Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Интервю
С носителя на наградата ”Златен ключ” в категорията “Гражданин, най-активно използвал ЗДОИ” за 2015 разговаря Диана Банчева
Ден на правото да знам 2015
Милен Чавров с наградата

Получаваш наградата за втори път. Изненадан ли си?

 

Да. Първо се попитах кой ли ме номинира? После разбрах - една от организациите, които през годината обучихме да ползват Закона за достъп до обществена информация. Очевидно са го сметнали за нещо значимо. Все пак възприех тази номинация като за цялостно творчество, тъй като работя в тази сфера отдавна и целият ми принос към пациентските организации бе грижливо описан.

 

Kакъв според теб е конкретният ти принос?

 

Най-значимото е, че в рамките на година направихме няколко обучения по ЗДОИ за пациентски организации. На Конгреса на Националната пациентска организация, който се провежда всяка година, бях поканил адвокат Кашъмов. Имаше лекция и практическа работа по групи с казуси. Извън обученията също съм се стремял по различни поводи, когато съм се събирал с лидери на пациентски организации, да напомням, че един от начините за активни действия и за постигане на целите е ползването на ЗДОИ. Другите ми заслуги са перманентна дейност.

 

По какъв казус за достъп до информация работиш сега?

 

Той изглежда дребен на фона на всичко, с което съм се занимавал, но е свързан с личното ми дразнене и съзнанието като човек, който се занимава с хора със заболявания, с увреждания. Пред общината на район Красно село се появи допълнително място за паркиране със съответната оградка, закована за плочките и съответен автомобил с агресивен собственик, бранещ мястото си. Информира ме, че е наемател на барчето и има право на паркомясто. Подразних се - това е община Красно село, до нея има база на социалната служба, където идват хора с увреждания, там е и пощата, а няма място за инвалиди. Може ли общината да отрежда място на наемател на барче, а да не сложи едно място за инвалиди? Реших да подам заявление. Първо проверих дали мога да го подам по електронен път. Обясниха ми, че нямало как, понеже нямало как да платя таксата. Не се учудих. Виждаме колко са различни практиките, включително и от годишното проучване на ПДИ. Внесох писмено заявление, с което попитах колко са служебните места за паркиране, кои автомобили имат право да паркират, по какъв ред са определени, скици на района, включващи определените места. Получих частичен достъп, като скриха как са взети решенията, скиците, показващи къде точно са местата. Дадоха ми списък с автомобили с право да паркират, в който липсваше автомобилът, с който започна казуса. По документи местата бяха 5, а реално са 6. Слушах интервю по радиото с кмета на района. Обадих се и попитах колко на брой са служебните места за паркиране пред общината. Отговорът беше – 6.

 

На какво се дължи това разминаване?

 

Имах късмет на церемонията да се срещна с друг номиниран гражданин, Иван Кърцъков от Ямбол. Той е по-компетентен в тази област като администратор и архитект, още повече води подобна битка за достъп до информация в община Ямбол. Кърцъков ме посъветва как да продължа казуса и аз ще го направя, защото става дума за нередност в ущърб на гражданите, а и за мое лично удовлетворение. Хубаво би било ПДИ да включи в годишното си проучване и районните администрации на големите общини, тъй като именно към тях се обръщат гражданите по местоживеене, а лоши практики – колкото искаш.

 

От години използваш ЗДОИ. Има ли институции, в които наблюдаваш развитие в прозрачността и предоставянето на информация за гражданите?

 

Примерът, който ще дам не е заслуга на самата институция, а по-скоро на цялостното развитие на държавата в тази посока. Преди години имахме случай, в който се наложи дори да заведем дело. Бяхме поискали от Министерство на здравеопазването текста на определена точка от сключени договори за доставка на медикаменти. Проблемът беше, че бяха прекратили поръчка за конкретен медикамент, въз основа на тази точка. В резултат пациентите оставаха без медикамента. Практиката на министерството по това време беше без да имат основание - да търсят съгласието на третата страна. Настана голям смут, когато фирмите – доставчици на медикаменти, с които така или иначе работим и познаваме, започнаха да ми се обаждат и да ме питат защо искам тази информация. Обясних им и повечето дадоха съгласие. Така или иначе министерството не предостави исканата информация.

Истината е, че ние познавахме текста, който търсим, тъй като той бе част от стандартните условия на сключените договори. Поради някаква причина в министерството бяха решили да прекратят търга, цитирайки тази точка. Това за мен беше скандално. И това, че пациентите останаха без медикаменти. Напредъкът е, че вече има регистър, в който се публикуват всички договори. Но той не е заслуга на министерството.

 

Какво е посланието ти към застъпниците за свобода на информацията за Международния ден на правото да знам?

 

Това, което пожелах през 2004 е все още актуално. Все още смятам, че е необходимо повече сътрудничество между застъпниците в различните каузи. Така ще бъдем по-силни и ще постигаме повече.

 

© 2015 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.