Фондация Програма Достъп до Информация
Новини
Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

25 години от ратифицирането от България на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). През 1992 България ратифицира Европейската конвенция за защита правата на човека. По този повод омбудсманът Мая Манолова организира на 30 ноември 2017 конференция на тема „Европейските стандарти за защита правата на човека: влияние на практиката на Съда в Страсбург върху националното законодателство и институциите“, в която участваха Йонко Грозев и Здравка Калайджиева, съдии в Европейския съд за правата на човека, съдии от Конституционния съд, ВКС, ВАС, депутати и представители от други държавни институции. Сред поканените да говори на конференцията бе и адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до Информация. Член 10 на Конвенцията гласи, че „всеки има право на свобода на изразяване на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници”.   

 

Изборът на съдии в Съда на Европейския съюз е обвит в тайна. Access Info Europe, представена от EU Public Interest Clinic и The Good Lobby, внесе жалба пред европейския омбудсман относно отказа на Съвета на ЕС да предостави мненията за пригодността на кандидатите за членове на Съда на ЕС. За всяко съдебно назначение в Съда на ЕС, специална експертна група – състояща се от 7 бивши членове на Съда, членове на национални върховни съдилища и адвокати с призната компетентност, един от които е предложен от Европейския парламент – излизат с мнение за пригодността на кандидатите. Това мнение не е публично достъпно и се споделя единствено с държавите членки. От 2014 EU Public Interest Clinic и Access Info Europe многократно търсят информация за мненията на експертната група, защото обществеността има право да очаква висока степен на прозрачност за професионалната компетентност на кандидатите по време на техния избор. Като се има предвид влиянието на решенията, взети от тези съдии върху всекидневието на европейските граждани, трябва да се защити правото на гражданите да знаят защо те са били избрани или отхвърлени. През 2015 Европейският омбудсман Емили О’Райли започва разследване и след проучване на мненията на работната група тя настоява Съветът да преосмисли политиката си на разкриване. В свое обръщение към ЕП О’Райли подчертава, че „достъпът до информация за това как ЕС и неговите институции работят е жизнено важен за гражданите, за да вярват на ЕС, а самият Съюз се нуждае от своите граждани особено във времена, когато е изправен пред вътрешни и външни предизвикателства”. В резултат на разследването на омбудсмана, исканите документи са предоставени, но след сериозна редакция, което пречи да се разкрие смислена информация за процеса на избор. Именно тази сериозна редакция на документите е предмет на жалбата, внесена от Access Info Europe. Според съдебния представител на Access Info Europe „защитата на личната неприкосновеност не може да се приеме като основание за отказ да се предостави информацията. Кандидат съдиите са публични фигури, които могат да очакват да бъдат изложени на по-голям обществен контрол.”

Източник: Access Info Europe

 

Имуществени декларации в Централна и Източна Европа – тенденции. TransparenCEE е общност от неправителствени организации, IT и медийни организации, които използват технологиите за по-голяма прозрачност, отчетност и по-добро управление в Централна и Източна Европа. Имуществените декларации в Централна и Източна Европа: настоящи тенденции е името на проекта на TransparenCEE, чиято цел е да оцени доколко са ефикасни и как функционират системите за деклариране на имуществото в 18 държави от региона.

Направен е анализ на събраните данни чрез проучване в 18 държави в Централна и Източна Европа – Албания, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Република Хърватска, Чехия, Грузия, Унгария, Косово, Латвия, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Турция и Украйна. За изготвяне на доклада са използвани два вида данни: първични - събрани по време на проучването (анкета от 35 въпроса за съществуващите правила и системи за имотни декларации) - и вторични: преглед на съществуващата литература, посветена на политиките за разриване на имотните декларации. В резултат на проучването са направени следните положителни заключения.

  • Има относително строги санкции за нарушаване на правилата, свързани с оповестяване на имуществото;
  • Широк обхват на държавните служители и техните семейства;
  • Редовно онлайн публикуване на информация за имуществените декларации и увеличаване на този тип информация;
  • Достъпност на информацията за обществеността и медиите като начин за по-голяма надзор и контрол; 

Докладът на английски четете тук.

Източник: FOIAnet (Мрежа на застъпниците за свобода на информация)

 

 



© 2017 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.