Размисли върху доклада за състоянието на администрацията през 2010

Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ
Гергана Жулева
Гергана Жулева

Макар и появил се със сериозно закъснение, докладът за състоянието на администрацията през 2010 г.[1]е вече факт.

Всяка година от приемането на Закона за достъп до информация данните за това колко заявления са получени в системата на изпълнителната власт, колко са отказите, какви са били основанията за отказ можеха да бъдат намерени в този документ. Нещо повече, законът бе променян няколко пъти, за да се установят отговорностите за ежегодното публикуване на доклада – министър на държавната администрация, министър-председател като министър на държавната администрация, Министерство на държавната администрация и административната реформа. От 2009 обаче не е съвсем ясно кой носи отговорност за доклада и по специално в частта за достъпа до информация. Ето защо се обръщаме към нормативните документи – Закон за администрацията и Устройствения правилник на МС и неговата администрация.  

 

Кой наблюдава състоянието на достъпа до информация?

 

След закриването на Министерството на държавната администрация и административната реформа докладът се изготвя от отдел "Административна и регионална координация” към главния секретар на Министерския съвет според Устройствения правилник на МС и неговата администрация. Министър-председателят като „централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност” го представя за приемане от Министерски съвет като централен „колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност”.

Не бих се спирала така подробно на непрекъснато изменящия се през годинте и правителствата орган, ако не смятам този факт за една от причините за липсата на конкретна политическа отговорност за изпълнението на ЗДОИ, наричан още „Конституция на прозрачността”. Ако я имаше политическата ангажираност, щеше да е налице и оперативен план за прилагането на закона, какъвто нито едно правителство не направи.

Но да видим какво се е случвало през 2010 в 590 административни структури по отношение на достъпа до информация.

 

Очакванията на ПДИ

 

бяха няколко.

Първо, че ще намерим данни и техния анализ, залегнали в миналогодишния доклад, който по съдържание и представяне на ситуацията бе най-подробен от публикуваните дотогава, т.е. очаквахме още по-подробен анализ отчитащ обогатяващата се практика.  

Второ, че след промените в ЗДОИ от 2007 и 2008 ще се следи за изпълнението на въведените нови задължения – създаване на читални за заявителите; определяне на служител по достъпа до информация; онлайн публикуване на определени категории информация; наличие на секция „Достъп до информация” в сайтовете на институциите; решения за частичен достъп до информация; описание на реда за достъп до публичните регистри; извършване на баланса на защитените интереси и надделяващия обществен интерес. В доклада от 2010 голяма част от тези данни бяха представени и анализирани.

Трето, че оценките и препоръките в доклада на ПДИ за

състоянието на достъпа до информация за предшестващата година ще бъдат традиционно отбелязани от подготвящите доклада за администрацията.

 

Странни и необясними данни

за достъпа до информация през 2010[2]

 

Според доклада в 590 административни структури на изпълнителната власт са постъпили 10 671 заявления за достъп до информация. За сравнение с годините на прилагане на закона - броят на заявленията през 2010 е по-малък от 6-те месеца на първата година на прилагане му. [3]  

 

Колко  са заявленията за достъп?

 

 

 

 

Кой е търсил информация?

 

И в миналата година най-голяма е групата на гражданите, след тях са фирми, използвали процедурите на ЗДОИ, а журналистите  и неправителствените организации са далеч след тях. За сравнение с годините от 2006, когато такава информация започна да се публикува:

 

 

 

 

 

 

В каква форма постъпват заявленията?

 

 

Странно е значителното намаляване на заявленията, подадени по електронен път. Обяснението в доклада от 2010 беше, че изискванията към тях са високи – универсален електронен подпис. Очевидно тази година са станали още по-високи, макар за подаване на заявление и според европейските стандарти, и според българското законодателство да не се изисква подпис под заявление за достъп. И въпреки че органите на власт имаха 11 години да уточнят „условията” за подаване на електронното заявление, без те да противоречат на ЗДОИ.  

 

 

Колко са решенията за отказ?


 

Нека направим сравнение с данните от предшестващите години за съотношението брой подадени  заявления и решения за отказ от предоставяне на информация:

 

 

При двойно по-малко  заявления за достъп до обществена информация - двойно повече откази за предоставяне.  

 

 

Тъжни и стабилни тенденции

 

Администрацията продължава да отказва информация, свързана с търговска тайна, засягане интересите на физически и юридически лица. Макар след промените от 2008 точно при такива заявления администрацията трябва да прави баланс на интересите – защитените такива и надделяващият обществен интерес от узнаването на създаваната и съхранявана от администрацията информация. 

Липсват данни за решения за частичен достъп, който следва да бъде предоставен, ако трябва да се ограничи достъпа до защитена информация.

Както през изминалите години заявителите все така търсят информация, свързана с упражняването на други права и законни интереси, отчетността на институциите и контрола на дейността на администрацията. [4]

Според доклада и „през отчетната година няма регистрирани нарушения и наложени наказания на длъжностни лица по ЗДОИ.”[5]  (За сведение на читателя - нарушения и наказания никога не са били налагани, поне според данните от докладите). 

Въпреки препоръките на доклада от миналата година за изготвяне на задължителни по ЗДОИ вътрешни правила (не става въпрос за онлайн публикуването им, каквото е всъщност задължението по закон) администрациите не са се трогнали особено - 71,6% от институциите на изпълнителната власт имаха приети такива правила през 2009, сега процентът  е – 73,9.  Проучването на интернет страниците на институциите, извършено от ПДИ през февруари 2011 показа, че 52,12%  са публикували онлайн тези правила, т.е. изпълнението на законовите задължения е още по-ниско от изнесеното в доклада.[6]     

Няма съществено развитие и в изготвянето на разяснителна информация за гражданите, въпреки миналогодишните препоръки.Само 7 нови администрации са направили това (през 2009 те са 360, през 2010 - 367).  

 

Много въпроси без отговори

 

  • Не е ясно по какви причини двойно са намалели заявленията за достъп през 2010. Даже опит за обяснение на този факт не е направен.
  • Има ли нови обяснения за намаляването на електронно подадените заявления? Би трябвало да е обратното – техният брой да расте?
  •  Защо процентът на отказите е скочил два пъти в сравнение 10-те  години на прилагане на закона? През 2010 отказите са са 4,6% . Какво се е случило през тази година, след като от 2000 до миналата 2010 отказите бяха около 1% от решенията по заявленията? Може би заявителите са се интересували от документи, класифицирани като държавна тайна? Нищо подобно, има само един такъв случай и той специално е отбелязан. Повече са отказите на основание „служебна тайна” – 39, но и те са незначителни в сравнение с пазенето на интересите на третото лице.  

В повечето откази администрацията се е грижела за неговите интереси - 224 и за търговската тайна – 57. Не трябваше ли в тези случаи да се направи баланса на интереси? Как така в 59% от отказите е преобладавал частният интерес, а не общественият?

В доклада намираме данни, че 2,7% от решенията за ДОИ са „дадени при наличие на надделяващ обществен интерес”. Ако го нямаше този интерес нямаше да има решение ли? Да оставим настрана лошото изразяване, но все пак е трудно да се разбере дали е предоставена търсената информация, защото е имало надделяващ обществен интерес и е бил правен баланс на интересите или просто администрацията не е умувала много и е издала решение, тъй като заявителят е бил журналист.

  •  Какви са причините 151 заявления да останат без разглеждане? (Както знаем от практиката, понякога администрацията решава, че ако не са посочени трите имена на заявителя, заявлението се оставя без разглеждане, нищо че служителят има телефон и адрес за връзка със заявителя. Дали това не са електронни заявления, останали без разглеждане, тъй като органът не е определил условията за тяхното обработване). Мълчаливите откази сред тях ли са? Данни за тях няма, макар от практиката на ПДИ знаем, че това е широко разпространена реакция на заявленията за достъп до информация от години?  
  • Защо след като промените в закона от 2008 предполагат публикуване онлайн на определени категории информация, наблюдаващият орган през 2010 е решил да не отчита развитията в това отношение – активното публикуване на информация?
  • Какво означава увеличаване на основанията за отказ, наречени в доклада – други, след като в закона не са предвидени такива основания за отказ?
  • Как след като съдът се е произнесъл в 79 случаи на обжалване на решения за отказ по ЗДОИ и в 42 случая решението е отменено изцяло, няма регистрирани нарушения и наложени наказания на длъжностни лица?

И още въпроси

  • Кой осъществява контрола за изпълнението на закона вътре в администрациите?
  • Какво се прави с разсекретяването на информация, чийто срок е изтекъл?
  • Къде са проектите за нормативни актове, които гражданите имат право да обсъждат?

 

Схематични констатации и препоръки

 

Както в констатациите, така и в препоръките няма извеждане на смисъла, нито открояване какво следва да се направи и е приоритет за администрацията. В тази част най-ясно се откроява формалният, а не политическият подход към прозрачността на  администрацията. Препоръките са едни и същи всяка година, няма оценка на прогреса по отношение на препоръчаното в миналогодишния доклад.

Не бих коментирала другите части на доклада, но в частта за достъпа до информация, липсва каквато и да е политическа оценка на състоянието и визия за това какво трябва да се слува за напред. Логично - изготвен от администрацията на Министерски съвет, представен от „централния едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност” – министър председателя и  приет от „колегиалния орган на изпълнителната власт с обща компетентност” – Министерски съвет без много-много приказки, докладът просто констатира състоянието. Следва  внасянето му в Народното събрание за сведение. Там също не се е случвало задълбочено обсъждане. Уви, такава е традицията досега. Кой тогава ще направи политическата оценка? За състоянието на администрацията - очевидно избирателят.  

Колкото до достъпа до информация, явно е време за Информационен комисар, но пък това не е в българската политическа традиция. По-добре много отговарящи и никаква персонална политическа отговорност.

                



[1] На 20 юли 2011 г. Министерски съвет прие „Доклад за състоянието на администрацията”. Според  Закона за администрацията: „Чл. 62 (2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010.) Министър-председателят представя в Министерския съвет ежегодно до 30 април доклад за състоянието на администрацията, който се приема от Министерския съвет. Докладът се предоставя за сведение на Народното събрание и се публикува в електронната страница на Министерския съвет.” Докладът беше публикуван в страницата на МС в края на юли 2011. http://www.government.bg/fce/001/0211/files/AnnReport10.pdf. Миналата година това се случи през август.

[2] Всички данни, използвани в графиките и в публикацията са от докладите „Състоянието на администрацията”

[3] Законът  за достъп до обществена информация (ЗДОИ) беше приет на 22 юни 2000 г. и обнародван в ДВ, бр. 55 от 7.07.2000 г.

[4] Доклад за състоянието на администрацията 2010 г. стр. 106 – 108.  http://www.government.bg/fce/001/0211/files/AnnReport10.pdf

[5] Пак там, стр. 109.

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.