Фондация Програма Достъп до Информация
Новини
Подбра Ралица Кацарска
Youth and FOI
По време на първата лекция от курса, 02.11.2018

Трети практически курс „Достъп до информация и обществени комуникации“. На 2 ноември за трета поредна година Програма Достъп до информация съвместно с Нов български университет стартира практически курс за студенти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Той е част от проекта „Консултативен център за прозрачност“, подкрепен от фондация „Америка за България“. На първата лекция изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева запозна участниците в курса с ролята на фондацията като застъпник за достъпа до информация в България - законодателство, мониторинг, обучения, кампании, инициативи и поддържане на мрежи. Обучението включва 9 лекции с лектори адвокатите Александър Кашъмов, Кирил Терзийски и Стефан Ангелов. Курсът ще приключи на 25 януари 2019 с връчване на сертификати след представяне на резултатите от практическите задачи, поставени по време на обучението.

 

Обучения: Защита на данните. През октомври 2018 Програма Достъп до Информация съвместно с Български център за нестопанско право (БЦНП) проведоха в Пловдив и Ловеч обучения за неправителствени организации, свързани със защита на данните. Лектори бяха адвокатите от ПДИ Александър Кашъмов и Стефан Ангелов и програмният директор на БЦНП Анна Адамова.

Обучението засегна практическите аспекти, свързани с прилагането на Общия регламент за защита на данните (GDPR) и специфични въпроси с дейността на НПО и обработването на данни.

Като продължение на сътрудничеството между БЦНП и ПДИ  предстои да излезе Наръчник „Защита на личните данни“, насочен към неправителствените организации. Автори са адвокатите от правния екип на ПДИ – Александър Кашъмов, Кирил Терзийски и Стефан Ангелов.

При проявен интерес екипът на ПДИ планира да проведе още обучения за защита на данните. 

 

Камарата на депутатите на Великото херцогство Люксембург прие Закон за прозрачно и открито управление. Законът ще влезе в сила през януари 2019, след като бъде публикуван в Държавен вестник. Текстът на закона на френски език четете на: http://legilux.public.lu/eli/etat/leg/loi/2018/09/14/a883/jo

 

Повечето органи на ООН нямат политики за достъп до информация. Резултатите от проучването eyeonglobaltransparency.net (Поглед върху глобалната прозрачност) показват, че три от пет агенции на Организацията на обединените нации (ООН), включително Секретариатът на ООН, нямат приета политика за достъп до информация. От 34 агенции на ООН, включени в проучването, 14 имат разработени политики за достъп до информация, а 20 нямат (59%).

Липсата им означава, че няма гарантирани процедури за търсене на информация, нито стандарти за какво се предоставят или не документи. Което не означава, че агенциите нямат информативни интернет страници, не пращат съобщения до медиите и не предоставят документи. Служителите дават различни отговори на въпроса защо съответната агенция няма разработена политика за достъп до информация:

  • защото имат правила за засекретяване на документи и за това какви исторически документи трябва да се предоставят
  • поради политиката на поверителност  
  • защото предоставят доброволно информация онлайн.

Дали има или няма приета политика за достъп до информация, проучването определя въз основа на минимални стандарти - има ли процедури за подаване и обработване на заявления; има ли стандарти, определящи какво трябва да се предостави. Агенциите на ООН, които имат политики за достъп до информация, са: Детски фонд на ООН (UNICEF), Програма на ООН за развитие (UNDP), Програма на ООН за околна среда (UNEP), Международен валутен фонд (IMF), ЮНЕСКО, Международен телекомуникационен съюз (ITU), Международен фонд за развитие на земеделието (IFAD), Всемирен пощенски съюз (UPU), Международна морска организация (IMO), Световна туристическа организация (UNWTO), Международна организация за миграция (IOM), Организация за забрана на химическите оръжия (OPCW), Международна агенция за атомна енергия (IAEA), Организация на ООН за индустриално развитие (UNIDO), Световна метеорологична организация (WMO).

Източник: Eye on Global Transparency

 

Отворените данни спестяват време на градската администрация. През октомври 2018 излезе доклад на Алена Стърн, член на Sunlight Foundation, озаглавен „Политика за отворени данни и Закон за достъп до информация“. Основният извод на Стърн: приемането на политика за отворени данни и активното предоставяне на тези данни значително намалява броя на заявленията за достъп до публични записи и документи и спестява време на служителите в градската администрация. За целите на изследването Стърн анализира 236 616 заявления за публични записи от 52 средно големи града в САЩ, датиращи от октомври 2009. Също така анализира текста на 110 063 заявления, за да разбере какъв тип информация се търси най-често и дали настъпват промени, когато се публикуват отворени данни.

 Линк към доклада на английски: http://sunlightfoundation.com/wp-content/uploads/2018/10/alena-white-paper-PDF.pdf

 

Възход на дигиталния авторитаризъм. Правителствата затягат контрола върху данните на гражданите и се оправдават с „фалшивите новини“, подкопавайки доверието в интернет и основите на демокрацията. Дезинформацията и пропагандата, разпространявани онлайн, са отровили общественото пространство. Несвързаното събиране на лични данни разбиват традиционните понятия за поверителност. А една кохорта от страни се движи към цифров авторитаризъм, като възприема китайския модел на обширна цензура и автоматизирани системи за наблюдение. В резултат на тези тенденции свободата на интернет спада за осма поредна година. Това се казва в доклада „Свобода в мрежата 2018“ (Freedom on the Net) на Freedom House. Докладът е резултат от проучването в 65 държави и обхваща 87% от интернет потребителите по света. Включени са държави от различни географски региони и с различен режим на управление.  Китай е първенец в интернет контрола през 2018 – прилагане на Закон за кибер сигурност и усъвършенстване на технологиите за следене. Тъй като голяма част от световната телекомуникационна инфраструктура се изгражда в Китай, глобалните данни стават все по-достъпни за китайските разузнавателни агенции. Докладът дава и най-често използваните прийоми за контрол на дигиталната сфера: блокиране на социални медии и платформи за комуникация; блокиране на политическо, социално или религиозно съдържание; манипулиране на онлайн дискусии от проправителствени коментатори; приемане на нови закони/директиви, които увеличават цензурата; технически атаки срещу критици на правителството и организации, работещи в защита правата на човека; разбиване на мрежите за интернет комуникация. Ето някои от препоръките от доклада на Freedom House:

  • Правещите политики да гарантират, че всички закони и практики, свързани с интернет, съответстват на международното право за правата на човека.
  • В националните стратегии за изкуствен интелект да са включени гаранции за правата на човека.   
  • Държавите да могат да налагат санкции (замразяване на активи) на чуждестранни технологични компании, които злоупотребяват с правата на човека.
  • Възможност потребителите да контролират свързаната с тях информация и да им се гарантира, че с нея не се злоупотребява.
  • Гражданското общество да си партнира с частния сектор в усилията за проверка на фактите.
  • Съвместна работа с учени, за да се разбере как се разпространява дезинформацията и защо хората я споделят.

Източник: Freedom House

 

Свобода на изразяване за парламентите и техните членове: Значение и обхват на закрилата. Това е заглавието на наръчника, публикуван от Интерпарламентарния съюз с финансовата подкрепа на Шведската агенция за международно развитие сътрудничество (SIDA) с автор Тоби Мендел.

Свободата на изразяване е от особено значение за парламентаристите, защото им позволява да се свържат с гражданите, да изразят загрижеността си и да изобличат възможните злоупотреби. Много е важно, че парламентаристите могат да правят това безпрепятствено и без страх от репресии.

Чрез своите конституционни функции парламентаристи са отговорни за създаването на законодателна рамка, която защитава свободата на изразяване на всички в съответствие с международните стандарти. Парламентите имат ключова роля в гарантирането на правото на информация чрез приемане на съответното законодателство. От тях зависи и приемането на разпоредби за медийното разнообразие и независимостта на медийните регулаторни органи. Във всяка от тези ситуации парламентите трябва не само да гарантират, че необходимите закони са в сила, но и че се прилагат. Всички тези аспекти за разгледани в шестте глави на наръчника.

Английска и френска версия на наръчника са достъпни на : https://www.ipu.org/resources/publications/handbooks/2018-10/freedom-expression-parliaments-and-their-members-importance-and-scope-protection



© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.