Тереза Анжиньо е новият Европейски омбудсман
 Тереза Анжиньо, Европейски омбудсман |
На 17 декември 2024 г. Европейският парламент избра с 344 гласа ЗА Тереза Анжиньо (Teresa Anjinho) за Европейски омбудсман с мандат 2025-2029 година. На 27 февруари тя ще положи клетва като пети омбудсман на ЕС пред Съда на Европейския съюз.
В началото на всеки парламентарен мандат се провежда процедура за избор на Европейски омбудсман. На 30 август 2024 г. в серия С на Официален вестник на Европейския съюз беше публикувана покана за представяне на кандидатури.
Институцията на Европейския омбудсман се създава с Договора от Маастрихт (подписан на 7 февруари 1992 г.), а Джейкъб Сьодерман от Финландия става първият омбудсман през 1995 година.
Длъжността се избира измежду лица, които са граждани на Европейския съюз, имат пълни граждански и политически права, предлагат всички гаранции за независимост и отговарят на условията за упражняване на най-висшата съдебна длъжност в тяхната страна или имат призната компетентност и квалификация да изпълняват задълженията на омбудсман. Освен това кандидатите не трябва да са били членове на национални правителства или членове на Европейския парламент, Европейския съвет или Европейската комисия в рамките на две години, предхождащи датата на публикуване на поканата за представяне на кандидатури.
Кандидатът трябва да бъде подкрепен от най-малко 39 членове на Европейския парламент от поне две държави-членки.
Новият омбудсман Тереза Анжиньо е член на надзорния комитет на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и бивш заместник-омбудсман на Португалия. Преди това е била и държавен секретар по въпросите на правосъдието и член на парламента на Португалия.
Прозрачността е основен приоритет на Европейския омбудсман. В рамките на своя мандат омбудсманът служи като механизъм за правна защита на онези, които са срещнали трудности при получаването на публичен достъп до документи, съхранявани от институциите на ЕС.
Източник: Европейски омбудсман
* * *
28 януари – Ден за защита на данните
По случай 28 януари Съветът на Европа, платформата CPDP (Computers, Privacy and Data Protection) и Европейският надзорен орган по защита на данните (EDPS) организираха съвместно еднодневно събитие, посветено на настоящата и бъдещата ситуация в областта на защитата на данните.
Тази година Денят за защита на данните съвпада с ключов момент, когато новите политически мандати на ЕС започват да оформят политическия пейзаж след неотдавнашните избори за Европейски парламент и последвалото назначаване на нова Европейска комисия. Промените съвпаднаха и с новите мандати на Върховния комисар за правата на човека и Европейския надзорен орган по защита на данните към Съвета на Европа.
Същевременно новите технологични постижения в области като изкуствения интелект и невронауката поставят нови предизвикателства пред правото на защита на личните данни и други основни права. Предизвикателствата от миналото, като например достъпът до данни за целите на правоохранителните органи и националната сигурност, продължават да заемат важно място в политическия дневен ред.
Подробна програма на събитието
* * *
Първа среща на Мрежата от кореспонденти на изкуствения интелект: общност, съответствие и сътрудничество
На 27 януари 2025 г. се проведе първата среща на Мрежата на кореспонденти на ИИ (изкуствен интелект), на която са разгледани възможностите за обединяване на усилията на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, дадени са насоки на новоназначените кореспонденти и е очертана бъдещата визия за развитието на мрежата.
Мрежата на кореспонденти на ИИ е създадена през 2024 г. по предложение на Европейския надзорен орган по защита на данните (EDPS). Целта е да се улесни управлението на ИИ в публичните администрации. Въпреки че в Закона за ИИ не се споменава или изисква наличието на кореспондент по ИИ, всяка институция на ЕС признава стойността на такава мрежа и доброволно назначава кореспондент.
Откривайки срещата, Войчех Виеворовски, ръководител на Европейския надзорен орган по защита на данните, подчерта, че Мрежата от кореспонденти по ИИ предоставя възможност да се оформи бъдещето на ИИ. Подходите и решенията, взети в рамките на мрежата, вероятно ще имат далечни последици не само за публичния сектор на ЕС, но също така, пряко или косвено, за обществото, бизнеса и отделните лица.
Европейският надзорен орган предлага три основни стълба да ръководят мрежата: общност, спазване на правила и сътрудничество.
Източник: EDPS
* * *
Европейски съюз: Правата на човека трябва да бъдат „основна ръководна основа" в новите насоки за изкуствения интелект
Европейският съюз подготвя насоки относно определенията и забраните, съдържащи се в Закона за изкуствения интелект (ИИ), приет на 13 юни 2024 г. Те ще бъдат публикувани от Европейската служба за изкуствен интелект (European Artificial Intelligence Office), която контролира прилагането на закона.
Насоките трябва да помогнат на разработчици и потребители на системи с изкуствен интелект да тълкуват закона, да помогнат на дружествата и институциите да разберат какво точно представлява системата за изкуствен интелект и кои практики са забранени.
На 11 декември 2024 г. приключи консултацията на Европейската комисия относно насоките за Закона за изкуствения интелект.
На 15 януари 2025 г. организацията Statewatch публикува становище, подписано от 21 организации и 4 физически лица, което призовава насоките да бъдат съсредоточени върху спазването на основните права.
Подчертава се, че Законът за ИИ съдържа „различни сериозни пропуски, когато става въпрос за защита на основните права, особено в областта на полицейската дейност и миграцията". Това означава, че има различни начини, по които предполагаемо забранените практики могат да бъдат използвани от полицейските или граничните служби.
В становището се апелира всички системи за изкуствен интелект да бъдат „разглеждани в по-широкия контекст на дискриминацията, расизма и предразсъдъците". Това означава, че забраните „трябва да се тълкуват широко в контекста на предотвратяването на вреди".
Източник: Statewatch
* * *
Тунис: Достъп до информация и цифровизация
В съвремието ни информацията все повече се съхранява и споделя чрез дигитални платформи. В световен мащаб дигитализацията и дигиталните технологии се признават за трансформиращи инструменти за насърчаване на прозрачността и доброто управление.
В светлината на тази глобална тенденция на 17 януари организацията ARTICLE 19 публикува документ, озаглавен "Достъп до информация и дигитализация: Към прозрачна публична администрация в Тунис".
Дигиталните инструменти улесняват активното публикуване на обществена информация и укрепват защитата на правото на достъп до информация. Публичните администрации по цял свят преминават през дигитална трансформация и използването на тези технологии е от съществено значение за посрещане на променящите се очаквания на гражданите и за привеждане на управленските процедури в съответствие с международните стандарти и най-добрите практики.
Програмата за дигитализация на Тунис отразява тази международна тенденция.
Тунис има значителен напредък в утвърждаването на правото на достъп до информация след приемането на Закон № 22 от 2016 г. за достъпа до информация. Въпреки това, прилагането на закона е бавно и непоследователно, което създава редица проблеми и възпрепятства получаването на информация, съхранявана от публичните институции.
Според доклада на ARTICLE 19 Тунис е изправен пред следните предизвикателства:
- Много от публичните институции нямат необходимата инфраструктура и техническа експертиза, за да отговарят на заявления за достъп до информация през дигитални платформи.
- Голяма част от населението на Тунис не е дигитално грамотно или няма достъп до технологии, което го ограничава по отношение упражняването на правото на достъп до информация.
- Поради бавното прилагане на закона и слабия надзор, използването на цифровите инструменти в публичната администрация не води до видими подобрения в прозрачността.
Източник: Article 19