С носителката на „Златен ключ“ в категорията „Най-добър журналистически материал/ кампания, свързани с правото на достъп до информация“, разговаря Адриана Иванова, ПДИ

 

Мила Чернева
Мила Чернева, в. "Капитал"

Поздравления за наградата, Мила. Докато повечето от номинираните са „дългогодишни“ заявители, ти като млад журналист ползваш Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) сравнително отскоро. Кога беше първият ти досег със закона?
Беше преди няколко години под влиянието на колеги от в. „Капитал“, които активно подават заявления по ЗДОИ. Но тогава нямах толкова конкретни цели – може би не бях достатъчно запозната с ресора си. Сега, когато имам повече познания и по закона, и по темите, за които пиша, съответно и заявленията ми са по-конкретни. Зная какво търся и от година най-осъзнато ползвам закона. Тогава беше и първото ми заведено дело за достъп до информация. 

Освен чрез заявления по ЗДОИ, как още търсиш информация за своите разследвания? 
Основно разчитам на публични източници – Търговския регистър, Имотния регистър, Регистъра на обществените поръчки. Напоследък се случва да разчитам и на т. нар. whistleblowers („разобличители“ - бел. ред.) – хора, които ми пращат конкретни документи от държавни институции или от фирми. В този случай вече се разчита на самоинициативата на други хора, но пък тя е изключително полезна – първо, защото може да ни насочи към нещо по-конкретно, което иначе не можем да видим и няма как да знаем. И второ, дава допълнителни нюанси отвъд публичното.

Кои са предпочитаните ти теми?
Имам интерес, свързан с околната среда и по-конкретно с пресечната точка между околна среда и инфраструктура. Вълнуват ме екологичните процедури, оценки на въздействието при големите инфраструктурни проекти, като например най-известния случай в публичното пространство – строежа на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Друг пример е инфраструктурата за екологични цели – а именно ВиК, която сега е доста модерна тема, особено след кризата в Перник миналата година. 

Ти самата номинира за антинаграда Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Столична община (СО). Какво мотивира избора ти, след като си водила дела с помощта на ПДИ и срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Държавната консолидационна компания, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и други?
Личният ми опит с АПИ, колкото и да съм критична към действията им като журналист, показва, че те са сравнително отворени. Пресцентърът им почти винаги отговаря, дори на въпроси, зададени по имейл, и то в адекватни срокове. Затова и не съм сметнала за нужно да ги номинирам, въпреки че ни бяха отказали информация по едно заявление, но тогава успяхме да създадем прецедент, така че ако поискам отново същата информация за нови периоди от време, те ще я дадат. 

От Екоминистерството от една страна не отговарят на въпроси, зададени на пресцентъра – поне на мен, но съм чувала и за други случаи на журналисти, в които МОСВ мълчи. Това само по себе си е абсурдно, защото обезсмисля наличието на пресцентър. От друга страна, от министерството изпадат в доста куриозни ситуации, като тази, за която ги бях номинирала – ситуация, в която ми изпратиха едни черни страници под предлог, че уж ми изпращат нужната информация[1].

 

А Столична община номинирах, тъй като им изпратих две конкретни и адекватни заявления – за това как се харчат пари за ремонти[2] и те просто казваха или че не съхраняват тази информация, или че не могат да я дадат, защото фирмите не давали. И двата случая бяха много изненадващи за мен, а чак след това разбрах, че СО по принцип имат лоша репутация сред търсещите информация по ЗДОИ.

Когато научи за наградата, спомена че се възхищаваш на колеги журналисти, които продължават упорито работата си, въпреки че върху тях е упражняван тормоз. Какво е твоето усещане за медийната среда в България?
Най-много ме притеснява в моята практика отношението на държавните институции към журналистите. Например това, което споменах – че пресцентърът на екоминистерството не отговаря на журналистически въпроси със седмици, месеци, или никога. Или пък липсата на отговор на моите питания означава, че има двоен стандарт – на някои медии се отговаря, на други – не. Това е недопустимо. 

Оценката ми за медийната среда от една страна се влияе от това, че държавните институции някак допринасят за влошаването й; от друга страна обаче и самите журналисти, и самите медии допринасят за влошаването й, тъй като взаимно се заглушават, включително на пресконференции. 

И не на последно място, разбира се, състоянието на медийната среда зависи от гражданското общество и какви са обществените критерии спрямо работата на медиите. 

Аз съм журналист сравнително отскоро, когато тази медийна среда вече беше влошена, а съм чувала от колеги с опит, че  имало време, когато било малко по-различно. Надявам, че ще има оттласкване от дъното. 

_________________
[1] Разваленият принтер на държавата, или правото да питаш и да знаеш. Поне две министерства използват похвата с уж развален скенер или принтер за оправдание да не предоставят информация

[2] Къде отидоха 33 млн. лв. за ремонти на софийските улици - "Капитал" успя да повдигне завесата зад многобройните малки вътрешноквартални ремонти в столицата след спечелено дело срещу Столична община


Церемонията за Деня на правото да знам е част от проекта Форум „Достъп до информация“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. 


Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.