СЛУЧАЯТ LUXLEAKS: ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ЗА НЕРЕДНОСТИ
На 14 февруари 2023 г. в решение на Голямата камара по делото Хале срещу Люксембург (Halet v. Luxembourg) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че свободата на Рафаел Хале да разпространява информация е била ограничена по начин, който не е бил "необходим в едно демократично общество".
Французинът Рафаел Хале е бивш служител на PricewaterhouseCoopers (PwC) и през юни 2016 г. е бил осъден да плати глоба в размер на 1000 евро заради изнесена информация. В действителност тази информация разкрива нередности, a именно – укриване на данъци в огромни мащаби в Люксембург.
Докато е работил като одитор в PwC, служителят Хале е изнесъл поверителни документи, разкриващи практики за заобикаляне на данъчния закон от мултинационални компании, до които е имал достъп в работата си – така наречените LuxLeaks.
Използвайки нарочно създадения за целта имейл адрес saveonemilliondollars@gmail.com (спестиединмилиондолара@gmail.com), заедно с още едининформатор – Антоан Делтур, Хале е изпратил документи от архива на PwC на разследващия журналист Едуард Перин, който през 2012 г. публикувал разследване по въпроса. Впоследствие той започнал да си сътрудничи по тази тема с Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) в разследването LuxLeaks.
Десетки журналисти от медийни организации по света се присъединили към Международния консорциум на разследващите журналисти, преглеждайки заедно 28 хиляди страници от документи и впоследствие публикувайки множество материали, разкриващи международни данъчни машинации.
От друга страна, компетентните институции в Люксембург повдигнали обвинения на Перин, Хале и Делтур за ролята им в изтичането на документи. В крайна сметка Перин и Делтур били оправдани, но на Хале била наложена глоба.
Позовавайки се в жалбата си до ЕСПЧ на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека, Хале заявил, че наказателната му присъда представлява непропорционална намеса в правото му на свобода на изразяване.
Голямата камара на Европейския съд по правата на човека постанови с мнозинство от 12 на 5 гласа, че изтичането на данни, разкриващи, че мултинационални компании като Apple, Amazon и Pepsi изнасят печалби в Люксембург, има надделяващ обществен интерес.
След отчитане на всички засегнати интереси и на естеството, тежестта и ефекта на наказателната присъда на жалбоподателя, ЕСПЧ установи че разкритата информация безспорно е от обществен интерес.
Отсъждайки в полза на Хале, ЕСПЧ осъди Люксембург да му заплати обезщетение и да поеме съдебните му разноски.
Случаят LuxLeaks разкрива, че компаниите са оперирали със стотици милиарди долари през Люксембург и са спестили милиарди долари от данъци. В отговор европейските правителства обещават да сложат край на културата на секретност, която позволяваше на някои от най-големите компании в света да плащат по-малко от 1% данък.
Решението на ЕСПЧ представлява важна стъпка към по-силна защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, в Европа.
Източник: Европейски съд за правата на човека и Международен консорциум на разследващи журналисти (ICIJ)
* * *
КАК ДА СЕ ПОДАВАТ ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ ДО СВЕТОВНАТА БАНКА И МЕЖДУНАРОДНАТА ФИНАНСОВА КОРПОРАЦИЯ И КАК ДА СЕ ОБЖАЛВАТ ТЕХНИ ОТКАЗИ
На 16 февруари 2023 г. Центърът за право и демокрация (CLD) и Банковият информационен център (BIC) публикуваха два наръчника за подаване на заявления за достъп до информация до Световната банка (World Bank) и до Международната финансова корпорация (IFC). Наръчниците описват процедурата за попълване и подаване на заявления и процедурата за обжалване в случай, че не е предоставена искана информация.
"Въпреки че Световната банка и Международната финансова корпорация имат политики за достъп до информация от много години, обществената осведоменост за тези процедури е ограничена", коментира Тоби Мендел, изпълнителен директор на Центъра за право и демокрация. "Дори когато хората подават заявление за достъп до информация, те може да не знаят как да обжалват, ако достъпът им е отказан. Тези наръчници предоставят лесни за следване инструкции как да се направи това."
Пълните инструкции са достъпни онлайн на интернет страниците на съответните институции:
• Достъп до информация от Международната финансова корпорация: Ръководство за подаване на искания и обжалване на откази
• Достъп до информация от Световната банка: Ръководство за подаване на искания и обжалване на откази
Източник: Център за право и демокрация (CLD)
* * *
САЩ: РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД ЩЕ ИМА ГЛОБАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО ОНЛАЙН
На 21 февруари 2023 г., когато се състоя заседанието на Върховния съд на САЩ по делото "Гонзалес срещу Google", неправителствената организация ARTICLE 19 предупреди, че решението на съда ще има глобално значение за свободата на словото онлайн. Това е така, тъй като ако бъде ограничено прилагането на чл. 230 от Закона за почтеността в комуникациите (Communications Decency Act), който защитава сайтовете от отговорност за съдържание, публикувано от потребителите, ще стимулира платформите да цензурират повече съдържание от потребителите не само в САЩ, но и по целия свят.
Делата „Гонзалес срещу Гугъл“ и „Туитър срещу Таамне“ са знакови дела, свързани с основите на свободата на изразяване в интернет. Те са заведени от семейства, чиито близки са били убити при нападенията на ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) в Париж и Истанбул. И в двата случая се разглеждат сходни въпроси: трябва ли платформите, на които се съдържа и показва за потребителите терористично съдържание, да бъдат подведени под отговорност, съгласно Закона за борба с тероризма, и може ли да бъде ограничен имунитетът им срещу отговорност, съгласно чл. 230?
В съвместно становище amicus brief ( „приятел на съда“), подадено заедно с Клиниката по международно правосъдие към Калифорнийския университет, Училище по право Ървайн, ARTICLE 19 твърди, че ограничаването на защитата от отговорност ще стимулира платформите да разчитат прекомерно на автоматизирани инструменти за модериране на съдържание. Такива инструменти са известни с това, че не са в състояние да правят сложни оценки за законността на изказванията, които изискват задълбочено познаване на политическия, социалния и културния контекст, както и на местния език. Използването на такива инструменти ще доведе до премахване на законосъобразно съдържание в ущърб на обществения интерес. Също така, по този начин вероятно ще бъдат засегнати хората от маргинализирани или малцинствени общности, чиито изказвания обикновено се считат за "най-спорни".
По този повод Дейвид Кайе (бивш специален докладчик на ООН по свобода на изразяване, директор на Клиниката по международно правосъдие към Калифорнийския университет, Училище по право Ървайн и член на управителния съвет на Article 19) даде следния коментар:
"Едно погрешно решение по това дело може да промени интернет за всички, не само в САЩ. Потенциалните последици вероятно ще бъдат глобални. Тъй като става дума за международни компании, винаги трябва да мислим за въздействието, което националните регулаторни мерки оказват върху стотиците милиони потребители извън САЩ. Това не означава, че големите технологични компании не трябва да носят отговорност за своите практики или да се противопоставят на зачитащото правата регулиране на интернет платформите. Все пак налагането на повече отговорност на платформите няма да гарантира по-добра регулация. Единственият гарантиран резултат ще бъде ограничаване свободата на изразяване.“
Източник: Article 19
* * * 
ПОЛИТИКАТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА КЛИНТЪН ОТНОСНО РУСИЯ ПРЕЗ 1993 ГОДИНА: Клинтън искаше да „създаде възможно най-тясно партньорство между САЩ и Русия“. Съветник Строуб Талбот вижда в руската трансформация „най-голямото политическо чудо на нашата епоха“. Клинтън обещал „да направи всичко възможно, за да помогне за успеха на демократичните реформи в Русия“
На 7 февруари 2023 г. Архив национална сигурност (National Security Archive – NSA) публикува разсекретени документи на Държавния департамент на САЩ, от които става ясно, че с наближаването на края на Студената война и разпадането на Съветския съюз, президентът Бил Клинтън (42-ри президент на САЩ, 1993-2001 г.) е бил решен да не пропусне историческата възможност да помогне на Русия да се превърне в демократична капиталистическа държава.
Публикацията включва стенограма на първия телефонен разговор между Клинтън и Борис Елцин (първи президент на Русия, 1991-1999 г.) от 1993 г., меморандум от напускащия държавен секретар Лорънс Игълбъргър и брифинг на високо равнище на Строуб Талбот, главен съветник на Клинтън по въпросите на Русия. Документите показват, че Клинтън, неговите съветници и техните предшественици в администрацията на Буш сa изправени пред редица ключови политически предизвикателства като наличието на ядрени оръжия в три бивши съветски републики, бързо сриващата се руска икономика и нарастващото напрежение между президента Борис Елцин и руския парламент през 1992.
Разсекретени в отговор на искания по Закона за свобода на информацията (Freedom of Information Act – FOIA) от страна на Архива за национална сигурност, тези записи са първите акценти от предстояща справочна колекция за отношенията между САЩ и Русия, обхващаща целия период на 90-те години на ХХ век. Сборникът "Отношенията между САЩ и Русия от края на Съветския съюз до възхода на Владимир Путин" ще бъде публикуван от компанията ProQuest като част от наградената поредица „Дигитален архив национална сигурност“ (Digital National Security Archive).
Публикуваните документи може да видите ТУК.
Източник: National Security Archive