Фондация Програма Достъп до Информация
Новини
Подбра Ралица Кацарска
Youth and FOI

 Защита на личните данни – наръчник за НПО. От месец ноември е достъпен онлайн наръчникът за НПО „Защита на личните данни“, който е резултат от сътрудничеството между Български център за нестопанско право (БЦНП) и Програма Достъп до информация (ПДИ). Автори на наръчника са Стефан Ангелов, Александър Кашъмов и Кирил Терзийски от правния екип на ПДИ. Целта на наръчника е да запознае неправителствените организации със задълженията, които имат след влизането в сила на Общия регламент за защита  на данните (GDPR). Наръчникът изяснява:
•    Какво са лични данни
•    Какъв е обхватът на тяхната защита
•    Какво е обработване на лични данни
•    Кой каква роля има в защитата на личните данни
•    Кога могат да се обработват лични данни и какви принцип се спазват
•    Правата на субекта на данни
•    Задължителните действия при прилагането на Регламента
Наръчникът се издава от БЦНП по проект „Продължаваща и разширена подкрепа за организации на гражданското общество“, финансиран от Фондация „Америка за България“.

Десет години Конвенция за достъп до официални документи. На 27 ноември 2008 Съветът на Европа приема първия в света правнозадължителен документ, гарантиращ достъпа до информация. Конвенцията е открита за подписване през 2009 на срещата на министрите на правосъдието в Тромсо, Норвегия. За да влезе в сила, Конвенцията трябва да се ратифицира от 10 държави членки на Съвета на Европа. Към днешна дата 9 държави са ратифицирали Конвенцията от Тромсо, 6 държави са я подписали.
Програма Достъп до информация направи неофициален превод на Конвенцията, изготви анализ на съответствието на българското законодателство за достъп до обществена информация и Конвенцията и проведе разяснителна кампания.  Въпреки това българското правителство не предприема стъпки за подписване и ратифициране.
Историята на застъпническата кампания на ПДИ за ратифицирането на Конвенцията от българското правителство може да проследите в специалната ни секция:  http://www.aip-bg.org/publicdebate/Европейска_конвенция_за_достъп_до_официални_документи/205096/.


Международна декларация за демокрация и информация.
На 5 ноември 2018, седемдесет години след приемането в Париж на Всеобщата декларация за правата на човека, беше разпространена Международна декларация за информация и комуникация, която очертава демократични гаранции за глобално пространство за информация и комуникация. В преамбюла на Декларацията се казва, че управлението на това пространство „е изцяло отговорност но човечеството в неговата цялост, чрез демократичните институции“. В шест страници са изложени гаранциите за свобода, независимост, плурализъм и достоверност на информацията във времена, когато публичното пространство е глобализирано, дигитализирано и дестабилизирано. Декларацията е приета единодушно от членовете (25 бележити личности от 18 националности) на Комисията по информация и демокрация към международната неправителствена организация „Репортери без граница“ с председател Кристоф Делоар.
Какъв е приносът на Декларацията към вече съществуващите правни и етични норми? Признавайки, че глобалното информационно и комуникационно пространство е общо благо на човечеството, Декларацията дава основание за установяване на демократични гаранции. Утвърждаването на "правото на информация", разбирано като достоверна информация, е нововъведение, което установява, че човешките същества имат основно право да получават информация, която е свободно събрана, обработвана и разпространявана, в съответствие с принципите на ангажираност с истината, множество гледни точки и рационални методи за установяване на факти.
Декларацията потвърждава и социалната функция на журналистиката, ролята й на „доверена трета страна“ в обществото. Свободата и сигурността на журналистите, независимостта на новините и информацията и зачитането на журналистическата етика са все важни условия за журналистическата практика, независимо от статута на този, който я практикува.    
В своя призив в международните медии членовете на Комисията за информация и демокрация настояват лидерите на добра воля на всички континенти да предприемат действия за насърчаване на демократичните модели и открит обществен дебат, в който гражданите могат да вземат решения въз основа на факти. Глобалното информационно и комуникационно пространство, което е общо благо на човечеството, трябва да бъде защитено, за да се улесни упражняването на свободата на изразяване и мнение, като се зачитат принципите на плурализма, свободата, достойнството и толерантността и идеала на разума и знанието.
Източник: Репортери без граница (Reporters without Borders)

Youth and FOI

Наръчник по европейско право за защита на данните. Наръчникът е съвместно издание на Агенцията за основни права на ЕС, Съвета на Европа и Европейския надзорник за защита на данните. Той ще бъде от полза за специалисти в областта на защитата на данни, включително адвокати, съдии и лица, работещи за други органи, като неправителствени организации, които могат да бъдат изправени пред правни въпроси, свързани със защитата на данните.
Наръчникът е структуриран в 10 глави. Глава 1 разглежда ролята на правните системи, установени от ЕКПЧ и правото на ЕС по отношение защитата на данните. Останалите девет  глави обхващат:
•    Терминология, свързана със защита на данните
•    Принципи на европейското право за защита на данните
•    Правила в европейското право за защита на данните
•    Независим надзор
•    Трансгранично прехвърляне на лични данни
•    Защита на данните в контекста на полицейската работа и наказателното правосъдие
•    Европейски правила за защита на данните в специфични области
•    Предизвикателства пред защитата на личните данни
Източник: Statewatch

ЮНЕСКО продължава планирането на усилията за наблюдение на националните закони за достъп до информация. Плановете за мониторинг на националното прилагане на законите за достъп до информация бяха представени на неотдавнашно заседание на ЮНЕСКО. Гай Бъргър, директор на отдела „Свобода на изразяване и развитие на медиите“ в ЮНЕСКО, смята че скоро ще бъде факт стандартният шаблон, който правителствата ще могат да използват.
ЮНЕСКО е водещата организация на ООН, която се занимава с измерване на националния напредък в изпълнението на Цел 16.10 за устойчиво развитие (SDG 16.10). Тази цел изисква от правителствата "гарантиране на публичен достъп до информация и защита на основните свободи в съответствие с националното законодателство и международните споразумения". Свързаната с нея подцел (SDG 16.10.2) гласи: "Брой страни, които приемат и прилагат конституционни, законови и/ или политически гаранции за публичен достъп до информация". SDG 16.10.2 е дискутирана на 21-22 ноември на срещата на 31 сесия на Съвета на Международната програма за развитие на комуникациите (IPDC). В протокола от срещата се казва, че Съветът:
•    насърчава IPDC да продължи да подкрепя проекти, които ще подпомогнат държавите членки при събирането на данни и отчитането на постигнатото по SDG 16.10.2.;  
•    приканва секретариата на IPDC да проучи възможността за публикуване в сътрудничество с Програмата "Информация за всички" на ЮНЕСКО на двугодишен доклад за напредъка в световен мащаб по отношение на индикатора 16.10.2 за достъпа до информация с цел да се осигури видимост на националните усилия за наблюдение и докладване относно достъпа до информация и по-нататъшното повишаване на информираността на съответните заинтересовани страни относно важната роля на достъпа до информация за постигането на целите за развитие;
•    насърчава държавите членки да наблюдават и отчитат напредъка по SDG 16.10.2 в доброволни национални прегледи (Voluntary National Reviews).
Източник: Eye on Global Transparency

Предмет ли са на достъпа на информацията WhatsApp съобщенията? Темата за сигурността на услугите за съобщения като WhatsApp често се откроява в новините в контекста на тяхното потенциално използване от терористи. Парадоксално е, че те се използват все повече и от министри, и високопоставени служители на Британската общност (Commonwealth). Това повдига важни въпроси за съхраняването на тези съобщения и дали те са достъпни чрез Закона за свобода на информация (FOI), които са предмет на статията, публикувана на 15 ноември в THE CONVERSATION. Публичната комуникация чрез лични технически устройства е предмет на дискусия и сред членовете на FOIAnet (Мрежа на застъпниците за свобода на информация).
Според Омбудсмана на Нова Зеландия е неуместно да се поставя разделителна линия между устройството и средството за комуникация. По-важно е да се знае дали информацията е създадена, изпратена или получена от дадено лице в служебно качество. Така например, комуникация на министър по официален канал по въпрос, свързан с управлението на политическа партия, не попада в обхвата на Закона за официална информация, но комуникацията за официален бизнес, осъществена по личен телефон или лична електронна поща вече е предмет на закона. Правният съвет към правителството на Израел е изготвил инструкции как служителите, отговорни за прилагането на Закона за свобода на информация, да процедират в случаите, когато се търси информация, намираща се на личните технически устройства на държавни служители. Съгласно инструкциите правителството може само да помоли служителя за информацията, но не може да го задължи да я предостав



© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.