 |
На 3 юни 2014 в „Сити” хотел в София Програма Достъп до Информация проведе обществена дискусия с журналисти от национални електронни и печатни медии на тема „Необходими ли са промени в законодателството за достъп до информация?”
Дискусията с журналистите е първата от пет обществени обсъждания със заинтересовани групи в рамките на проект “Застъпническа кампания за цялостни промени в законодателството за достъп до информация”, финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009 – 2014.
За участие бяха поканени журналисти, които активно използват Закона за достъп до обществена информация за целите на свои разследвания, водят съдебни дела с правната помощ на ПДИ и отразяват теми, свързани с прозрачността, откритостта и отчетността на управлението.
На основа на постоянното наблюдение на практиките по търсене и предоставяне на обществена информация, екипът на ПДИ очерта няколко проблемни области на прилагане на ЗДОИ и сподели с участниците възможните подходи, с които те да бъдат преодолени. От своя страна журналистите споделиха своя опит в търсенето на информация по реда на закона и отбелязаха проблемите, които срещат при търсенето на обществена информация.
Участниците в работната среща обсъдиха следните теми.
Активно публикуване на обществена информация
Темата бе въведена от изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева. Тя представи международните стандарти в тази област, българското законодателство относно задълженията на административните структури да публикуват информация, както и реалното изпълнение на тези задължения, което ПДИ оценява от години чрез онлайн базираната система от индикатори – Одит на активната прозрачност. Беше отбелязано, че задължения за активно публикуване на определени категории информация съществуват и сега в българското законодателство, и то не единствено в ЗДОИ, но при липсата на независим контролен орган, който да координира и уеднаквява активното публикуване, то се подобрява много бавно. Законодателните решения в тази област са или приемане на списък на категории като приложение на закона с ясни задължения по отношение на времето на публикуване и периодично преразглеждане на категориите, или общо задължение за утвържаване от институциите схеми за публикуване и контрол на процеса от страна на независим орган по достъпа до информация. Сега съществуващото по чл. 14 ал.2 т.3 на ЗДОИ задължение за съобщаване на информация, която „представлява или би представлявала обществен интерес” може също да бъде ясно дефинирано. Така например, в редица законодателства се приема, че след като поне с три заявления се търси дадена информация, то тя е от обществен интерес и трябва да бъде публикувана онлай. В допълнение Гергана Жулева представи примерен списък на категории информация за активно публикуване, предложен въз основа на сравнителен преглед на законите за достъп до информация по света.
В последвалата дискусия становища изразиха Иглика Горанова (в. Класа), Иван Димов (в. Труд), Росен Босев (в. Капитал), Спасиана Кирилова (ТВ+). Бяха направени предложения за публикуване на информация, свързана с възнагражденията на служителите в администрациите, публикуване на регистъра с входящите и изходящи документи на институциите по примера на други държави, публикуване в интернет на информация, която е искана повече от 3 пъти със заявление за достъп до информация.
Търсене и предоставяне на информация по електронен път
Темата въведе Стефан Ангелов, юрист в правния екип на ПДИ. Той очерта проблемите при подаването на заявления за достъп до информация по електронен път и фактическото получаване на самата информация. Беше отбелязано, че все още има институции, изискващи електронен подпис при подаване на заявленията, че съществуват различни практики за потвърждаването на получаване на информацията чрез протокол и заплащането на разходите по предоставянето на информацията. По темата становища изразиха Росен Босев (в. Капитал), Илия Вълков (Дарик радио), Константин Караджов (bTV), Светла Василева (в. Дума), Лора Филева (в. Капитал), Христо Христов (Desebg.com), Стояна Георгиева (Mediapool), Мирела Веселинова (сп. Правен свят). „Журналистите са силно заинтересовани от разрешаване на проблемите с търсенето и получаване на информация по електронен път, тъй като за тях подаването и получаването на информация на място очевидно изисква повече време, а е и скъпо”, отбеляза Росен Босев.
Участниците посочиха като проблем разнопосочната практика при заплащането за получаване на информация по електронен път. Понякога информацията не се таксува, което съответства на заповедта на министъра на финансите, но в други случаи се определят дребни суми за исканата информация и заплащането по банков път води до това, че таксата за превод се оказва доста по-висока от цената на самата информация.
Сред дискутираните въпроси бяха имат ли право институциите да начисляват ДДС при събиране на разходи за предоставяне на информация, проблемът с обжалваемостта на мълчаливите откази при подаването на електронни заявления, необходимостта от разграничаване на актуалната информация за журналисти, която да се предоставя веднага и всяка, друга информация, която подлежи на предоставяне по ЗДОИ.
Бе изведена необходимостта от контролен орган, който да издава насоки или указания за уеднаквяване на административните практики по отношение на приемането на заявления за достъп и предоставянето на информация по електронен път.
Необходимост от преформулиране на ограничения на правото на достъп до информация
Основен проблем за свободния достъп до обществена информация е липсата на изчерпателно изброяване на ограниченията в ЗДОИ, така въведе темата Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ. Сред предложенията на ПДИ за евентуални законодателни промени са отпадане на сегашното ограничение „защита интересите на трето лице“ и преформулирането му като защита на личните данни и защита на търговската тайна. По темата становища изразиха Росен Босев (в. Капитал) и Цветелина Йорданова (в. Труд). Бе обсъдена възможността за въвеждане на мълчаливото съгласие на третото лице по отношение на търговската тайна. Специално внимание беше отделено на липсата на контрол върху процеса на декласифициране на документи. Бе отбелязан силно затруднения достъп до международни договори и преразглеждането на тяхното класифициране. Гергана Жулева подчерта практиката в скандинавските държави, както и в САЩ, класифицираните документи да са част от публични регистри и необходимостта да се засилят задълженията за публикуване на списъци с разсекретени документи от институциите.
Санкции при неизпълнение на съдебни решения по дела за достъп до обществена информация
„Въпреки предвидените в ЗДОИ санкции за четири вида нарушения, липсва административна практика по налагането им”, подчерта Дарина Палова, адвокат от правния екип на ПДИ, която въведе темата. Една от причините е, че на практика, когато няма упълномощен служител по ЗДОИ, органът трябва да накаже сам себе си. Така липсата на контролен орган също се явява основен проблем по отношение на налагането на санкции. При неизпълнението на съдебни решения е по-различно. Там има работещи санкции. Съдът обаче не следи служебно за ефекта от съдебното решение.
Предложенията на ПДИ за промени са прецизиране на съществуващата нормативна уредба в посока увеличаване на нарушенията, които могат да бъдат санкционирани; евентуално увеличаване на глобите; уреждане на въпроса с органа, който установява нарушенията и съответно наказващият орган – комисар, определен министър /примерно министъра на правосъдието по отношение на всички задължени субекти/; въвеждане на конкретни контролни функции за инспекторатите към министерствата/.
Росен Босев подчерта, че би било ефективно, ако незаконосъобразното отказване на информация е свързано и се отразява в атестацията на служителя.
Необходим ли е Информационен комисар
Александър Кашъмов представи четирите модела, които съществуват в Европа по отношение на контролния орган по достъпа до информация - липса на такъв (България); колективен орган - комисия (Франция, Белгия, Испания); омбудсман (скандинавските държави и ЕС) и едноличен информационен Комисар (Унгария, Германия, Великобритания). Той отбеляза основните функции на информационния комисар: разглеждане на жалби; налагане на санкции; издаване на указания за уеднаквяване на практиките; координация по изпълнение на указанията и обучения за администрацията.
Бяха обсъдени възможностите за създаване на нова институция или съвместяване на функциите и правомощията с вече съществуващи органи. Становища изразиха Веселка Венкова и Спасиана Кирилова. Гергана Жулева подчерта, че създаването на специализиран, независим, централен орган по достъпа до информация ще доведе до подобряване на изпълнението на закона, уеднаквяване на практиките, включително за активното публикуване на информация и ще разтовари съда от дела за достъп до информация.
Предложенията от дискусията ще бъдат систематизирани и публикувани в специалната секция на страницата на ПДИ „Необходими ли са промени в ЗДОИ?”: http://www.aip-bg.org/publicdebate/Необходими_ли_са_промени_в_ЗДОИ/104145/.
Предстоят обществени дискусия с IT специалисти, блогъри и бизнес на 24 юни 2014 в хотел „Сити”, София, и на 4 юли – с юристи, адвокати и съдии.
Всеки може да изпрати своите аргументирани предложения и становища за необходими промени в законодателството за достъп до информация на APIAconsult@aip-bg.org.
След обществените дискусии, които ще продължат до октомври, ПДИ ще обобщи и систематизира в гражданска концепция получените предложения за законодателни промени. Концепцията ще бъде представена на национална конференция пред НПО, журналисти, граждани, юристи, политици.
 |
Обществените обсъждания се осъществяват в рамките на проект „Застъпническа кампания за цялостни промени в законодателството за достъп до информация”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Програма Достъп до Информация и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.