Необходимост от ускоряване на световния напредък: Доклад на ЮНЕСКО за 2023 г. относно обществения достъп до информация (SDG 16.10.2)
Като агенция на ООН, отговорна за изпълнението на показател 16.10.2 от Целите за устойчиво развитие (SDG), ЮНЕСКО продължава да докладва за напредъка в приемането и прилагането на гаранциите за достъп до информация.
Докладът за 2023 г. ни запознава със значението на достъпа до информация като стълб на устойчивото развитие и използването на новите технологии за развитие на правото на информация. Оценен е напредъкът в 126 държави и територии, като фокусът е и върху добрите национални и регионални практики, с акцент върху последните развития в Африка като цяло и в частност в Намибия, която е последната държава на континента, приела закон за достъп до информация.
Констатациите от проучването на ЮНЕСКО посочват, че все повече държави и територии имат конституционни, законови и/или политически гаранции за достъп до информация. Важно е да се отбележи, че тези гаранции до голяма степен включват необходимостта от надзорен орган и изискването публичните институции да назначават служители, занимаващи се с въпросите на достъпа до информация. Тези мерки улесняват прилагането на законовите гаранции, особено когато надзорният орган, обикновено информационна комисия или комисар, е автономна институция.
Тъй като държавите полагат последователни усилия да се противопоставят на новите и непрекъснати кризи в световен мащаб, ролята на достъпа до информация е широко призната като решаваща за укрепването на общностите и на обществените институции. Достъпът до информация значително спомага за подобряване на прозрачността, като дава възможност за обществено участие и гражданска ангажираност, стабилност и доверие в управлението. Необходимостта от достъпност до данни и информация, от откритост и отчетност постоянно заема челно място в обществените програми на много страни и територии. Това е резултат и от нарастващото търсене на точна, навременна, полезна, научнообоснована и надеждна информация. Данните за 2023 г. го доказват, като посочват, че средно на година в една държава или територия са постъпили около 120 000 искания за информация.
Това ниво на търсене изисква съответен отговор. В това отношение проучването отново показва, че около три четвърти от всички заявления за информация са получили частичен или пълен отговор в световен мащаб. Но тази цифра все още се основава на недостатъчен брой държави и територии, които са предоставили статистически данни за броя на действително подадените заявления.
Какво показват данните от доклада:
- Независимо от проучването, на глобално ниво общо 138 държави-членки на ООН са приели закони за достъп до информация. 26 държави са приели закони за достъп до информация след приемането на Програма 2030 през 2015 г.
- От 126-те държави и територии, включени в проучването за 2023 г., 94% (120) са заявили, че имат конституционни, законови и/или политически гаранции за достъп до информация.
- От 120-те държави и територии, гарантирали за достъпа до информация през 2023 г., 85% (102) отбелязват, че в разпоредбите им се посочва необходимостта от специална надзорна институция.
- Дейности, които надзорните институции изпълняват: публикуват годишен доклад; дават насоки и/или предоставят обучение на служителите от администрацията; популяризират правото на достъп до информация; правят статистика на заявленията и/или жалбите.
- 94% (113) от 120-те отговорили държави и територии със законови гаранции за достъп до информация за 2023 г. съобщават, че в съответните им законови гаранции изрично е упоменато наличието на допустими изключения.
Линк към доклада на английски: https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000389214
* * *
Глобалният форум за развитие на медиите приветства приемането на Принципите за сътрудничество по развитие на релевантна и ефективна подкрепа за медиите и информационната среда
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) официално прие Принципите за сътрудничество по развитие на релевантна и ефективна подкрепа за медиите и информационната среда.
Това се случи на 22 март в Париж по време на среща на Комитета на ОИСР за подпомагане на развитието.
Принципите са резултат от 2-годишна кампания, ръководена от Глобалния форум за развитие на медиите (GFMD) и Центъра за международно подпомагане на медиите (CIMA) в сътрудничество със секретариата на Комитета за развитие на сътрудничеството и представители на Обединеното кралство, Швеция, Швейцария, Съединените щати, Франция и други.
Според Мира Милошевич, изпълнителен директор на Глобалния форум за развитие на медиите, „като признава значението на подкрепата за медиите и информационната среда, ОИСР не само подчертава жизненоважната роля на медиите в демократичните общества, но и полага основите за укрепване на устойчивостта срещу дезинформацията, насърчаване на прозрачността и гарантиране на свободата на изразяване. Това приемане означава единен ангажимент на нациите да отстояват демократичните ценности, да защитават журналистическата почтеност и да осигуряват достъп до надеждна информация, като по този начин определят бъдещата траектория на развитие на медиите в световен мащаб".
Основните принципи са:
- Да се гарантира, че помощта не вреди на медиите.
- Увеличаване на финансовата и други форми на подкрепа за медиите.
- По-добра координация на подкрепата от донорските организации в посока свободата на медиите, особено в условия на криза.
- Инвестиране в знания, изследвания и обучение.
Източник: GFMD
* * *
Решение на Европейския съд по правата на човека за повече прозрачност като стъпка към „правителство на слънчева светлина“
На 21 март 2024 г. Watchdog Poland сподели по FOIAnet (Мрежа на застъпниците за свобода на информация), че Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е отсъдил в полза на правото да знам. Съдът намира, че отказът да се предостави достъп до графика на срещите на председателя и зам.-председателя на Конституционния съд в Полша е в нарушение на правото да се получава и разпространява информация. Налице е нарушение на Член 10 от Европейската конвенцията за правата на човека.
Как се стига дотук:
През 2017 г. Watchdog Poland подава редица заявления за достъп до информация, с които иска да получи графиците със срещите на държавни служители, в това число и срещите на съдии от Конституционния съд на Полша с представители на правителството. За тези срещи става дума в много медийни публикации, но не се споменават точни дати и обстоятелства.
Пресслужбата на Конституционния съд информира Watchdog Poland, че дневникът на срещите не е официален документ и не представлява обществена информация съгласно разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация. Освен това Конституционният съд не е водил регистър на хората, които влизат и излизат от сградата, и следователно такава информация не е могла да бъде предоставена. Следва жалба до Варшавския регионален административен съд, която е отхвърлена на 23 януари 2018 г.
Неправителствената организация подава касационна жалба пред Върховния административен съд, като се обосновава на конституционни разпоредби и на Член 10 от Конвенцията за правата на човека.
На 18 юни 2019 г. Върховният административен съд отхвърля жалбата, а през февруари 2020 г. неправителствената организация Watchdog Poland подава жалба до Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).
* * *
Хоризонти на Партньорството за открито управление / OGP Horizons
В края на месец март инициативата „Партньорство за открито управление“ (OGP) оповести, че започва да публикува онлайн поредицата OGP Horizons, чиято цел е да обхване иновациите в областта на отвореното управление от цял свят за справяне с най-големите предизвикателства на днешния ден – от ориентиране в новите технологии до реагиране на глобални проблеми като изменението на климата. Днешните и утрешните проблеми не могат да бъдат решени само от правителствата – те ще изискват всички ние да се развиваме заедно.
През следващите месеци OGP Horizons ще разгледа разнообразни теми като:
- Как изкуственият интелект ще повлияе на правото на информация?
- Как прозрачността може да ни помогне да използваме международните вериги за доставки за добри цели?
- Как участието на обществеността може да ускори смекчаването на парниковите газове и адаптирането към климатичните промени?
- Състоянието на доказателствата в съвещателната демокрация.
- Как правителствата могат да гарантират, че дигиталните активи не увеличават прането на пари и клептокрацията.
Източник: OGP
* * *
Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения
На 29 март 2024 г. сдружение “За Земята” организира дискусия на тема "Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност?" с експерти в областта на енергетиката, природозащитници и представители на гражданския сектор.
Адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, представи темата „Прозрачност и законност на ядрените проекти в България 2004 - 2024" в панела „Фалшиво решение или България има нужда от нова ядрена мощност?“. Сред другите лектори в тази част бяха проф. д-р Георги Касчиев, атомен физик, проф. д-р инж. Димо Стоилов, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН и Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията.
* * *
Дигитална демокрация: европейската регулация на изкуствения интелект и основните права
На 26 март 2024 г. Бюрото на Европейския парламент в България и Българският център за нестопански право проведоха дискусия „Дигитална демокрация: европейската регулация на изкуствения интелект и основните права“.
Целта на събитието бе да се обсъдят различните аспекти, свързани с приемането и прилагането на Акта за изкуствения интелект, последващите стъпки на европейските институции и държавите-членки и възможните мерки и добри практики, които могат да създадат по-големи гаранции на местно ниво.
Специален акцент на дискусията бяха европейските избори и рисковете, които крие използването на новите технологии с изкуствен интелект за правото на изразяване и информация по време на избори. В тази връзка адвокат Стефан Ангелов говори по темата „Добри практики за защита на данни и достъп до информация по време на избори“ в панела „Европейските избори и бъдещето на Европа“.