 Цветан Тодоров |
Не се вдигна мъглата около градската тоалетна в Ловеч и след двете подадени заявления за достъп до информация от Данчо Заверджиев (почетна грамота на ПДИ за активно търсене на информация, 2010). За случая писахме в бр. 8, но сега се връщаме към него поради безперспективността му. Накратко:
получените отговори
задълбочават неизвестните
През 2010 Общински съвет - Ловеч отпуска средства от фонд „Приватизация” на „ЕКО” ЕАД – Ловеч за закупуване на WС с четири кабини плюс една инвалидна и два писоара за нуждите на населението в централната част на града. Стойността е 29 400 лв. Областният управител връща решението да се прегласува. Новото решение (№ 625/28.10.2010) допълва първоначалното (№ 601) и включва две нови точки. С отпуснатите средства по т. 1 в размер на 29 400 лева да бъде увеличен капитала на „ЕКО” ЕАД, като от 50 000 лв. стане 79 400 лв. И се възлага на изпълнителния му директор да впише увеличението на капитала в Търговския регистър.
Днес е ясно, че тези две точки не са изпълнени. Ясно е от отговорите на Община Ловеч на заявлението, коeто Заверджиев е подал до кмета и до председателя на ОбС.
В отговор от 21.09.2012 на кмета на Ловеч в точка 2 се казва, че общината не разполага с информация за начина на закупуване на WC. А в точка 3 се съобщава, че увеличение на капитала на „ЕКО” – ЕАД, съгласно решение №625 от 28.10.2010, не е правено.
За Данчо Заверджиев
казусът е повече от интересен
Какво се случва, според него, след като Общинският съвет дава съгласие и средства за WC с четири кабини плюс една инвалидна и два писоара? „Това са модулни съоръжения, които се поставят на изградена площадка. На практика обаче те не бяха купени, а построени, което е доста по-различно и по-евтино. Построени са от строителна фирма, за която е интересно да се установи в какви отношения е с общинската администрация.
С 29 400 лв., с които общинското дружество трябваше да увеличи уставния си капитал, нищо не се е случило. Не се случва вече втора година. По този въпрос нито кметът, нито ОбС предприемат мерки, а се правят на „умрели лисици”, допълва Данчо Заверджиев.
Без отговор е и въпросът дали за обекта е проведен публичен търг или конкурс, добавяме ние.
Как може около един сравнително малък стопански обект да възникнат толкова неизвестни, не е за вярване. Но пък и тоалетните винаги са били зона, където външият поглед не е желателен. Особено ако става дума за пари.