Повече от 55 държави нямат закони за достъп до информация. След бума в края на 20-ти век, следва спад в приемането на закони.
В края на месец август Тоби Макинтош, старши съветник към Ресурсния център на Международната мрежа за разследващи журналисти (GIJN), анализира факта защо 55 държави нямат закони за достъп до информация и какво трябва да се направи, за да се промени това.
След консултации с активисти и държавни служители става ясно, че причините за това са следните:
- По-враждебна политическа среда
- Отслабено гражданско общество
- Намалена финансова подкрепа от международни организации и фондации
- Международните инициативи за насърчаване приемането на закони за достъп до информация нямат достатъчно силен ефект
Законите се различават в много детайли и носят различни имена: достъп до информация, свобода на информация и право на информация. Основната цел на законите е да предоставят обществен достъп до информация от държавните органи, като се следва определена процедура за подаване на заявления и се спазват стандарти за предоставянето й (включително и изключения).
Списъкът с 56 държави без закони включва държави с репресивен вид управление, някои от тях са малки, много от тях се намират в Африка, а някои са и във въоръжен конфликт.
Най-много държави без закони за достъп до информация има в Близкия Изток и Северна Африка – Египет, Обединените арабски емирства, Алжир, Сирия, Либия – и изгледите за промяна са малки.
Не липсват международни и регионални резолюции на високо равнище в подкрепа на достъпа до информация.
Така например Ташкентската декларация от 2023 г. призовава държавите-членки на ЮНЕСКО, да потвърдят ангажимента си към правото на достъп до информация и е одобрена на 42-рата Генерална конференция на ЮНЕСКО.
Достъпът до информация е сред Стратегическите цели за развитие на ООН (ЦУР) за 2015 г. Целите са двойни – не само приемането, но и прилагането на законите за достъп до информация се изисква в Цел 16, която е насочена към „насърчаване на справедливи, мирни и приобщаващи общества“. Свързаният с нея „индикатор“ (SDG 16.10.2) призовава за измерване на „броя на страните, които приемат и прилагат конституционни, законови и/или политически гаранции за обществен достъп до информация“.
Тоби Макинтош цитира в анализа си Илария Февола от организацията Article 19 – „Много бавният и минимален напредък“ по отношение на приемането „сега очевидно е свързан с липсата на политическа воля“. Февола казва още: „За разлика от 90-те години на миналия век, когато започна глобалната тенденция, днес държавите разполагат със знания, помощ, най-добри практики и примерни закони, необходими за изготвянето на ефективно законодателство. Въпреки това през последните години се наблюдава приемането на лошо изготвени закони, които не отговарят на международните стандарти за правото на информация“, каза тя, давайки за пример проектозакон в Ирак, който „е много по-лош от предишните; същото е със Сенегал. Това поражда по-широка загриженост относно ефективността на глобалните механизми, като например Целите за устойчиво развитие (ЦУР), за стимулиране на подобни приеми“, заявява Февола.
Източник: Eye on Global Transparency
* * *
Седем години от убийството на Дафне Галиция
На 16 октомври 2024 г. се навършиха 7 години от убийството на малтийската разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция, която беше брутално убита, защото разкри истината за корупция и престъпност в Малта.
Срещу нея бяха заведени десетки съдебни дела за репортажите й, продължени след смъртта й от нейното семейство. Досега нито един журналист или човек не е бил обект на по-голям брой SLAPP – стратегически дела срещу публичното участие, от Дафнe и нейното семейство.
Бдения в памет на Дафне Галиция се проведоха в столицата на Малта Валета, Брюксел, Лондон и други градове в цяла Европа.
Каруана Галиция се превърна в символ на разследващите журналисти, които са заплашвани и нападани в резултат на работата си.
Източник: European Center for Press and Media Freedom
* * *
Представяне на доклад за свободата на информация в Централна и Източна Европа
Институтът CEELI (The Central and Eastern European Law Initiative/Правна инициатива за Централна и Източна Европа), в сътрудничество с гражданското общество в Централна и Източна Европа, представи доклада „Осветяване на корупцията: Свобода на информацията и прозрачност в Централна и Източна Европа“ на кръгла маса на 21-22 октомври 2024 г., в която участва и изпълнителният директор на ПДИ Александър Кашъмов. Автор на доклада е Дейвид Банисар експерт в областта на достъпа до информация и защита на личните данни и преподавател в Лондонския институт за политически и икономически науки. От българска страна принос към изготвянето на доклада имат Програма достъп до информация и Български институт за правни инициативи (БИПИ) с наблюдението на здравния сектор в България.
Център на дискусията бяха предизвикателствата и възможностите при използването на достъпа до информация за борба с корупцията. Специално място бе отделено на използването на достъпа до информация за наблюдение на назначенията на високо ниво в публичния сектор, включително в сектора на здравеопазването.
Източник: CEELI Institute
* * *
Омбудсманът критикува Европейската комисия, че не е информирала обществеността за начина, по който е оценила рисковете за правата на човека в споразумението между Европейския съюз и Тунис
Европейският омбудсман разкритикува Европейската комисия за това, че не е била прозрачна по отношение на информацията за правата на човека, на която е разчитала, преди да подпише споразумение с Тунис, включващо средства на ЕС за управление на границите. Омбудсманът също така призова Комисията да определи изрични критерии за спиране на финансирането от ЕС.
Комисията не е публикувала никаква информация за управлението на риска, въпреки обществената загриженост за състоянието на правата на човека в Тунис и най-вече третирането на мигрантите.
В своите констатации от разследването омбудсманът подчертва, че Комисията има задължението да гарантира, че средствата на ЕС не подкрепят действия, които нарушават правата на човека. Тя призова Комисията да изготви и публикува конкретни критерии за това кога би спряла финансирането от ЕС за проекти в Тунис поради нарушения на правата на човека.
Посочвайки, че за обществеността е трудно да има пълна представа за ситуацията с правата на човека в Тунис, омбудсманът призова Комисията да събере информация за нейното наблюдение в единен документ, да го публикува и да го актуализира редовно.
Източник: Европейски омбудсман
* * *
Спомен за Хелън Дарбишър, един от най-ефективните лидери в областта на гражданските права в Европа
На 18 октомври 2024 г. преждевременно ни напусна Хелън Дарбишър.
„Мнозина ще скърбят за преждевременната ѝ кончина, но наследството на Хелън Дарбишър, която направи Европейския съюз и други организации по-прозрачни и по-отговорни пред гражданите, ще продължи да живее.“
Така започва текстът на Алберто Алемано в памет на Хелън, публикуван в BalkanInsight.
През октомври 2024 г. Европа загуби един велик европеец в лицето на Хелън Дарбишър. Един от най-твърдите, харизматични и ефективни лидери на гражданското общество в Европа, с действията си тя допринесе за това не само ЕС, но и неговите държави-членки и страни кандидатки да станат по-прозрачни и отговорни в полза на мнозина, а не на малцина.
Докато повечето неправителствени организации се фокусират върху една политическа област, като например климата или миграцията, Хелен работи неуморно, за да създаде условия тези организации да получат достъп до и да търсят отговорност от взимащите решения при изпълнението на всякакъв вид политики.
През 2006 г. Хелън Дарбишър основава Access Info Europe – организация, която се превръща в глобален еталон за насърчаване и защита на правото на информация, отвореното управление, борбата с корупцията и защитата на човешките права в Европейския съюз, неговите държави-членки и страните кандидатки.
Списъкът с постиженията на Хелън е дълъг. Но двете й най-значителни постижения са стартирането на AskTheEU (сайт с отворен код), който дава възможност на гражданите да подават заявления за достъп до информация до институциите на ЕС, и международното признаване на 28 септември за Ден на правото да знам, който през 2015 година бе припознат с резолюция 38 C/Resolution 57 от ЮНЕСКО като Международен ден на всеобщия достъп до информация, а през октомври 2019 г. бе утвърден и от 74-то Общо събрание на Организацията на обединените нации.
Работата на Хелън Дарбишър надхвърля границите на европейския континент. Тя помага при изготвянето и прилагането на закони за достъп до информация в Латинска Америка и Африка и участва в консултации за междуправителствени организации като ЮНЕСКО, Съвета на Европа, Организация за сигурност и сътрудничество в Европа и Световната банка.
Източник: BalkanInsight
* * *
Подкаст: Законът за достъп до обществена информация като инструмент за ефективно гражданско участие
На 24 октомври беше пуснат новият епизод на видео подкаста "Дела и демокарция": Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) като инструмент за ефективно гражданско участие и контрол.
В разговора на адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, с Георги Георгиев, основател на гражданско сдружение „БОЕЦ“, ще научите повече за създаването на сдружението преди 11 години, каузата и делата, които водят в обществен интерес.
Гражданско сдружение „БОЕЦ“ е носител на наградата „Златен ключ” в церемонията по случай Международния ден на правото да знам през 2023 година в категорията „Неправителствена организация, най-активно използвала ЗДОИ“.
Подкастът е част от проекта „Правна помощ по стратегически дела за достъп доинформация“, финансиран от GMF и USAID.