С носителя на грамота за „Най-добър журналистически материал/ кампания, свързани с правото на достъп до информация“, разговаря Адриана Иванова, ПДИ

Кирил Терзийски
Красен Николов

Ти спечели заради разнообразните теми, по които търсиш информация. И в началото на професионалния ти път ли сам избираше темите, по които работиш?
Когато си част от медия, ти си екипен играч. Много неща ти хрумват, предлагаш ги на планьорка, одобряват се. Други идеи предлагат на редактори, колеги. Няма ясно разграничение. Журналистиката е колективно усилие. Иначе опитът ти подсказва как да си напишеш заявленията, за да има най-малък риск от отхвърлянето им или поне да получиш минимум информация. Понякога го правиш, за да ти откажат, за да покажеш, че няма воля да се реши даден проблем или да се информират гражданите за него. Това също засяга обществото. Ти разкриваш наличието или липсата на воля от управляващите да решат един проблем или да информират гражданите за него. Обикновено започваш само с ресора си. После опитваш да комбинираш темите. И разбираш, че нещата са свързани. Политиката има отношение към съдебната власт, съдебната власт към политиката. А икономиката има отношение към всичко останало. 

Какво се промени между първото и последното ти дело по ЗДОИ?
Имам повече работа – в момента съм и старши редактор в независимата общоевропейска медийна мрежа EUROACTIV в България. Може би и текстовете са ми вече по-изчистени. Това също е въпрос на опит.

Промени ли се нещо във външната среда?
През 2012 беше първото правителство на Борисов. Тогава настъпи ерата на ПР-ите, които наложиха ПР дневния ред пред институциите. Това затваряне продължи до края на миналата година. Знаков момент беше продажбата на медиите на Делян Пеевски, които действаха като плашило. Ние от Медиапул, както и главната редакторка Стояна Георгиева бяхме изкарвани всеки ден като майката на фалшивите новини. Това действаше плашещо на институциите и те не ни предоставяха информация. Всяка седмица ни лепяха етикета, че едва ли не сме класов враг. Когато това плашило изчезна, настъпи едно безвремие. Служебните правителства са винаги период на безвремие. Идват нови хора, които не са свикнали с властта, опитват се демонстрират някаква публичност. Тогава е добър момент журналистите да получат цялата онази информация, която по политически причини им е била отказвана от редовното правителство. Но трябва да сравняваме редовно правителство с редовно, а не служебно с редовно правителство. Защото нещата са различни. Например, служебното правителство не иска да решава нищо, което би навредило на президента, за да реализира своята кампания. По теми, които биха навредили на патрона на служебното правителство, очевидно има уплах да се говори или действа.

Коя за теб е била най-затворената институция?
Прокуратурата е абсолютен №1 не само за мен, а за повечето журналисти. Когато беше главен прокурор, Борис Велчев опитваше да създаде една представа за публичност. На моменти тя беше фасадна, защото прокуратурата по задание не може да бъде прекалено открита. С Велчев беше лесно да се работи. Прокурорите не се обиждаха на критиките, но не си взимаха и особена поука от тях. Опитваха се да се рекламират, да предоставят информация, да защитават своя интерес, говорейки пред медиите, а не да се крият. С идването на Цацаров настъпи пълно затваряне, което продължава и сега. Това не се наблюдава в почти никоя друга институция.  А другата страна на монетата?Останалите институции са на приливи и отливи. Много зависи от човека, който е кмет, който е министър, който има интерес да говори в определен момент. Ако говорим за група институции, които са по-склонни да говорят и да се влияят от журналистическите материали, това са общините.Съдебната власт е изключително инертна. Казват, че е консервативна. Истината е, че повечето хора в нея се чувстват недосегаеми, защото ВСС не подлежи на обществен контрол. Прокуратурата още по-малко. Затова съдът не разбира от критики. Но в общините, поне по малко значими въпроси са по-склонни да реагират. Винаги можеш да намериш някакъв вариант да свършиш работа, да информираш хората. Общините са най-добре от гледна точка на реакция в полза на обществен интерес след прилагане на известен журналистически и граждански натиск.

Имаш ли висящи дела по ЗДОИ?
Да. Делото е много интересно. То е срещу Министерство на правосъдието, от което поисках да ми предоставят списък на чужденците, получили българско гражданство за особени заслуги към България. За мен това е принципен, знаков казус, защото не може хора, които са направили нещо за общото благо, да са тайна за общността. Това е абсурдно. А са скрити под предлог, че това са лични данни.

В същото време си направиха реклама с доктор Заргар[1] от Източна България. Борисов си го направи част от предизборната кампания. Аз съм писал за хора – като един бивш шеф на „Лукойл“, който получи българско гражданство за особени заслуги, за да си отиде в Русия с европейски паспорт, по никаква друга причина. Та искам този списък, за да се види кои са другите, получили българско гражданство, получили паспорти за особени заслуги, защото един бос от Разград е решил да се възползва от футболистите си като ги продаде на европейския пазар на по-висока цена с европейско гражданство.

Какви са трудностите пред разследващите журналисти в България?
Същите като в Европа. Не мисля, че в България е по-трудно или по-лесно. Работата си е работа. Аз работя повече по документи. Колегите, които работят повече на терен, имат повече проблеми.

Очакваш ли отговори на други заявления по ЗДОИ?
Питал съм за Бюрото по защита , което се прехвърли към Министерство на правосъдието. Иван Гешев беше заявил в Правната комисия на Парламента, че светът за защита на свидетелите в България ще свърши, когато прехвърлят бюрото в Министерство на правосъдието. Аз попитах какво е било преди Прокуратурата да получи Бюрото за защита на свидетели. Имали ли са проблеми, разкривани ли са свидетели. Има ли дисциплинарни производства срещу служители на Бюрото. Тоест, нещо като проверка на твърденията на Гешев. А проверката на фактите се постига със средствата на ЗДОИ.

Какво би посъветвал колегите ти, които още нямат натрупан опит?
Да питат. Да гледат каква информация получават и да се учат от нея. Като изпратиш 5-10 заявления за достъп, виждаш къде са тънките моменти и се учиш от грешките си. Ще ти откажат пет пъти и накрая ще знаеш как да зададеш въпроса, за да извлечеш максимална полза.


По публикацията работи и Ралица Кацарска, ПДИ




[2] Изнасянето на Бюрото на Гешев. Медиапул, 15.09.2021 и Колко ефективно е било Бюрото по защита под контрола на Иван Гешев? Медиапул, 14.11.2021



 

Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.