Интерамериканският съд по правата на човека установява стандарти за защита на лицата, подаващи сигнали за корупция
На 22 март 2024 г. Интерамериканският съд по правата на човека постанови по делото Витери Унгарети и др. срещу Еквадор, че Еквадор е нарушил свободата на изразяване и множество други човешки права на военен, който е съобщил за корупция и е бил задържан, санкциониран, заплашван и дори публично нападнат от президента на Еквадор заради това.
Делото свързва правата на човека и по-конкретно свободата на изразяване с борбата с корупцията. То развива основаните на правата на човека стандарти за лицата, подаващи сигнали за нередности, установени от ООН и Европейския съд по правата на човека (ЕКПЧ), като надхвърля рестриктивния подход на ЕКПЧ в области като публичното оповестяване и добросъвестността и установява подробни нормативни стандарти, които държавите трябва да приемат по отношение на системите за докладване и защита.
Източник: Corporate Crime Observatory
* * *
Свиване на демокрацията, нарастващо насилие
На 15 май 2024 г. неправителствената организация Access Now и коалицията #КееpItOn публикуват доклада Shrinking democracy, growing violence: internet shutdowns in 2023.
Докладът показва, че правителствата по света продължават да затварят интернет и важни платформи за дигитална комуникация, за да заглушават изразяването на мнение, да блокират достъпа до животоспасяваща информация и да прикриват чудовищни престъпления срещу човечеството.
Кампанията #КееpItOn обединява организации и усилия от цял свят, за да се сложи край на спирането на интернет. През 2016 година около 70 организации слагат началото на кампанията в Силиконовата долина. В момента коалицията има 334 членове от 106 държави, сред които са граждански организации, застъпнически групи, фондации, медийни организации и др.
Констатациите в тазгодишното издания трябва да се възприемат като спешен призив за действие на всички заинтересовани страни. Органите са използвали изключването на интернет като явен инструмент за насилие и военни престъпления.
Какво показва докладът
- През 2023 година властите нарочно спират интернет по време на протести, военни преврати, избори, конфликти, за да ограничат информационния поток и да контролират разказа за случващото се. Най-често споменаваните причини за прекъсването на интернет са националната сигурност, личната неприкосновеност и предпазване от разпространение на грешна информация и реч на омразата, а всъщност става дума за потискане, мълчание и контрол.
- През 2023 година са документирани 283 случая на изключване на интернет в 39 държави.
- Разширява се географският обхват на контрола. Има четирима нови нарушители – Кения, Мозамбик, Суринам и Непал. Израел и Русия също са двигател на нарастващия брой спирания на интернет, използвани като оръжие за война или механизъм за нарушаване на свободното движение на информация, съответно в Газа и Украйна.
- Дори демокрации, които често се представят за защитници на свободата на изразяване, навлизат в опасни води през 2023 г., когато политиците представят погрешни аргументи за блокиране или забрана на определени платформи за социални медии.
Източник: accessnow
* * *
Европейски съд за правата на човека: Важно решение срещу масовото следене
На 28 май 2024 г. ЕСПЧ излезе с решение по дело на полски правозащитници относно масово тайно наблюдение.
От ARTICLE 19 приветстват това решение като важна победа срещу ограничаване на неограничения достъп на полицията и разузнавателните служби до комуникационни данни. То е категорично становище в подкрепа на гаранциите за по-добра защита на правото на свобода на изразяване и неприкосновеност на личния живот.
ЕСПЧ установява нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (член 8, който гарантира зачитането на правото на личен и семеен живот) по отношение на жалбите, отнасящи се до режима на оперативен контрол, съхраняването на данни от комуникации за потенциално използване от съответните национални органи и режима на тайно наблюдение съгласно Закона за борба с тероризма.
Предистория
Делото Pietrzak и Bychawska-Siniarska и други срещу Полша е заведено от група полски неправителствени организации за правата на човека и адвокат по наказателни дела. Те оспорват липсата на ефективен надзор и средства за правна защита, предвидени в полското законодателство, за лицата, подложени на тайно наблюдение от страна на държавни агенции. Твърдят, че законите, позволяващи тайно наблюдение, нарушават правото им на личен и семеен живот и правото на ефективни правни средства за защита съответно по членове 8 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
Барбара Буковска, старши директор за право и политика в ARTICLE 19, коментира решението на ЕСПЧ: „Контролирането на мерките за масово наблюдение е необходима гаранция срещу злоупотреби от страна на полицията и разузнавателните служби.
Неразрешеното наблюдение може да има опустошителни последици за правата на човека.
ARTICLE 19 смята, че подобни тайни мерки не само значително нарушават правото на личен живот. Както сме виждали многократно, те също така имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване на журналисти, неправителствени организации, активисти и адвокати.
Днешното решение на Европейския съд укрепва защитата срещу подобна намеса. Натрапчивите мерки за тайно наблюдение, като в този случай, следва да подлежат на разрешение и преглед от независим съдебен орган.“
Източник: ARTICLE 19
* * *
ПДИ представи резултатите от годишния одит на активната прозрачност за 2024 г.
На 20 май 2024 г. ПДИ представи онлайн резултатите от Граждански одит на активната прозрачност 2024. В събитието се включиха над 90 представители на изпълнителната власт, споделяйки колко полезно е проучването на ПДИ за тяхната работа.
В периода 1 март до 29 април 2024 г. екип на фондация „Програма достъп до информация“ прегледа и оцени интернет страниците на 560 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публичноправни субекти и независими органи на власт.
Проучването показва постиженията на всяка една от изследваните институции, резултатите по отделните индикатори за всички администрации, според сферата на дейност, а също така и според областите в страната.
Въз основа на индикаторите за изпълнението на задълженията за активно публикуване на информация, системата на проучването генерира различни рейтинги.
Рейтинги на активната прозрачност на институциите 2024
● Рейтинг на активната прозрачност на централните органи на власт
● Рейтинг на активната прозрачност на органите на местно самоуправление
● Рейтинг на активната прозрачност на областните администрации
Системата генерира още рейтинги на централни институции и регионалните им структури и по области.
* * *
Доклад за състоянието на администрацията през 2023 г.
На 23 май Министерският съвет с Решение № 353 прие Доклада за състоянието на администрацията през 2023 година. Това е двадесет и четвъртият пореден доклад.
Глава четвърта е посветена на достъпа до обществена информация и разглежда организацията на достъпа до информация, административния капацитет, процедурите за разглеждане на заявленията и съдебната практика.
По-важни данни
През 2023 година са подадени общо 14 507 заявления за достъп до информация, което е с 1 583 повече от 2022 година.
Най-голям е броят заявленията, подадени от граждани – 9 397, на второ място са неправителствените организации – 2 850 заявления, следвани от фирми – 1 525, и журналисти, които са подали 665 заявления. Най-малък е броят заявления, подадени от чужденци и лица без гражданство – 70 .
Разпределението по начин на подаване на заявления е както следва:
- Електронни заявления – 9 502
- Писмени заявления – 3 333
- Чрез Платформата за достъп до обществена информация – 1 393
- Устни заявления – 279
През 2023 г. 621 заявления са получили отказ за предоставяне на информация, за разлика с 488 отказа през 2022 г.
Подадени са 295 жалби - 117 жалби са срещу решения, с които администрацията е предоставила обществена информация , а 178 са срещу откази.
През изминалата година са приключили 213 съдебни производства по постъпилите жалби. При 125 случая съдът изцяло е отменил решението.
Фондация „Програма достъп до информация“ прави анализ на данните от Доклада на администрацията от самото начало на неговото излизане, които са достъпни в специална секция на интернет страницата ни: http://www.aip-bg.org/legislation/Данни_от_правителствените_доклади/201753/. Предстои актуализацията за 2023 г.
* * *
ПДИ с участие в международна конференция CPDP-AI – „Да управляваш или да бъдеш управляван, това е въпросът“
Опитът на ПДИ относно достъпа до документи и публикуване на информация от архивите и важни дела за баланса достъп до информация – защита на личните данни, бе представен на международна конференция в Брюксел.
Събитието представлява може би най-големият в света форум за дискутиране на въпроси, свързани със защитата на личните данни. В 17-тото издание CPDP-AI – „Да управляваш или да бъдеш управляван, това е въпросът“, което се проведе в периода 22-24 май 2024, участваха около 1400 анализатори, експерти, университетски преподаватели, представители на институции на ЕС, национални държавни органи и бизнес.
В панела „Достъпът до архиви и защитата на личните данни“, воден от унгарския експерт д-р Иван Секели, „Архиви Отворено общество“, участваха Александър Кашъмов, директор на ПДИ, изследователят Михаел Фридевалд, Fraunhofer Institute for Systems and Innovation Research, Лиза Джейлант, Loughborough University и Луиза Палла, Европейски надзорен орган за защита на данните.