Фондация Програма Достъп до Информация
Интервю
Адв. Мария Шаркова бе удостоена със „Златен ключ” по повод Деня на правото да знам ‘2018 за използването на ЗДОИ в изследователската й работа по анализ на съдебните дела за лекарска грешка, намерили място в книгата „Медицинският деликт“ и на ефективността на контролните органи в здравеопазването
Кирил Терзийски
адв. Мария Шаркова
Снимка: Архив Мария Шаркова

Каква е причината да започнете подобно изследване?

 

Идеята дойде по време на едногодишното ми обучение в САЩ по програма „Хюбърт Х. Хъмфри“ на Фулбрайт. Някои от предметите, които учих там, бяха свързани с повишаване на качеството на медицинската помощ, и в частност - безопасността на пациента. Отправната точка за подобряване на дадена система са данните. Без данни няма как да анализираме недостатъците или да предприемаме мерки за някакво подобрение. В България не се регистрират т.нар. „нежелани събития“ в лечебните заведения и не разполагаме с данни в тази насока.

 

Какво представляват „нежеланите събития“?

 

Това понятие обхваща всички усложнения, които настъпват във връзка с лечението на пациента, но не са пряко и непосредствено свързани с развитието на болестта. Част от тези нежелани събития се дължат на допуснати грешки. Те много рядко са лекарски, т.е. персонални. По-често са грешки, свързани с функционирането на системата, която създава условия, за да греши някой. Но при липсата на данни, какъвто е случаят в България, лесно може да се спекулира с реалното състояние. При условие, че няма създадена среда и стимул болниците да докладват такива нежелани събития, бях наясно, че не мога да събера информация от тях.

 

Как успяхте тогава?

 

Това, което можех да направя е да събера най-много данни от съдебните решения. Въпросът беше как да се добера до тях, тъй като няма регистър, в който да се регистрират само делата срещу лечебни заведения и лекари. Наясно бях и че ако поискам от съдилищата информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за такъв огромен период (2007–2017), те най-вероятно ще намерят начин да ми откажат.

Разделих търсенето на информация на две части – едната беше свързана с вече постановени съдебни решения, които аз мога да намеря на сайтовете на съдилищата и най-вече на Централния уеб базиран интерфейс на Висшия съдебен съвет (ВСС). Друга част беше да събера информация за висящите дела, по които няма постановено решение. Планирах като събера информация за висящите дела да ги включа в една база данни и това проучване да продължава с времето.

 

Тогава ли използвахте ЗДОИ за първи път?

 

Да. Изпратих заявления до всички районни, окръжни, апелативни съдилища и до Върховния касационен съд (ВКС) с искане за предоставяне на информация за висящите към този момент дела пред тях с ответници всякакви лечебни заведения за извън болнична и болнична помощ, лекари и други медицински лица.

Тъй като окръжният съд разглежда дела и като втора инстанция, успях  да получа информация за висящи дела, които се разглеждат на втора инстанция. Така намерих първоинстанционните дела, като част от тях не бях намерила по начина, по който ги търсих в Централния уеб базиран интерфейс на ВСС. В него се търси по ключови думи и ако напишеш „болница“ излизат всички дела, по които някой е използвал тази дума. Наложи се да прегледам около 30 000 решения, за да стигна до 200.

 

Каква информация получихте след заявления?

 

От всички съдилища в България – за висящите дела, част от тях са първоинстанционни в районен и окръжен съд. От апелативните съдилища получих информация за висящите дела и така стигнах до първоинстанционните. От ВКС ми предоставиха също информация и то доста бързо. Така успях да стигна и до някои други първоинстанционни дела. После сверих информацията от различни източници, за да е максимално пълна и да мога като изведа някакви статистически данни, да кажа – тази информация съм я получила по този и този начин. Тя е достоверна и проверена. Търсенето ми отне над 6 месеца.

 

Какви отговори получавахте по заявленията по ЗДОИ?

 

Бях изумена, че част от съдилищата не познават ЗДОИ и не знаят как да го прилагат. Това е изключително притеснително. Когато обжалваме в съда, очакваме, че съдът знае как да прилага този закон. Аз подавах заявленията по електронен път и исках информация по електронен път. Въпреки това получавах информацията и по електронен път, и едновременно с това получавах писма. От над 150 заявления, получих поне 50 отговора на хартия. Един съд ми поиска 1.58 лв. за предоставяне на информация. Отговорих, че няма да заплатя тази сума, тъй като нямат право да изискват заплащане, при условие, че искам информацията по електронен път. След това получих от тях отговор и се оказа, че нямат нито едно висящо дело. Имаше съд, който бе образувал частно гражданско дело и се беше произнесъл с определение, което също бе изненада. Дори имало случайно разпределение на това дело. Много често ми се обаждаха по телефона с молба да си изпратя заявлението подписано и сканирано. Отново отказвах, отговаряйки, че няма да стимулирам незаконосъобразни практики.

 

Получихте ли откази?

 

Да. От най-големите съдилища – Софийски районен съд, Софийски градски съд и Апелативен съд – София. Основанието беше, че не са длъжни да събират информация за тези конкретни дела и не разполагат с нея. За да ми предоставят тази информация трябвало да извличат данни от други регистри. Разбирам, че това са най-големите и ангажирани съдилища. Реших, че няма да обжалвам, тъй като тези данни ми трябваха да бъдат събрани в определен срок.

 

Какви тактики приложихте, за да достигнете до отказаната информация?

 

Използвах сайта на Софийски градски съд (СГС), в който може да се търси по ключова дума и по единен идентификационен код. И като свалих всички ЕИК на болниците в София, намерих информация за над 60 висящи дела в СГС. В Апелативен съд помолих някои съдии, които работят там, да ми предоставят информация по техни дела. Някои се отзоваха. Бих искала да отбележа, че съдия Нели Куцкова се отнесе изключително колегиално, като ми предостави информация за техни дела.

В Районен съд се оказа най-трудно. Тяхната деловодна система не позволява търсене по ключови думи, освен по номер на дело и година. Там вече съм намирала дела само благодарение на Централния уеб базиран интерфейс. Така или иначе повечето дела за медицински деликти се водят пред градски и съответните окръжни съдилища, заради размера на исковете, които често надхвърлят 25 000 лв.

 

Какво е естеството на Вашето второ изследване?

 

Второто ми изследване бе свързано с това да събера информация колко качествена е административно-наказателната дейност на контролните органи в здравеопазването. Оказа се, че органите, които следят за качеството на медицинската помощ, имат изключително некачествена административно-наказателна дейност. Изисках информация от всички административни съдилища, които действат като касационна инстанция по обжалване на наказателните постановления, за да събера информация за всички административно-наказателни дела, които се водят срещу Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО). Така установих, че близо 70% от наказателните им постановления (издадени откакто агенцията е създадена през 2010) се отменят от съда. Това бие дори рекордите на КАТ. Тук много ме впечатли, че имаше един административен съд, който разглежда жалби по ЗДОИ, и който беше отправил искане до ИАМО като трето лице да се съгласи да бъде предоставена тази информация, при условие, че самата агенция е задължено лице.

 

Каква информация успяхте да намерите онлайн?

 

ИАМО, върху чиято работа аз се съсредоточих първоначално, е длъжна да публикува доклад всяка година на страницата си. Оказа се, че информацията, която събрах чрез съдебните решения, не съвпада с информацията, която те представят на сайта си. Например, те така предоставят информацията, че не може да се направи ясна преценка за административно-наказателната им дейност. Те дават броя на всички издадени наказателни постановления, но не и броя на тези, които са обжалвани. Дава се едно обобщение, но то включва данни от различни години и няма как да се направи реален извод за процентното съотношение на отменени и потвърдени. След моето изследване ИАМО излязоха с нещо като опровержение, но в него отново бяха предоставили неверни данни. Включително, като сумирах представените от тях данни, не се получаваше цифрата, която трябваше да се получи. Не е ясно как бяха стигнали до нея.

 

Къде можем да намерим резултатите от това второ изследване?

 

Засега е под формата на съвместна статия в Медиапул с Мартина Бозукова. Предстои да изготвя една по-научна статия, тъй като реших, освен данните за ИАМО, да събера повече данни от всички контролни органи в здравеопазването, за да съпоставя дали всички имат това качество на контролната дейност, или някои се представят по-добре в сравнение с ИАМО. Пуснах заявления по ЗДОИ и поисках информация от всички регионални здравни инспекции, от Изпълнителна агенция по лекарствата, от всички регионални здравно-осигурителни каси, Националната здравно-осигурителна каса. Не получих нито един отказ. Предстои да обобщя резултатите и да изляза с по-подробен анализ.

 

Каква промяна опитвате да постигнете с тези изследвания?

 

Изследването за медицинския деликт целеше да събере конкретни данни, за да може когато обсъждаме проблема да може да кажем – какъв е броя дела, заведени за даден период, увеличават ли се или намаляват, съответно да търсим причините за тези тенденции. Събрах много информация, която не очаквах. Например, в колко случаи се използват вещи лица, колко експертизи се назначават средно по едно дело, това води ли до забавяне на делото. Средната продължителност на тези дела е над 1300 дни, което е много. Наложи се да изчета всички дела, които са 300. Категоризирах информацията по ответници, има ли трети лица застрахователи, продължителност на делото, каква е била вредата, какви са твърденията на пациентите, кои са специалностите. Оказа се, че най-рискови са хирургията, акушерството и гинекологията, ортопедията и травматологията. Във второто изследване, освен да търся качеството на контролната дейност, също извлякох такава информация на база на административно-наказателни производства. Там също се оказа, че най-рискови са хирургия, акушерство и гинекология. Исках да използвам всички тези данни, за да покажа, че има проблем. Наистина на фона на 2 милиона хоспитализации, 50 заведени дела не са много, но те са свързани с тежки вреди и смърт. Исках да подкрепя с факти съществуването на един проблем, за който се говореше като за някакъв мит. На база на данните, техния анализ, изведох няколко препоръки – за подобряване на комуникацията, за сключването на застраховки от лечебните заведения. С изненада установих, че Министерство на здравеопазването, сега, когато изготви една наредба за задължителните застраховки на медицинските специалисти, в мотивите си беше посочило данни от моето изследване – но без да се позове.

 

Какъв е размерът на обезщетенията в България по такива дела?

Това беше много интересен въпрос. Събрах информация за идентични или почти идентични увреждания, при които разликата в обезщетението понякога е три пъти. Сблъсках се с това, че много често съдът, когато определя обезщетенията за справедливост изрежда някакви критерии, но не ги съпоставя със сумата, която определя. Има съдии, които си водят собствена статистика за размера на обезщетенията, които те присъждат. Повдигнах този въпрос на един семинар на Съюза на съдиите в България и това, че те сами биха могли по тяхна инициатива да събират такива данни. Тогава някои колеги казаха, че това е много добра идея. Създадох и сайта Лекарска-грешка.bg,  в който качих цялата информация. Такава информация може да се събира и обобщава по всякакви дела. Много е лесно. Достъпът е срещу малък абонамент за поддържането на системата, тъй като го правя сама.

 

Кой ползва базата данни?

 

Има абонати. Повечето са колеги – юристи, но има и лекари. Това е много важно. Смятам, че с тази база данни трябва да разполагат и лекарите, за да виждат в тяхната специалност какви грешки са допускани, които са довели до решения не в тяхна полза и дори в тяхна полза. Да се запознаят как съдът е разгледал техния казус, къде са допуснати грешките, къде потенциално е могло да бъдат допуснати. Да видят и другата гледна точка, защото това понякога е трудно. Подчертавам, че това изследване по никакъв начин не беше насочено към предизвикването на повече дела. Напротив – насочено е към разпространяване на тази важна информация и сред медицинското съсловие, за да може да я използва в работата си.

 

И поводът за нашата среща – наградата „Златен ключ“ в категория за гражданин. Какво означава тя за Вас?

 

Изключително съм щастлива. Смятам, че като адвокат не само имам право да се ползвам от ЗДОИ, а съм длъжна да го прилагам, така че да събирам информация, която да използвам в моите анализи, които след това да правя достъпни за всички, а не да подобрявам своята дейност спрямо моите клиенти. Не случайно книгата „Медицинският деликт“, издание на Центъра за обучение на адвокати, е безплатна. Смятам, че това е мое задължение като адвокат.  Някой ми беше казал, че споделяйки тази информация, моите колеги, които се явяват като противници по дела, също биха я използвали. Моята цел е да постигнем по-високо качество на правораздаването и дейността ни като адвокати. Нямам нищо против образовани колеги да застанат срещу мен. Смятам, че имат полза и пациентите, и лекарите, ако по-добре информирани юристи ги представляват и съветват. 

 

Разговора води

Диана Банчева

 



© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.