Фондация Програма Достъп до Информация
Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

Глобални принципи за свобода на изразяване и лична неприкосновеност. На 7 март 2017 в Женева се състоя 34-та сесия на Съвета за права на човека към ООН. Като съпътстващо събитие към нея неправителствената организация Article 19 оповести Глобалните принципи за свобода на изразяването и личната неприкосновеност. Целта на принципите, разработени от експерти от цял свят, е да дадат насока как да се гарантира защитата на свободата на изразяване и личните данни и как да се намери баланса между двете права, когато те са в конфликт, било онлайн или офлайн. Принципите се базират на международното право и най-добрите световни практики, като в тях намират отражение националните закони и решения на националните съдилища. Те са част от серията Международни Стандарти на Article 19, чиято цел е подробно да се разгледа значението на защитата на правото на свобода на изразяване в различни области и да се насърчи неговото прилагане. Според Томас Хюз, изпълнителeн директор на Article 19, «Дигиталните средства представляват сериозно предизвикателство пред прилагането на правото на неприкосновеност на личния живот и сродните права“. Глобалните принципи са разработени, за да се изследват пресечните точки между двете права. Свободата на изразяване и неприкосновеността на личния живот са взаимно допълващи – това важи още повече в дигиталната ера. Те са важна основа за всяко открито и демократично общество и са сред основните предпоставки за неговия прогрес и за изявата на всеки индивид. 

Принципите са 29 и са групирани в 5 секции. Може да се прочетат тук.  

Източник: Article 19

 

Съвместна декларация за защита свободата на словото и срещу „фалшивите новини“. На 3 март 2017 във Виена по инициатива на Article 19 и Център за право и демокрация е оповестена Съвместна декларация за свобода на изразяване, “фалшиви новини“, дезинформация и пропаганда. Автори на декларацията са експертите в областта на свободата на изразяването Дейвид Кайе (специален докладчик за свобода на мнението и изразяването към ООН), Дуня Миятович (наблюдател на ОССЕ за свобода на медиите), Едисон Ланца (специален докладчик за свобода на изразяването в Организацията на американските държави) и Панси Тлакула (специален докладчик  за свобода на изразяването и достъп до информация в Африканската комисия за права на човека и народите). Декларацията препоръчва на държави, технологични компании и медии как да отговорят на предизвикателствата на „фалшивите новини“, дезинформацията и пропагандата. Ето препоръките.

  • Забрани да се разпространява информация, основаващи се на неясни и двусмислени идеи, включително „лъжа“ или „фалшиви новини“ или „необективна информация“ са несъвместими с международните стандарти за ограничаване свободата на изразяване;
  • Представители на държавата не трябва да създават, подкрепят, насърчават и разпространяват твърдения, за които знаят или се предполага, че знаят, че са лъжа (дезинформация) или които показват дръзко пренебрегване на истинността на информацията (пропаганда); 
  • Държавите имат задължение да насърчават свободната, независима и разнородна комуникационна среда, в това число медийното разнообразие, което е основно средство за борба с дезинформацията и пропагандата;
  • Интернет посредниците трябва да приемат ясни, предварително определени политики за управление на съдържанието на техните платформи. Тези политики следва да се основават на ясни и оправдани критерии, да са лесно достъпни, разбираеми и да се приемат след консултация с потребителите.

Източник: Article 19

 

Достъпност на подготвителните документи относно изготвянето на законодателни проекти в ЕС. На 10 март 2017 Европейският омбудсман Емили О’Райли отправи запитване до Съвета на ЕС за предоставянето на документи от обсъжданията на законодателните проекти на Европейския съюз в подготвителните органи на Съвета. Целта е да се проучи до каква степен сегашните договорености адекватно улесняват публичния контрол в хода на тези дискусии.  О’Райли изпраща 14 въпроса до Съвета на ЕС за това как се подготвят законодателните текстове по време на срещите на посланиците и заместник посланиците на държавите членки и от над 150 комисии и работни групи, в които участват национални държавни служители и дали процедурата е съобразена със стандартите за прозрачност на ЕС. Цялото писмо на О’Райли до генералния секретар на Съвета на ЕС четете тук.

Източник: Европейски омбудсман

 

Необходима дискусия в ЕС за защита на лицата, разкриващи нередности. Французинът Антоан Делтур, помогнал да се разкрие един от най-големите данъчни скандали  в Европа, заяви пред EUobserver, че са необходими правила в ЕС за служителите, разкриващи нередности (whistleblowers) поради различното тълкуване на понятието обществен интерес в отделните европейски държави. На събитие в Страсбург, организирано на 24 март от Европейския център за свобода на пресата и медиите, Делтур сподели, че широката интерпретация на публичния интерес между държавите членки пречи на служителите да разкриват нередности, които може би засягат хората в цяла Европа. "Понятието за обществен интерес, може да се тълкува по много различен начин според това дали имате европейска гледна точка или домашна гледна точка,"  добавя Делтур. През 2011 Делтур, заедно с Рафаел Хале, предоставя на Едуард Перин, телевизионен репортер, документи от люксембургския клон на счетоводната фирма PricewaterhouseCoopers. Проучени от дузина медии, те разкриват как около 340 големи компании укриват тайни сделки в Люксембург, което им позволило да намалят данъчните си сметки. Въпреки че разкритието на Делтур и Хале води до по-строги правила в ЕС относно данъчната прозрачност, те са осъдени условно и глобени в Люксембург. Присъдата може да се обжалва, но Делтур се колебае дали да го направи, защото ще му коства много време и лични разходи. 

Източник: EUobserver

 

Опазване на горите със законите за свобода на информация. Това е заглавието на текста на Джесика Уеб, Карол Ексел и Рейчъл Петерсън, публикуван в блога на World Resource Institute (WRI) на 22 март 2017 относно резултатите от проучване на прозрачността на данните за концесии на сеч, минно дело и земеделие в 14 държави. Всяка година светът губи 13 милиона хектара гора - почти колкото територията на Гърция. Един от начините за спиране изчезването на горите е да са по-прозрачни данните за концесиите за търговски дейности, които са причина за над 60% от световното обезлесяване. Без прозрачност на тези данни е невъзможно да се определи дали се спазват концесионните договори, да се направи разлика между законна и незаконна сеч и да се търси отговорност за незаконното унищожаване на горите. В хода на проучването става ясно, че се използват три начина за предоставяне на концесионни данни: активно публикуване, например в онлайн портали; подаване на заявления за достъп до информация или чрез неформални средства. Най-добре е концесионните данни да се публикуват активно, защото това означава, че информацията е обществено достъпна. В проучването на WRI се подчертава необходимостта от:

  • Приемане на закони за свобода на информация;
  • Гражданското общество по-активно да използва законите за свобода на информация, за да получава документи като част от стратегията за мониторинг и защита на горите;
  • Правителствата да улеснят активния достъп до концесионни данни чрез по-голяма координация между министерства и федерални и местни власти;   
  • Донорите да инвестират в изграждане на капацитета на правителствата за събиране, дигитализиране и обмен на информация за концесиите чрез онлайн портали и заявления за информация;
  • Споразуменията за доброволно партньорство и инициативи за прозрачност трябва да насърчават предоставянето на пространствени концесионни данни и да гарантират стандартизация в различните страни.

Източник: WRI

 

Достъп до информация в Босна и Херцеговина. Прозрачност без граници в Босна и Херцеговина прави мониторинг на изпълнението на Закона за свободен достъп до информация като изпраща заявления до различни административни структури. Голяма част от структурите смятат, че този закон не се отнася за тях. Резултатите от мониторинга показват, че само 27% от публичните компании в Босна и Херцеговина отговарят навреме на заявленията. При 37 % от случаите процедурата отнема повече от месец, въпреки че законоустановеният срок е 15 дни.   

През 2016 Прозрачност без граници е подала 51 жалби в съда заради липса на отговор от публични компании и институции. Жалбите са единственият начин да се получи важна информация, въпреки че започването на съдебно производство отнема 12-18 месеца.

Източник: Freedominfo.org



© 2017 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.