Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

Кой си спомня историята за крокодила Гена? А помните ли най-добрият му приятел Чебурашка? Чебурашка беше мъничък, неизвестен на науката звяр, който обитава знойните тропически гори. Появявайки се по случайност в цивилизацията, той заживява в телефонна кабина. Е, тя не била най-красивата в града, но Чебурашка винаги имал под ръка телефон и можел да позвъни на когото си иска, без да излиза от къщи. Историята продължава и без да навлизам в детайли ще подчертая, че Чебурашка без проблеми  получаваше пощата си, дори вестници и пратки, доставени от пощальона на адреса на телефонната кабина.

 

Житейската съдба на  неизвестния на науката звяр си припомних, когато  пред правния екип на ПДИ бе представен следния случай. Гражданин подава серия заявления за достъп до информация до министъра на вътрешните работи. Не мислете, че гражданинът търси някаква особено тайнствена информация или данни, които биха могли да бъдат държавна тайна. Търсените документи представляват информация, която в един по-добър свят би следвало да е публикувана на сайта на министерството. Част от поисканата информация е копия от всички нормативни документи, които уреждат и указват видовете униформи, идентификационни знаци, служебни карти за легитимация на всички видове униформени и цивилни служители в системата на МВР; копия от всички нормативни документи – закони, наредби, инструкции и вътрешни правила, уреждащи видовете огледи и обиски на движимо и недвижимо имущество и  начините на тяхното извършване които органите и служителите в системата на МВР (квартални инспектори, патрулиращи полицаи, цивилни служители) имат право да извършват; и копия от нормативните документи – закон, вътрешни правилници, наредби, или инструкции, които регламентират дисциплинарната отговорност на служителите в системата на МВР.

 

Тези прости на пръв поглед искания остават дълго без отговор. Законовият срок изтича и гражданинът се чуди какво толкова е поискал, та МВР не намира време и ресурс да му отговори. Логичната следваща стъпка бе да се подаде жалба срещу мълчалив отказ на подаденото заявление и тъкмо да го напишем, клиентът ни съобщи, че на страницата на МВР е открил лично отправено до него съобщение, според което заявленията му са оставени без движение.

 

Да си призная, не хванах вяра на клиента и проверих сайта на МВР. В раздел „Официални съобщения“ открих секция „По реда на чл.61, ал.3 от АПК “ – да поясня, според Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл.61, ал.3, когато адресът на заявителя не е известен или той не е намерен на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Във въпросната секция, действително открих надлежно описани съобщения до нашия клиент за всяко от подадените заявления. Съобщенията са с идентичен текст и гласят: „СЪОБЩЕНИЕ до ..................... На основание чл.61, ал.3 от АПК и във връзка с Ваше заявление до МВР, регистрирано с вх.№ ЗДОИ- ......., Ви уведомяваме: по заявлението е изготвено писмо рег.№ ДОИ 119/27.06.2013 от директора на дирекция "Правно-нормативна дейност" – МВР. Писмото не Ви е изпратено, тъй като не сте посочил адрес за кореспонденция, който съгласно чл.25, ал.1, т.4 от Закона за достъп до обществена информация е основен реквизит на заявлението. Можете да получите писмото чрез дирекция "Правно-нормативна дейност" – МВР. За информация тел. ................“

 

Изпитах огромно притеснение, защото аз бях формулирала всички заявления и веднага реших, че съм пропуснала да впиша адреса за контакт. Проверих в архива ни – нищо подобно! В заявленията на гражданина са посочени електронен адрес, телефон за контакт, както и - ей тук се оказва разковничето – за пощенски адрес е посочена пощенска кутия до поискване.

 

Нашият клиент позвънил на посочения в съобщението до него телефон, откъдето му казали, че адрес пощенска кутия не може да има. Имало си Закон за гражданската регистрация – там адрес означавало адреса по лична карта и туй то! В този момент си припомних за Чебурашка - значи в телефонна кабина може, в пощенска кутия не може!

 

Оказва се, че в МВР традиционно имат проблеми и затруднения с дефинирането на що е това пощенски адрес, когато става въпрос за прилагане на ЗДОИ. Още през 2005 е възникнал казус идентичен с настоящия, в който заявление на НПО е оставено без разглеждане, като МВР се мотивира по следния начин: „Заявлението, с което е поискан достъп до обществена информация, е оставено без разглеждане на основание чл. 25, ал. 2 ЗДОИ, тъй като същото не съдържа необходимите данни, които е необходимо да бъдат посочени, за да се разгледа по същество. Адресът, който е посочен  заявлението, не е адресът, на който е регистрирано сдружението, поради което заявлението е оставено без разглеждане".

 

С Решение № 6473 от 06/14/2006 на петчленен състав на ВАС отхвърля доводите на МВР, като казва: „Вярно е, че според чл. 25, ал. 1, т. 4 (а не т. 1) ЗДОИ заявлението за достъп до обществена информация трябва да съдържа адрес за кореспонденция със заявителя, а според ал. 2 на същия чл. 25 ЗДОИ ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане. В случая обаче, министърът на вътрешните работи допуска грешка досежно съществени обстоятелства. Адресът за кореспонденция е мястото, където подателят на заявлението иска да получава кореспонденцията си (сравни чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация), този адрес следва да се разглежда през призмата на § 1, т. 5 от Закона за пощенските услуги, според който "кореспондентска пратка" е писмено съобщение върху какъвто и да е носител, което трябва да бъде пренесено и доставено на адреса, посочен от подателя върху пратката. Поради това обстоятелството, че в заявлението за достъп до обществена информация е посочен адрес за кореспонденция, различен от адреса по съдебна регистрация, не може да обуслови извод за нередовност на подаденото заявление.“

 

Респектирах се истински от начина на мислене в МВР. Получили са серия заявления по ЗДОИ. Подготвили са решения по всяко от тях. Подготвили са немалък обем информация. Бил е употребен и човешки и времеви ресурс и в крайна сметка искането за информация е удовлетворено, както се казва продуктът е изработен. Но! В МВР пощенската кутия не е адрес като адрес, електронната поща – също, телефонната връзка не е описана в закона – значи дори заявителят да е оставил телефон - не трябва да го докосваме и с дълга пръчка. Как точно заявителят да се досети какво точно се е случило и как да постъпи – това си е негов проблем.

 

Нека още веднъж помислим – ако нормален човек попълни заявление за достъп до информация, като в него посочи телефон за контакт, електронен адрес и адрес – пощенска кутия, как точно да му хрумне, че заявлението му е оставено без движение, защото не е посочил адрес за контакт. Така единственият логичен ход за въпросния нормален човек е да подаде жалба срещу мълчалив отказ, да мине през съдебна инстанция, за да получи информация, която всъщност вече е подготвена. Тъй като нямам думи да финализирам този текст,  ще цитирам Атанас Буров: „...А това дами и господа, моят светъл ум никога няма да проумее“.

 

© 2013 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.