Eвропейският oмбудсман не одобрява подхода на Европейската комисията към искането за достъп до документи, във връзка със законодателството на Европейския съюз за борба със сексуалното насилие над деца
На 16 юли 2024 г. европейският омбудсман Емили О`Райли изрази дълбоко съжаление за отказа на Европейската комисия да се съобрази с нейната препоръка за предоставяне на по-голям публичен достъп до четири документа, свързани с изготвянето на предложеното законодателство за борба със сексуалното насилие над деца.
Документите са поискани от журналист и се отнасят до срещите на Комисията с Thorn – иновативна технологична неправителствена организация, която е разработила и продава инструменти за откриване на материали за сексуално насилие над деца в интернет.
Според омбудсма Комисията е трябвало да предостави документите, за да даде възможност на обществеността да провери как приносът на заинтересованите страни е повлиял на нейното законодателно предложение и да провери дали тя е действала независимо и изключително в обществен интерес.
Потвърждавайки констатацията си за лошо администриране, омбудсманът критикува становището на Комисията, в което се твърди, че няма надделяващ обществен интерес за предоставяне на документите, тъй като Thorn само е предоставила експертния си опит и не се е опитала да повлияе на предложението на Комисията. Разследването показва, че това твърдение е в противоречие с описанието на тези документи от страна на Комисията, в което се посочва, че те „се отнасят до бизнес стратегията за внедряване на продуктите на Thorn, както и до възгледите на Thorn относно законодателството и регулирането“.
Емили О`Райли критикува това, че Европейската комисия обосновава отказа за достъп до информаиця с търговски интереси, тъй като голяма част от информацията е от общ характери или е публикувана от самата организация. Освен това омбудсманът се пита как Комисията може да поддържа становището, че оповестяването би накърнило търговските интереси на Thorn, след като националните органи междувременно са оповестили документите съгласно собствените си правила за свобода на информацията.
Препоръки на омбудсмана от 19 декември 2023
Източник: Европейски омбудсман
* * *
Консултация относно достъпа до информация за изменението на климата и правата на човека е представена пред Специалния докладчик на ООН
Настоящият доклад се състои от изложение, направено през юни 2024 г., от изследователския институт „Грантъм“ по въпросите на изменението на климата и околната среда към Лондонското училище по икономика и политически науки, в отговор на покана за представяне на материали, отправена от Специалния докладчик на ООН по въпросите на насърчаването и защитата на правата на човека в контекста на изменението на климата.
Изложението е изготвено въз основа на изследвания, проведени с помощта на базата данни Climate Change Laws of the World, поддържана от изследователския институт „Грантъм“, която е най-пълната база данни в света за законодателството, съдебните спорове и обществената политика в областта на изменението на климата. Базата данни се захранва от технология за машинно обучение и обработка на естествен език, разработена от Climate Policy Radar.
Докладът дава следните препоръки:
- Държавите трябва изрично да забранят публикуването на подвеждащи корпоративни материали, информация или данни, в които компаниите и организациите се заявят като устойчиви, без да реално минимизират вредата за околната среда (greenwashing).
- Държавите трябва да определят подробни стандарти за корпоративни и правителствени данни, включително за военните емисии, за да се гарантира, че те са сравними и оперативно съвместими. Може би е необходимо и да се гарантира централизиране на системите за управление на данни.
- Държавите трябва да предприемат законови и административни мерки, за да гарантират, че организациите на гражданското общество, журналистите и други лица не са обект на физически нападения или съдебен тормоз (напр. чрез стратегически съдебни дела срещу обществено участие – SLAPP или дела-шамари).
- Международните организации трябва да играят по-голяма роля в управлението на многостранните инициативи за климата и устойчивото развитие чрез укрепване на прозрачността и отчетността.
- Държавите, международните организации и многостранните инициативи, фокусирани върху стандартизираното отчитане на устойчивостта, трябва да проучат начини за интегриране на темата за климата и правата на човека в корпоративното отчитане.
- Международните финансови институции и фондовете за климата трябва да преразгледат съществуващите си политики за достъп до информация, за да ограничат изключенията. Трябва да публикуват изчерпателна информация за проектите, които обмислят и финансират, и да се съсредоточат върху осигуряването на достъп до информация за общностите, които целят да подпомагат.
Източник: LSE and Grantham Institute
* * *
Важно решение на Върховния съд на САЩ за свободата на словото онлайн
Организацията ARTICLE 19 приветства решенията на Върховния съд на САЩ по делата Moody v. NetChoice и NetChoice, LLC v. Paxton, които имат значителни последици за свободата на словото онлайн в САЩ и по света.
Делата, които оспорват закони в Тексас и Флорида, предназначени да ограничат възможностите на платформите за социални медии да модерират съдържание, повдигат ключови въпроси относно пресечната точка на свободата на изразяване и държавното регулиране на модерирането на съдържание.
АРТИКЪЛ 19 приветства Върховния съд за това, че признава значителните последици за свободата на изразяване, повдигнати от тези дела, и изисква от съдилищата от по-ниска инстанция да ги оценят по-задълбочено. Тъй като държавите се стремят да регулират онлайн платформите по света, защитата на свободата на изразяване трябва да бъде в центъра на техните съображения.
Въпреки че решенията се отнасят до законите на два американски щата, решенията на върховните съдилища често оказват влияние върху политическите подходи в други юрисдикции, които се борят с подобни проблеми. Все повече нараства взаимосвързаността на националните закони и глобалното управление на интернет и предизвикателството да се балансира защитата на свободата на изразяване с други легитимни държавни интереси.
Източник: ARTICLE 19
* * *
Европейски съюз: Свободата на медиите трябва да е приоритет за новата Европейска комисия
ARTICLE 19, Комитетът за защита на журналистите и 24 организации за свобода на медиите и журналисти изпратиха писмо до Урсула фон дер Лайен, в което я поздравяват за повторното й назначаване за председател на Европейската комисия и я призовават да гарантира, че свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът на гражданите на ЕС до журналистически материали от обществен интерес ще останат политически приоритети за новата Комисия.
Европейската комисията за периода 2019-2024 г. предприе важни стъпки в областта на свободата на медиите и защитата на журналистите. От съществено значение е новата Комисия да надгради това наследство и да подкрепи дългосрочни решения за укрепване на свободата, плурализма и независимостта на медиите, както и за устойчивостта и конкурентоспособността на медийния сектор в Европа.
Подписалите се призовават за повторно назначаване на заместник-председател на Комисията с ясен мандат за насърчаване на свободата на печата и безопасността на журналистите.
Бъдещият заместник-председател следва да има достатъчно солиден и широкообхватен мандат, за да се занимава със следното:
- Да укрепи Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ (DG Connect), за да се гарантира, че тя разполага с достатъчно ресурси, за да запази свободата на медиите като политически приоритет на Европейската комисия.
- Да превърне медийното право на ЕС в реалност.
- Да гарантира безопасността на журналистите.
- Укрепване на плурализма при доставчиците на медийни услуги и осигуряване на устойчивост на медиите онлайн и офлайн.
- Укрепване на действията на ЕС в областта на върховенството на закона.
Пълния текст на писмото четете ТУК.
Източник: ARTICLE 19
* * *
Върховните съдилища да не позволяват драстично увеличение на SLAPP делата
На 10 юли Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) разгледаха въпроса дали т.нар. „юридически лица“ могат да имат правото на обезщетение за неимуществени (морални) вреди.
Програма достъп до информация (ПДИ) и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) предупреждават в становище до двете съдилища, че признаването на това право би могло да отвори кутията на Пандора. При положително произнасяне стотици хиляди фирми и държавни институции ще придобият възможност да съдят журналисти и медии за критични публикации.
Понастоящем в България функционират близо половин милион юридически лица.