може да се ускори чрез използване на технологии за преглед на заявления.
Въвеждането на машинното обучение и изкуствения интелект поражда опасения и правителствата ще трябва да бъдат проактивни, ако искат да предотвратят най-лошите отрицателни въздействия на новите технологии, които според Джоузеф Фоти са:
- Възможности за фалшива информация – Случаите на информация, която изглежда официална, но не е, ще се увеличат.
- Да се създаде информация, която не съществува в „реалния свят“ – Този проблем може да се изостри в страни, в които няма достатъчно независимо проверени данни или където публично достъпната правителствена информация е оскъдна или непълна.
- Използване на алгоритми за подпомагане на вземането на решения – Съществува опасност самото вземане на решение да се автоматизира и да се затвърдят лоши навици и практики от миналото.
Източник: OGP Horizons
* * *
Международна кръгла маса: Парадоксалните подходи към подаването на сигнали за нередности – американски и европейски перспективи
На 4 март 2024 г. се проведе международна кръгла маса, озаглавена „Парадоксалните подходи към сигнализирането за нередности: Американски и европейски перспективи". Целта на събитието е да проучи от пан-атлантическа гледна точка моралните и правни парадокси, присъщи на общество, в което лицата, подаващи сигнали за нередности, играят решаваща роля в разкриването на незаконни и неетични действия в частни и публични организации, сблъсквайки се същевременно с предизвикателства като отмъщение, което може да бъде дори израз на наказателната власт на държавата.
Съорганизатори на събитието са Пол Фиорели (Университет Ксавие), Костантино Грасо (Манчестърски правен факултет) и Донато Воца (Правен факултет Роухемптън). Модератор на първата сесия е Дейвид Банисар (гостуващ старши научен сътрудник, London School of Economics), а модератор на втората сесия е Дороти Квагала-Игага (заместник-ръководител, Roehampton Law School).
По време на събитието експертите се запознаха със сложността на механизмите за защита и докладване на сигнали за нередности както в американски, така и в европейски контекст. Те представиха исторически обзор, правни прозрения, опит от първа ръка и корпоративни перспективи, за да подчертаят предизвикателствата, етичните дилеми и успехите, свързани с подаването на сигнали за нередности.
Петте презентации на кръглата маса подчертават решаващата роля на лицата, подаващи сигнали за нередности, за разкриване на измами и злоупотреби, като същевременно разглеждат и опасенията за отмъщение и необходимостта от доверие в системите за докладване.
Чрез анализ на правните рамки, културните предразсъдъци и динамиките в организациите, събитието разглежда парадоксалния характер на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, като подчертава непрекъснатата борба за постигане на баланс между организационните интереси и ценностите и основните права.
Събитието предоставя нюансирано изследване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, прозрачността и отчетността както в американски, така и в европейски контекст.
Всички презентации могат да се видят на интeрнет страницата на Corporate Crime Observatory (международна платформа, създадена от независими учени и експерти от различни страни и области, чиято цел е да насърчава анализа и обсъждането на въпроси, свързани с корпоративната и икономическата престъпност, както и с други форми на безотговорно корпоративно поведение).
Източник: Corporate crime observatory
* * *
Световен ден на свободата на печата и огромна победа в Полша
Във връзка с отбелязването на световния ден на свобода на печата (3 май) Article 19 съобщи, че Полша планира да сложи край на наказателното преследване за клевета срещу журналисти. Министърът на правосъдието на Полша е съобщил новината миналата седмица като част от пакет от мерки, предназначени да сложат край на SLAPP делата (дела-шамари).
На 25-26 април 2024 г. ARTICLE 19 Europe, AGORA SA, Хелзинкската фондация за правата на човека, Центърът за гражданско общество в Прага и Гражданската мрежа Watchdog Poland бяха домакини на международна конференция, посветена на SLAPP делата в Полша. На нея министърът на правосъдието на Полша Адам Боднар обяви нови планове за борба с делата-шамари, включително отмяна на членове 212 (клевета) и 216 (обида) от Наказателния кодекс на Полша. Адам Боднар обяви също така, че си поставя за цел да приложи широк набор от мерки срещу SLAPP и да въведе допълнителна подкрепа, като например предоставяне на безплатна правна помощ.
Източник: Article 19