За пет месеца в Административен съд - Габрово са образувани 53 дела по ЗДОИ* по жалби на гражданка срещу малки български общини

Емилия Димитрова, координатор на ПДИ в Габрово

За пет месеца в Административен съд - Габрово са образувани 53 дела по ЗДОИ* по жалби на гражданка срещу малки български общини


Емилия ДянковаЕмилия Димитрова

Може ли правото на достъп до информация да се употреби за финансова облага? Историята по-долу обяснява как един „буден“ ум е потърсил начин да употреби закона и да опита да извлече полза на гърба на данъкоплатците. Подобна схема не е иновация, но в случая е налице странно обстоятелство – зад опита за източване на общински бюджети на предимно малки общини, стои адвокат, който използва майка си за заявител. В края на разказа ще стане ясно, че не само не припечелва нищо от ЗДОИ, но е натоварен да плаща съдебни разноски на ответната страна.   

От март до 20 юли т.г. в Административен съд - Габрово са образувани 53 дела по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Всички са по жалба на габровка, за която публично известни са само инициалите й – В.М.А. Делата се водят срещу малки, сякаш съзнателно подбрани, общини като Брезник, Летница, Садово, Камено, Вълчи дол, Руен, Мирково, Борован и др. Жалбите са за отказ от предоставяне на заявена по ЗДОИ информация.  

Търсената информация

Със заявления, разпратени в началото на февруари т.г. до близо 60 общини, В.М.А. иска копия на сключените през периода 2017-2019 нетрудови договори (граждански, консултантски, посреднически, преводачески и др.) за предоставяне на услуги на обща стойност над 1000 лева без ДДС, с изключение на тези, сключени по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Иска копия на съответните документи, установяващи размера на заплатените от общината възнаграждения, документите, доказващи вида и количеството на предоставените по договорите услуги. В случай че предоставянето на копия от документите би затруднило съответната общинска администрация или съществуват законови пречки за предоставянето им, заявителката изисква информация за предмета на всеки от договорите, на какво правно основание са сключени, какво е договореното и изплатено възнаграждение по всеки от тях, вида и количеството на предоставените по съответните договори услуги. Иска се също информация за конкретните причини, наложили сключването на тези договори, по какви критерии са избрани контрагентите на общината по тях, както и припокриват ли се задълженията на контрагентите по сключените нетрудови договори със задължения на лица, наети по трудови договори от общината, съгласно трудовите им характеристики.Общото между всички заявления е, че са изпратени по електронен път.

Отговорът на общините 

По половината от подадените жалби има произнасяне от общинските администрации в законовия срок и е предоставен пълен достъп до исканата информация (Летница, Руен, Искър и др.), което очевидно не е пречка и срещу тях да бъде подадена жалба, която впоследствие съдът оставя без разглеждане.От девет администрации е налице мълчалив отказ (Дългопол, Малко Търново, Ветово, Стрелча и др.), който съдът отменя и връща преписката за ново произнасяне.Община Сандански отказва информацията с аргумента, че тя съдържа лични данни и е служебна по своя характер, а съдът уважава това и отхвърля оспорването.   От Община Лясковец са изпратили отговор на хартия с обратна разписка извън законовия 14-дневен срок, а от други общини са отговорили по електронен път, отново извън срока (Ново село, Любимец, Твърдица и др.). В тези случаи жалбата е оттеглена и производството прекратено.По част от образуваните дела адвокатът оттегля жалбата по време на съдебното заседание с мотива, че вече не е налице правен интерес (Гоце Делчев, Маджарово, Асеновград). По други иска от съда насрочването на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали електронно подаденото заявление действително е получено в съответната общинска администрация. В тези случаи съдът допуска назначаване на експертиза, за което обаче жалбоподателката трябва да внесе 250 лв. депозит. Проблем, който не би възниквал, ако администрацията си беше свършила работата, като регистрира заявлението и изпрати входящ номер на заявителя.

Битката

Пет от делата са насрочени за март т.г., осем през април, само едно през май, двайсет и осем през юни и десет през юли т.г. (до приключване на работата по този текст). Това е сухата статистика на лавината от жалби по ЗДОИ, заляла административните магистрати в Габрово точно в месеците, в които съдът не работи в обичайния си ритъм, заради обявеното в страната извънредно положение.Зад статистиката обаче се прокрадва съмнението, че с жалбите не се цели единственото защита на правото на информация. Част от съдебните решения не оставят съмнение, че съдебният състав подозира търсещата информация В.М.А. в злоупотреба с цел облагодетелстване при евентуално обжалване по съдебен ред на постановените от общините решения, за които счита, че накърняват законовите й права. Дори повече – в няколко решения се казва, че „начина, по който В.М.А. търси достъп до обществена информация, е в разрез с моралните норми, като при това е налице и противоречие със закона, изразяващо се в злоупотреба с права“. В подкрепа на това съдът отчита, че жената не се занимава с обществена дейност, не членува в организации, които биха имали интерес да разполагат със събраните данни, дори се правят предположения, че няма никакво отношение към общините, от които иска информация. 

Ролята на адвоката в случая

Пред съда В.М.А. се представлява от адвокат от Софийска адвокатска колегия, за когото от протокол за едно от съдебните заседания (от 28.05.2020 по адм. дело № 121/2020) се разбира, че й е син. Тя не се явява на нито едно от съдебните заседания, което е нейно право. Адвокатът й обаче е упълномощен да претендира присъждане на хонорар, което той прави по реда на текст от Закона за адвокатурата, третиращ материално затруднени лица (чл. 38, ал. 2). Въпросният текст предвижда възможност адвокат да оказва безплатна юридическа помощ на юристи, на лица, които имат право на издръжка, които са в затруднено материално положение или са роднини. Може само да се предполага, дали този ход не е в подкрепа на съдебното заключение, че търсенето на обемна информация от толкова много общини  създава възможност при отсъждане в полза на гражданката да се препечели от хонорари, платени от общините. Факт е обаче, че по всички дела, по които са претендирани разноски, искането е отхвърлено, т.е. ако сметката е била да се „заработи“ от ЗДОИ, тя дотук е излязла крива. Не така стои въпросът с исканията на ответната страна, от общините. Осем от тях  претендират разноски за юридически услуги и съдът е уважил това. Така финансовата тежест от упражнението с широкомащабно искане на обществена информация струва на жалбоподателката (или на адвоката й) 2400 лв. А можеше да е много повече, така че в случая могат да се имат за късметлии.

Вместо заключение 

Никой не би отрекъл, че Законът за достъп до обществена информация е добър инструмент за прозрачност в работата на задължените по закон субекти, в случая общините. Безспорно търсената от В.М.А. информация би дала обобщена представа как и за какво местните администрации харчат парите на данъкоплатците. За какво обаче получената информация е послужила, към момента не е ясно.А за да не бъдат уязвими от подобни „инициативи“ в общинските администрации имат само един избор – да предоставят заявената информация, щом искането на заявителя отговаря на ЗДОИ. 

*Образуваните дела в Административен съд - Габрово по жалби на В.М.А.: 
Март 2020 – срещу общините Лясковец, Ново село, Гълъбово, Любимец, Твърдица;
Април 2020 – срещу общините Любимец, Твърдица, Рудозем, Долна Митрополия, Хисаря, Тервел, Угърчин, Банско;
Май 2020 – срещу Община Исперих; 
Юни 2020 – срещу общините Шабла, Брезник, Летница, Руен, Хитрино, Камено, Искър, Асеновград, Гоце Делчев, Маджарово, Вълчи Дол, Горна Оряховица, Борован, Медковец, Вършец, Генерал Тошево, Стрелча, Костенец, Пирдоп, Велики Преслав, Казанлък, Радомир, Брезово, Братя Даскалови, Айтос и Велинград;
Юли 2020 (до редакционното приключване на този текст) – срещу общините Малко Търново, Божурище, Дългопол, Приморско, Ветово, Созопол, Дулово, Мирково, Елхово, Петрич, Свищов, Стамболийски, Сандански.

* * *

Коментар на юриста

ЗДОИ предвижда съдебна защита на правото на достъп до обществена информация още в първоначалната си редакция от 2000 г.

Статистиката от годишните доклади за състоянието на администрацията от последните три години показва, че при около 10 000 заявления годишно[1] броят на жалбите до съдилищата варира между 227 през 2017 и 598 през 2019, т.е. относителният им дял е около 3-6 %. Броят на делата, в които съдът решава в полза на заявителя, категорично надхвърля половината за всяка година, без да се добавят случаите, в които отмяната на отказ е частична. Тоест обобщената информация от докладите показва, че правото на жалба се използва разумно, в не много голям брой случаи. От друга страна, съдебният контрол е необходимо средство за защита на правото на достъп до обществена информация, както и за дисциплиниране на администрацията и мотивирането й да спазва стриктно законовите задължения, свързани с предоставяне на информация. Оттук следва, че търсенето на съдебна защита по ЗДОИ е от важно значение за гарантирането на това конституционно гарантирано право, както и че по-голямата част от жалбите са основателни, т.е. администрацията все още допуска често нарушения на закона. 

През 2018 г. бе извършена законова промяна, чрез която жалбите срещу решения и откази по ЗДОИ започнаха да се разглеждат само на една съдебна инстанция – административния съд по местожителството на жалбоподателя, т.е. в случаите по ЗДОИ – заявителя.

Това доведе до съкращаване на времето за разглеждане на делата, които в много случаи вече приключват в период от 2-6 месеца след подаване на жалбата. Същевременно законът, приет през 2006 г.[2], предвижда право на страната, която е спечелила делото, да й бъдат възстановени разноските, включително адвокатско възнаграждение. 

ПДИ поддържаше критична позиция както по отношение на промяната в ЗДОИ през 2018 г., като я защити и пред Конституционния съд, така и по отношение на разпоредбата относно присъждането на разноските [3]. Независимо от това обаче, като цяло състоянието на правната уредба следва да се оцени като положително и балансирано с оглед ефективната защита на правото на информация. От една страна, като правило това, че са направени разходи за разноски, подлежи на доказване и практически те не се присъждат от административните съдилища в случаи на съмнение. От друга страна, при прекомерност на претендираните разноски насрещната страна може да направи възражение, което често се уважава от съда. Освен това според съдебната практика в някои случаи нарушенията на администрацията се смятат за несъществени, като например неспазването на срока за отговор. В тези случаи жалбата не подлежи на уважаване и не могат да бъдат присъдени разноски. Разноски освен това може да претендира и администрацията, както се вижда и от статията. 


Във всеки случай, наличието на жалби срещу откази по ЗДОИ може да се разглежда единствено като легитимно упражняване на правото да бъде защитено едно гарантирано с Конституцията право. Възможността от отмяната на отказ по ЗДОИ по съдебен ред да последват неблагоприятни финансови последици за бюджетите на задължените институции следва да се разглежда и като аларма, че трябва да бъдат предприети ефективни мерки за изпълнение на законовите задължения. В крайна сметка в правовата държава не може да бъде възприета противоположната позиция – че е допустимо институциите да нарушават закона, а гражданите трябва сами да понасят разноските за защита на накърненото си право. 

__________________________________________

[1]Годишният брой на заявленията е 9386 през 2017, 9903 през 2018 и 10399 през 2019 – вж. Г. Жулева, Прилагане на ЗДОИ според публикувани данни в докладите „Състоянието на администрацията“, София 2020, стр.26.
[2]Административнопроцесуалния кодекс.

[3]Чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.