Подбраха Ралица Кацарска и Диана Банчева, ПДИ

АРМЕНИЯ РАТИФИЦИРА КОНВЕНЦИЯТА ОТ ТРОМСО

На 5 април 2022 Армения ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенцията от Тромсо). С това тя става 12-та държава-членка на конвенцията. Конвенцията влезе в сила на 1 декември 2020.
България все още не е подписала Конвенцията.

Източник:Съвет на Европа

КОНВЕНЦИЯТА ОТ ТРОМСО: ЗАПОЧВА РАБОТА ОРГАНЪТ ПО НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ

На 31 март 2022, по време на втората среща на Консултативния орган на държавите-членки на Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, бяха избрани членовете на Групата от специалисти по достъпа до обществена информация. 

Първият състав на Групата от специалисти се състои от 10 члена и е избран с мандат от 4 години, започващ на 1 април 2022. Групата трябва да заседава поне веднъж годишно. С това стартира работа органът по наблюдение и контрол на изпълнението на мерките, предвидени в Конвенцията. Имената на членовете може да видите тук: https://www.coe.int/en/web/access-to-official-documents/group-of-specialists. 

Конвенцията поставя изискване за всяка държава, страна по нея, да предава на Групата от специалисти доклад, съдържащ пълна информация за законодателните и други мерки, предприети с цел да се приложат разпоредбите на Конвенцията. В правомощията на Групата от специалисти е да дава препоръки, становища и да изисква допълнителна информация. Работата на този орган по наблюдение, заедно с тази на Консултативния орган, трябва да гарантира доброто изпълнение на мерките, предвидени в първия и единствен международен правен документ за правото на достъп до информация.  
Въпреки добрите новини, членовете на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията изразяват притеснение от липсата на прозрачност при номинацията и критериите за избор на експертите от Групата от специалисти по достъпа до обществена информация. 

Според член 11 на Конвенцията членовете на Групата от специалисти се избират от Консултативния орган от списък с експерти, като всяка държава – страна по Конвенцията предлага по двама експерти. Членовете се избират сред лица с висока почтеност и призната компетентност в областта на достъпа до официални документи. От списъка, предложен от всяка държава– страна по Конвенцията, може да бъде избран най-много един член.

Сред имената на първия състав на Групата от специалисти са утвърдени застъпници за достъп до информация, отчетност и прозрачност, като Хелена Ядерблом (Швеция), която председателства Комитетът, който изготви текста на конвенцият апрез 2007-2008, Тетяна Олексюк (Украйна) – дългогодишен експерт на Съвета на Европа по достъп до информация, Вероника Крету (Молдова) – член на Управителния съвет на Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“. Но има имена на личности, със съмнителна биография, свързана с прозрачността и достъпа до информация. 
В протокола от проведеното заседание на Консултативния орган на 31 март не се вижда и дали е имало по двама предложени кандидата от всяка държава-членка (https://rm.coe.int/consultation-of-the-parties-council-of-europe-convention-on-access-to-/1680a6048f).  

Застъпници за свобода на информацията планират да повдигнат публично въпроса за липсата на прозрачност при избора на членовете на Групата от специалисти по достъпа до обществена информация по Конвенцията от Тромсо.

Източник: Съвет на Европа, Международна мрежа на застъпниците за свобода на информация

ПОДОБРЯВАНЕ КОНТРОЛА ПРИ ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ 

През месец април 2022 mySociety публикува доклада на Алекс Парсънс “Improving oversight of Access to information”.

Докладът изследва процедурите по предоставяне на достъп до информация и обжалване на решенията по заявления за достъп до информация в цяла Европа. Въз основа на анализа се демонстрира ползата от специализирани органи по наблюдение и контрол по изпълнението на законодателството за достъп до информация – информационни комисари, които са независими органи на власт и имат правомощия да налагат спазването на мерките, предвидени в закона. В държавите, които използват система за вътрешен/административен преглед, е необходимо по-добро наблюдение и намеса, за да се гарантира, че тази система подобрява, а не намалява достъпа до информация.

Докладът дава следните препоръки: 

  • По-доброто инвестиране в ресурсите, капацитета и независимостта на информационните комисари подобрява качеството на режима на достъп до информация, атакува корупцията и укрепва доброто управление. 
  • Специализираните информационни комисари е по-добра система от омбудсмана, тъй като генерират повече специализирано знание и са по-подходяща структура за контрол на режима на достъп до информация. 
  • Правомощията за налагане на решения е необходимо средство за промяна на културата на администрацията.  Системите за вътрешен преглед трябва да бъдат заменени от системи за обжалване пред информационни комисари.  
  • По-добрата статистика прави контролните органи по-ефективни. Статистиката попада в шест категории – процедура, срок за отговор, решение, обжалване, изключения, демографски разрез на заявителите. 

Източник:mySociety

ДЕЛО ЗА ПРОЗРАЧНОСТ СРЕЩУ FRONTEX

Делото срещу FRONTEX, граничната полиция на ЕС, е заведено в Общия съд на ЕС в Люксембург в средата на април 2022 от германската морска спасителна организация Sea-Watch срещу отказа на службата да оповести документи, свързани със съвместната й работа с либийската брегова охрана. 

От  Sea-Watch са били свидетели как либийската брегова охрана прихваща лодка от 20 души бежанци, вероятно с помощта на дрон на Frontex, по време на инцидент в спасителната зона на Малта на 30 юли 2021.

Предполага се, че FRONTEX работи активно с либийците в спасителната зона на Малта. Също така се предполага, че се игнорират близките благотворителни кораби под европейски флаг в полза на либийците. Sea-Watch заедно с групата за прозрачност Fagdenstaat подава заявление за достъп до документи, за да разкрият участието на Frontex с либийците в инцидента на 30 юли 2021. 

Защитниците казват, че Frontex е идентифицирала 73 документа, свързани с либийско спасяване в малтийски води на тази дата, но оттогава отказва да ги предостави на обществеността с аргумента, че трябва да защити обществената сигурност. 

Източник:EUobserver 

ИЗМАМА, ОТРИЧАНЕ, ЗАБАВЯНЕ: КАК ИРАН ДЪРЖИ ОБЩЕСТВЕНОСТТА СИ НА ТЪМНО

На 26 април 2022 ARTICLE 19 публикува доклада “Deceit, denials, delays: How Iran keeps its public in the dark”. , който потвърждава, че иранските власти:  

  • изискват предварително разрешение за всички събирания – в противоречие с международното право – но не предоставят никакви възможности за лицата да търсят и получават такива разрешения; 
  • систематично отказват разрешения за събирания, които не съответстват на държавните политики и идеологии; 
  • държат обществеността на Иран в неведение, като отказва  информация за събирания и протести, лъжливо твърдейки, че тази информация е класифицирана; 
  • се позовават на събирания, които смятат за незаконни и насилствено потушавани, за да покажат своята толерантност към протестите пред международната общност.

Заявленията за достъп до информация относно събирания и протести, подадени от хора в Иран през 2019 г. – и отговорите на държавата – са още едно доказателство, че иранските власти системно нарушават правото на събирания и протести, лъжат за нарушенията, които извършват и незаконно и произволно държат хората си в неведение при опитите им да търсят прозрачност и отчетност. Докладът разглежда 117 официално публикувани заявления за достъп до информация, свързани със събирания и протести, подадени съгласно Иранския закон за публикуване и свободен достъп до информация от 2019 г.

Със заявленията се търси от държавните институции информация за:
• броя на арестуваните и убитите по време на общонационалните протести през 2017, 2018 и ноември 2019 г.; 
• броя на издадените и отказани разрешения от 2013 г. насам; 
• на когото е издадено и отказано разрешение; 
• и защо са отказани разрешения.

Проучването на Article 19 показва, че държавните институции пренебрегват по-голяма част от заявленията или отказват да предоставят информация. В малкото случаи, когато предоставят информация, тя е недостатъчна и достъпът е частичен. Управителите на различните провинции третират заявленията по противоречив начин, което показва, че няма общи правила за определяне на дадена информация като поверителна. 

Източник: ARTICLE 19

КАМПАНИЯ ЗА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ ПРОЗРАЧНОСТТА ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА UNCAC

Коалицията на ООН за борба с корупцията (UNCAC Coalition) заедно с организации на гражданското общество от над 20 държави организира кампания за подаване на заявления за достъп до информация, с които искат от съответните правителства официални документи относно прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC). 

В кампанията участват 22 държави – Аржентина, Армения, Бенин, Ботсвана, Бразилия, Камбоджа, Конго, Хърватия, Чехия,  Еквадор, Етиопия, Финландия, Малдивите, Мали, Мексико, Монголия, Нова Зеландия, Испания, Пакистан и Узбекистан. 

Със заявленията е искана следната информация: списък за самооценка относно прилагането на Конвенцията в съответната държава; пълен доклад за прилагането на Конвенцията в дадената държава; кои организации на гражданското общество участват в процеса на преглед на прилагането на Конвенцията и под каква форма участват; контакти на лицето от националното правителство, което координира процеса на преглед; информация и документи относно действията за изпълнение на препоръките от Конвнцията. Резултатите от кампанията са публикувани на 12 април 2022 и  могат да се видят ТУК.

В таблица са публикувани заявленията, отговорите на властите, някои от предоставените документи. Конвенцията на ООН срещу корупцията e единственият световен законово обвързващ антикорупционен механизъм, който е в сила от 14 декември 2005 година.  Почти всички държави в света са ратифицирали UNCAC.   

Източник: UNCAC

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.