Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска, ПДИ

21 ГОДИНИ ЗДОИ В БЪЛГАРИЯ. На 7 юли 2000 година бе обнародван Законът за достъп до обществена информация в България (ЗДОИ). С хронологията на кампанията по приемането и измененията на закона може да се запознаете ТУК. Оттогава Програма Достъп до информация всяка година публикува доклад „Състоянието на достъпа до информация в България“. Екип на ПДИ прави и ежегодно проучване на институционалните интернет страници, с което оценява как органите на власт изпълняват задълженията си по закона и как отговарят на заявленията за достъп до информация по електронен път. С логото на ПДИ се появиха и пет книги с анализ и коментар от адвокатите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски на съдебната практика по Закона за достъп до информация. Съгласно чл. 16 от ЗДОИ Министерският съвет е задължен да публикува обобщена информация за прилагането на закона и тази информация е част от доклада за състоянието на администрацията. Тези доклади се приемат и публикуват редовно от 2001 година насам. Данните от правителствените доклади са публикувани на интернет страницата на ПДИ в секция „Законодателсво“.

* * *

Ралица Кацарска

СВОБОДА НА ИНФОРМАЦИЯ В ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ ПРЕЗ 2020 ГОДИНА
Freedom of Information in the Western Balkans in 2020: Classified. Rejected. Delayed е доклад от Балканската мрежа за докладване на разследвания (Balkan Investigative Reporting Network - BIRN), който представя данни за правителствената прозрачност и отчетност в Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Република Северна Македония и Сърбия) и прави рейтинг на избрани институции от региона от най-добрите до най-лошите практики по отношение на предоставения достъп до информация, като фокусът е върху заявления на журналисти.

Анализирани са 358 заявления за достъп до информация, подадени от журналисти, членове на мрежата BIRN. Докладът разглежда законодателството, партньорствата на правителствата и напредъка в международните организации по отношение на прозрачността и отворените данни, работата на служителите за достъп до обществена информация, както и отношението на правителствата към свободата на информация по време на пандемията.

Въз основа на анализа, докладът дава следните препоръки:
• Повече власт за служителите по достъпа до информация, за да се справят по-добре и по-ефективно със незаконосъобразните откази на заявленията.
• Засилване капацитета на служителите по достъпа до информация с по-голям персонал и оперативен бюджет.
• Всички обществени институции трябва да проведат обучения по Законите за свобода на информацията.
• Всички обществени институции трябва да бъдат задължени да публикуват онлайн решенията си, информация за разходите и бюджета.
• Да се налагат по-високи глоби на институции, които не отговарят на заявления за достъп до информация.
• Представители на гражданското общество, журналисти и медийни експерти трябва да бъдат поканени активно да участват, когато правителството иска да променя законите за достъп до информация.
Източник: BalkanInsight

* * *



ИНФОГРАФИКИ И КАРТА ЗА SDG 16.10.2 
На 18 юли ARTICLE 19  публикува инфографика, която обобщава изпълнението на SDG 16.10.2 относно достъпа до информация и актуализирана карта. През последната година е налице слаб напредък: само една държава – Кувейт – е приела Закон за право на информация, а Саудитска Арабия е приела "National Data Governance Interim Regulations" - закони, които включват система за достъп до информация, защита на данните, отворени данни и класифициране.

Какво показват данните от инфографиката:
• 91% от населението на света живеят в държава със закон или политика, свързана с правото на информация
• 96 държави специално включват правото на информация в своите конституции
• 78 държави са се присъединили към инициативата „Партньорство за открито управление“
• 122 държави имат приети съвременни закони за право на информация

Източник: ARTICLE 19

* * *

ИНФОРМАЦИОННИЯТ КОМИСАР НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ЗАПОЧВА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗПOЛЗВАНЕ НА КАНАЛИТЕ ЗА ЛИЧНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ В МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ. В началото на месец юли Елизабет Денъм, информационен комисар на Великобритания, публикува текст, в който изразява опасения доколко е редно министри и висши длъжностни лица да използват личната си електронна поща за обмяна на чувствителна служебна информация. Според Денъм използването на частни канали за кореспонденция само по себе си не нарушава свободата на информация или правилата за защита на данните. Притеснително е обаче, че информацията в личните имейли се забравя, пренебрегва се, автоматично се изтрива или по друга причина след време не е налична, когато по-късно се получи заявление за информация. Това осуетява свободата на информационния процес и излага на риск запазването на официалните записи за вземане на решения. Буди тревога и фактът, че имейлите, съдържащи лични данни, не са правилно защитени.

Този проблем не е нов и има изготвени Насоки за употребата на личните информационни канали и Кодекс на практиките за управление на записите. Затова Офисът на информационния комисар започва разследване на използването на частни канали за кореспонденция в Министерство на здравеопазването и социалните грижи и е връчил информационни съобщения, за да запази доказателствата, свързани с разследването. То ще установи дали са били използвани частни канали за кореспонденция и дали тяхното използване е довело до нарушаване на свободата на информация или Закона за защита на данните. 
Източник: ICO (Служба на информационния комисар)

* * *

ARTICLE 19: ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ ЗАЩИТАТА НА ХОРАТА ОЗНАЧАВА ЗАЩИТА НА ИЗРАЗЯВАНЕТО. На 29 юли неправителствената организация ARTICLE 19 публикува Глобален доклад за изразяването  (Global Expression Report – Gxr21), който базиран на данни, проследява свободата на изразяване по цял свят. 

GxR21 разкрива, че вместо да се съсредоточат върху контролиране на вируса, защитата на общественото здраве и подобряване достъпа до информация, правителствата са използвали пандемията като извинение за: 
• Потискане на критична информация; 
• Прилагане на извънредни ситуации без поставяне на съответни граници; 
• Налагане на необосновани и ненужни ограничения спрямо медиите.  

Освен това, представяйки фалшив избор между права на човека и обществено здраве, правителствата са спрели обществени дискусии и какъвто и да е контрол върху решенията, които взимат. Въз основа на 25 индикатора в 162 държави е направена оценка на свободата на изразяване по скала от 1 до 100. Така държавите попадат в една от петте категории: в криза, силно ограничени, ограничени, слабо ограничени, открити. 

Кои елементи на изразяването са засегнати най-много? 
• През 2020 има значителен спад на протестите и общественото участие, които са ключови елементи на свободата на изразяване и демокрацията;  
• Много бързо разпространение на дезинформацията; 
• Най-често срещаното нарушение по време на пандемията е налагане на ограничения спрямо медиите; 
 Големите технологични компании продължават да контролират какво виждаме и споделяме онлайн.   

Източник: ARTICLE 19

© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.