Обществено значима ли е информация, свързана с проверка, уловила цяла смяна надзиратели да спят в пазарджишкия затвор?
 Тодор Гроздев |
Обществено значима ли е информация, свързана с проверка, уловила цяла смяна надзиратели да спят в затвора и допуснали цивилни външни лица в близост до оръжейна, в която се съхранява автоматично оръжие за цяла рота, и така да изложат на риск сигурността не толкова на затворниците, колкото на цял град и държава? Със сигурност е обществено значима, но дали ще бъде призната за обществена, ще стане ясно в съдебната зала. Защото според главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН), докладът от извършената проверка не представлява обществена информация, а вътрешно-служебен документ, който съдържа класифицирана и конфиденциална информация. Като правно основание за отказа на заявлението за достъп до обществена информация, което подадох, е посочена разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ.
Крушката на тази опашка беше публикация в пазарджишкия вестник „Знаме” от 22 април за извършената проверка на 14 срещу 15 април 2016.
Тогава
в 3 часа сутринта автомобил с двама цивилни
спира в подстъпите на затвора в Пазарджик
Единият цивилен е началникът на сектор „Сигурност” към ГДИН главен инспектор Иво Стоянов. Той и спътникът му се опасяват, че заради шума в медиите заради нарушенията в затворническите администрации може би проверката ще бъде лишена от момента на изненадата. Оказва се, че са се лъгали. Докато подвикват и подават светлинни сигнали под четирите вишки, от страна на постовите няма реакция. Отправили се към КПП-то, където също трябвало да хлопат преди да видят съненото лице на дежурния. Още унесен, но и респектиран от служебните карти, той натиснал копчето за пропускане. Груба грешка в разрез с вътрешната наредба, констатират проверяващите. Защото той бил длъжен да стори това в присъствието на главния надзирател. (Наистина груба грешка - отчетоха впоследствие пред мен и колеги на спящия. Защото е бил сънен и вместо да не отваря преди да е събудил заспалите надзиратели по телефона, той е пуснал „вълка” в „кошарата”.) Оттам нататък всички врати по корпусите на трите етажа към местата със строго ограничен достъп били отваряни от събудени надзиратели без наличието на главния (той бил оставен да спи от инспекторите и последен научил за проверката), а някъде затворническата администрация лично била сръчквана от проверяващите, докато хърка. Включително и завитият с бял чаршаф и с изути джапанки пост в зоната за повишена сигурност. На приходящите безпроблемно бил отворен и централният пост, който е „сърцето на затвора”, а в него са видео наблюдението и сигнално-охранителната техника. Новодошлите цивилни имали
непосредствен достъп и до оръжейната със 100 автомата „Калашников”, картечница „Калашников”, снайперова пушка „Драгунов”, пушки-помпи и газови пистолети
И никой не знае какъв коефициент на залозите за градска война би сложил букмейкър на тази ситуация, ако приемем, че става дума не за инспектори, а за хипотетични недобросъвестни външни лица, които са с подправени документи и с ясното намерение да се снаряжат от затвора (да не забравяме, че според прокуратурата и ДАНС Пазарджик е гнездото на ислямистите-следовници и поддръжници на „Ислямска държава”).
И други драстични нарушения били констатирани - с отварянето и затварянето на вратите, с нулевите реакции на подадения сигнал „Бодрост” към постовите кули, с невключването на датчиците, отчитащи появата на човек на всеки от етажите…
В крайна сметка било констатирано, че
единственият незаспал надзирател от 14-те на смяна,
просто не можел да си намери легло
- затова бил хванат „по бели гащи” от проверяващите два етажа под неговия пост.
Подадох заявлението по ЗДОИ до ГДИН, воден от силния обществен интерес на казуса, а и от убеждението, че на виновните трябва да се търси не само административна, но и наказателна отговорност, тъй като има данни за престъпления (например чл. 136 от НК в раздел „Злепоставяне” казва: „Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание, а когато с деяние по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация”. В раздел 2 „Престъпления по служба” пък чл. 282. (1) гласи: „Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация”). В заявлението поисках резултатите от проверката и информация дали има или няма наложени наказания (ако има, какви, а ако няма, ще бъдат ли наложени и какви?), както и има ли открити данни за престъпление/я и ако има, сезирана ли е вече прокуратурата. След направения отказ, със съдействието на ПДИ и адвокат Кирил Терзийски пуснах жалба срещу решението за отказ в Административния съд София-град.
В отказа „хвърчащо” се посочва, че
поисканата информация била класифицирана
и не е обществена, тъй като била вътрешно-служебен документ
Не е конкретизирано дали представлява държавна или служебна тайна, не са визирани конкретни норми от ЗЗКИ, нито категорията информация, съответна на списъка на държавната тайна или на списъка на служебната тайна, приет от ръководителя на съответната институция. Нито пък е посочен видът на грифа за сигурност, което прави отказа на главния директор на ГДИН незаконосъобразен. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд. Отделно от това исканата информация е обществена. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ такава е всяка информация, която е свързана с обществения живот в страната (в случая изтърпяването на наказания в места за лишаване от свобода) и предоставянето й дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект (в случая ГДИН). Докладът от извършената проверка представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, според който такава е всяка информация, която се събира, създава или съхранява във връзка с дейността на органите и техните администрации. Актовете, с които главният директор на ГДИН е наложил наказания и евентуално сезирал прокуратурата, също представляват официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, според който такава е информацията, която се съдържа в актовете издадени от държавните органи при осъществяване на правомощията им. От главната дирекция обаче явно не се блазнят от факта, че предоставянето на исканата информация ще повиши отчетността и прозрачността им в съответствие с § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, според който е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация, която повишава отчетността и прозрачността на задължените по закона субекти, какъвто без съмнение е главният директор на ГДИН.
Последната дума ще има съдът.