Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

ПОЧТИ 200 ДУШИ НАСТОЯВАТ С ПОДПИСКА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ НА СОБСТВЕНОСТТА НА КОМПАНИИТЕ

182 организации, журналисти, представители на академичните среди и граждани подписаха петиция, която призовава Европейската комисия (ЕК) да гарантира прозрачността на собствеността на компаниите в Европейския съюз (ЕС). Петицията е подкрепена и от трима представители на Програма Достъп до Информация. Това съобщи на 23 юни Access Info Europe.

Петицията е отговор на проект на ЕК за Регламент за прилагане на Директивата за отворени данни, която предлага да се публикува само основна информация за компанията и документи на компанията без имената на законните собственици, юридическите представители и действителните собственици.  

Широкият кръг от организации и лица, които подкрепят петицията, показва  значението на отворените регистри на фирми: без информация за собствеността на компаниите, организациите на гражданското общество и журналистите няма да имат достъп до данните, от които се нуждаят, за да разследват корупцията, прането на пари и укриването на данъци, както и малките и средни предприятия ипредприемачите няма да могат да извършват надлежна проверка на потенциалните партньори.

Петицията е внесена в Европейската комисия като част от обществената консултация относно Регламента за прилагане на Директивата за отворени данни.

Според Рейчъл Хана от Access Info Europe „Ако Регламентът за прилагане бъде приет в сегашния си вид, държавите-членки няма да бъдат задължени да бъдат прозрачни по отношение собствеността на компаниите“.


Източник: Access Info Europe


ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ НЕ МОЖЕ ДА НАМЕРИ СЪОБЩЕНИЯТА С ПФАЙЗЕР

Европейската комисия не успя да намери текстовите съобщения, разменени между председателя Урсула фон дер Лайен и шефа на гигантската фармацевтична компания Пфайзер (Pfizer), се казва в писмо до омбудсмана на ЕС, публикувано в сряда (29 юни).

Миналата година New York Times за първи път разкри, че фон дер Лайен и главният изпълнителен директор на Пфайзер Алберт Бурла са си разменяли съобщения и обаждания от месеци, за да сключат сделка за 1,8 милиарда дози от ваксината Pfizer/BioNTech Covid-19.

Предвид важността на сделката съобщенията бяха поискани от журналиста Александър Фанта от новинарския сайт netzpolitik.org и автор в EUobserver.

Омбудсманът на ЕС Емили О'Райли разкритикува начина, по който комисията се е справила с това искане за достъп на информация.

По-рано тази година О'Райли установи, че служителите на ЕК не са поискали изрично от кабинета на фон дер Лайен да потърси текстовите съобщения.

Сега комисията казва, че не може да намери тези съобщения, но преди това твърдеше, че този тип „краткотрайни и ефимерни“ комуникации не попадат в обхвата на правилата на ЕС за достъпа до документи.

Отговорът на комисията беше определен от офиса на омбудсмана като „проблематичен“ — като пълен анализ се очаква да бъде публикуван през следващите седмици.

В отговора си комисията също така казва, че обмисля да препоръча на своя персонал да не използва приложения за съобщения в бизнес контекст – което в резултат ще елиминира необходимостта от водене на запис на такива незабавни комуникации.

Въпреки това липсата на прозрачност около тези текстове предизвика възмущение сред евродепутатите и организациите на гражданското общество, които критикуваха комисията, че използва трикове, за да избегне отчетността.

Източник: euobserver

 
ООН: ДЪРЖАВИТЕ ТРЯБВА ДА ЗАЩИТАВАТ МЕДИЙНАТА СВОБОДА В ДИГИТАЛНАТА ЕРА


ARTICLE 19 излезе със становище от името на 12 НПО на 50-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека,по време на интерактивния диалог със специалния докладчик за насърчаване и защита правото на свобода на мнение и изразяване.

Специалният докладчик г-жа Ирене Кхан изразява своята позиция в Доклада относно свободата на медиите и безопасността на журналистите в дигиталната ера. Докладът дава ясна характеристика на новите граници на правото на свобода на изразяване в световен мащаб.

От ARTICLE 19 са съгласни със специалния докладчик, че арсеналът от законни оръжия, използвани за потискане на правото на свобода на изразяване, се възражда с нова сила в  ерата на цифровизацията.В световен мащаб прекалено широкото и неясно законодателство се използва за систематично заглушаване на онези, които изразяват несъгласие или разкриват корупция. Именно в този контекст журналистите все по-често са изправени пред стратегически дела срещу общественото участие (известни като SLAPP), заведени от влиятелни личности в обществото, с цел финансов и психологически натиск. Всички държави, зачитащи правото на свобода на изразяване, трябва да отменят наказателните закони за клевета и друго репресивно законодателство.В същото време те трябва незабавно да въведат всеобхватни процесуални гаранции срещу стратегически дела срещу общественото участие, както е посочено в доклада.

В дигиталната ера доминиращите цифрови и социални медийни платформи упражняват огромно влияние върху обхвата от гледни точки, до които хората могат да имат достъп и да споделят онлайн.Има нужда от значителни реформи в правната и регулаторната среда на тези платформи, за да се гарантира развитието на свободна, разнообразна, плуралистична и независима медийна среда.


Източник: ARTICLE 19
 

ГЛОБАЛЕН ДОКЛАД ЗА СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕТО

Докладът за свободата на изразяване на АRTICLE 19 за 2022 г. разкрива мрачна картина: само 15% от населението на света – или около 1 на всеки 7 души – живеят в страни, където могат да търсят, получават или споделят информация свободно и безопасно.

Още по-тревожно е, че нивото на демокрациясе е върнало там, където беше през 1989 г.

От Русия до Мианмар и от Етиопия до Бразилия, авторитарни държавни ръководители като Владимир Путин, Жаир Болсонаро (президент на Бразилия) и Нарендра Моди (министър председател на Индия)продължават да затягат контрола върху това, което виждаме, чуваме и казваме.

А китайският режим продължава да упражнява върховна власт върху самоличността, информацията и мненията на стотици милиони хора.

Данните от доклада показват, че в световен мащаб свободата на изразяване е намаляла значително от 2011 г. насам. 80% от световното население живее с по-малко свобода на изразяване, отколкото преди десетилетие.

Глобалният доклад за свобода на изразяването  (Global Expression Report - GxR) е годишен преглед на правото на свободно изразяване и информация по света. Той проследява свободата на изразяване в 161 държави чрез 25 индикатора, за да се получи резултат между 0 и 100 за всяка държава. В зависимост от резултата, категориите на свобода на изразяване са следните:

80 – 100 точки – открити

60-79 точки – малко ограничени

40-59 – ограничени

20-39 – висока степен на ограничения

0-19 – в криза

Десет са държавите с най-голяма свобода на изразяване – Дания, Швейцария, Швеция, Норвегия, Естония, Финландия, Ирландия, Португалия, Белгия и Латвия.

В тазгодишния доклад ARTICLE 19 разглежда три времеви периода: миналата година (2020–2021), последните 5 години (2016–2021) и последните 10 години (2011–2021).

Докладът измерва колко свободен е всеки човек да се изразява, да общува и да участва в обществения живот. Това включва свободата на публикуване онлайн, на излизане на улицата, на разследва и на достъп до информацията, необходима, за да се държат лидерите отговорни.

Също така се измерва дали хората могат да направят това без страх от тормоз, правни последици или насилие.


Източник: Article 19

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.