Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска, ПДИ

Европейският омбудсман иска Европейската инвестиционна банка да подобри практиките си за прозрачност

 

Омбудсманът на Европейския съюз, Емили О`Райли, отправи редица предложения към Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да подобри разглеждането на заявленията за достъп до документи и да осигури по-голяма прозрачност.

 

По-специално ЕИБ следва да преценява исканията за достъп до документи по същество, а не в зависимост от това дали вече планира да публикува тези документи по-късно.

 

Когато отказва достъп, ЕИБ следва да обяснява по-подробно мотивите си, като посочва как точно оповестяването би могло да накърни защитени интереси.

 

Когато се консултира с трети страни по време на анализа, ЕИБ е длъжна да ги информира, че на обществеността трябва да се предостави възможно най-широк достъп до документите на Европейския съюз и че причините за отказ могат да се основават само на изключенията, съдържащи се в политиката за прозрачност на банката.

 

Предложенията на Емили О`Райли са резултат от разследване на начина, по който ЕИБ е разгледала заявление за достъп до резюме на финансиран от нея проект за модернизация на електроразпределителна мрежа в Полша. Омбудсманът установи, че причините, поради които ЕИБ е отказала достъп, не са били достатъчни, за да се позове на изключението за защита на търговските интереси, предвидено в нейната политика за прозрачност.

 

Източник: Европейски омбудсман

 

* * *

Глобален доклад за свобода на изразяването 2023

 

През месец юли международната неправителствена организация ARTICLE 19 публикува Глобален доклад за свобода на изразяването 2023 (Global Expression Report 2023 - GxR), представляващ годишен преглед на правото на свободно изразяване и правото на  информация по целия свят. Свободата на изразяване се проследява в 161 държави чрез 25 индикатора, за да се получи резултат между 0 и 100 за всяка държава.

 

Днес, през 21-ви век, свободата на изразяване е в критичен спад по целия свят: 6 милиарда души  живеят с повече ограничения на това изключително важно право, отколкото през 2000 г. Само 13% от нас (или 1 на всеки 8 души) живеят в страни, класифицирани като „отворени“ – много по-малко, отколкото когато и да било от началото на този век. Расте и броят на хората, които са в репресивна среда. През 2012 г. 48% от населението е живяло в страни, класирани в една от следните 3 най-ниско поставени категории: „ограничени“, „силно ограничени“ и „криза“, а сега това се е повишило до 78%.

 

През 2022 г. 401 правозащитници са били убити, включително 186 в Колумбия, 50 в Украйна и 45 в Мексико. Убийствата на журналисти се увеличават: 87 журналисти са били убити през 2022 г. – с 33 повече в сравнение с 2021 г. – включително 19 в Мексико и 10 в Украйна. В края на 2022 г. 363 журналисти са изпратени в затвора - в Иран, Китай, Мианмар, Турция и Беларус.

 

Източник: ARTICLE 19

 

* * *

Международната мрежа за прозрачност, отчетност и участие – TAP Network публикува доклад за напредъка на цел 16 за устойчиво развитие

 

Международната мрежа за прозрачност, отчетност и участие (Transparency, Accountability, and Participation - TAP Network) е широка коалиция от организации на гражданското общество, които работят заедно са постигане на Цел 16 от Програмата на ООН за устойчиво развитие 2030, а именно насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички равнища, както  и за повишаване на отчетността на Програмата.

 

В края на месец юли TAP NETWORK публикува доклада "На половината път 2030: Оценка на гражданското общество за напредък към постигане на мирни, справедливи и приобщаващи общества".

 

Докладът потвърждава опасенията на гражданското общество, ООН и правителствени заинтересовани страни, че напредъкът е бавен и неравномерен  и, че дори има отстъпление.

 

Най-големите предизвикателства са свързани с финансирането, отчетността и прозрачността, липсата на данни и липсата на приобщаване на маргинализираните общности.

 

Докладът завършва с препоръки, повечето от които са част от призива на гражданското общество за действие още от 2015 година, когато е приета Програмата на ООН за устойчиво развитие 2030.  Препоръките са разпределени в пет групи:
1.    Поемане на смели и трансформиращи ангажименти по отношение на ЦЕЛ 16+ на всички равнища на Срещата на върха за Целите за устойчиво развитие през 2023 г. (септември 2023 г., Ню Йорк).
2.    Осигуряване на стабилно финансиране за ЦЕЛ 16+.
3.    Реформиране на международната финансова архитектура в подкрепа на ЦЕЛ 16+.
4.    Да се защити и разшири гражданското пространство и да се признае незаменимата му роля за изпълнението на ЦЕЛ 16+.    
5.    Да се постигне интегриран подход за изпълнение на ЦЕЛ 16+ като средство за подобряване на изпълнението на цялата Програма 2030.

 

Източник: TAP Network

 

* * *

Запознайте се с човека, който съди правителството на САЩ за информация

 

На 19 юли Bloomberg пусна 7-минутно видео за Джейсън Леополд – разследващ журналист в Bloomberg News, един от най-последователните и упорити заявители в САЩ, който използва Закона за свобода на информацията (FOIA), за да настоява за по-голяма прозрачност и да търси отговорност от властта.

 

Неговите репортажи, базирани на документи, са довели до безброй сензации, федерални разследвания и са допринесли за разбирането на обществото за това как работи правителството.

 

Повече за Джейсън Леополд четете ТУК.

 

Източник: Bloomberg

 

* * *

Колко прозрачна е вашата страна по отношение изпълнението на задълженията по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC)


Коалицията по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията UNCAC координира текуща кампания за достъп до информация, в която организации на гражданското общество в около 40 държави са поискали от националните правителства и антикорупционните органи документация за процеса на прилагане на Конвенцията на ООН срещу корупцията в съответната държава. Досега тези искания са довели до появата на 27 официални документа по UNCAC от 17 държави, в които гражданското общество е оказало успешен натиск за предоставянето им.

 

Основни констатации:
•    Публикувани са общо 27 официални документа по прилагането на UNCAC, вариращи от пълни доклади за страните до контролни списъци за самооценка в рамките на първия и втория цикъл на официалния преглед на прилагането на UNCAC. Преди подаването на заявленията за информация тези документи не са били публично достъпни.
•    В 12 от 40-те държави (30%), до които са изпратени заявления за информация по време на кампанията, искането за информация не е потвърдено, не е получило отговор или е посрещнато с административно мълчание. В останалите 28 държави (70%), в които властите са отговорили, само 5 държави (12%) – Австралия, Бенин, България, Чехия и Полша – са публикували всички официални документи по UNCAC и информация, свързана с първия и/или втория цикъл на преглед на изпълнението.
•    Средното време за отговор на заявленията е 17 работни дни.
•    Над 10 организации на гражданското общество са чакали повече от 30 работни дни, докато получат отговор от институциите. На Малдивите това отнема 78 работни дни, което е най-дългият регистриран срок в рамките на тази кампания.
•    Най-краткото време за отговор, регистрирано кампанията, е на Министерството на външните работи на Армения – само 5 работни дни.
•    Други 6 организации са получили отговор от институциите в рамките на 10 работни дни, което е добра практика.

 

Обобщение на резултатите: https://uncaccoalition.org/ati-campaign-analysis/

 

Заявленията, получените документи и мета данни: https://uncaccoalition.org/uncac-review/access-to-information-campaign/campaign-findings/

 

Източник: FOIANET


© 2023 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.