д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

Снимка: Pexels

Това е един въпрос, отговорът на който не е еднозначен и зависи от контекста, времето на задаване и гледната точка, от която е зададен.

 

Така например, при подготовката на приемането на Закон за достъпа до обществена информация се предполага оценка на въздействието и финансовите средства, които се изискват за прилагането. Естествено, без натрупана практика, отговорът е доста общ. Тук се включваха редица допълнителни въпроси, свързани с развитостта на администрацията, състоянието на съществуващи или създаващи се вътрешни информационни системи, публичните регистри и демократичната култура на администрацията. Самият факт, че подготовката на влизането на закона в сила във Великобритания планирано отне 5 години, а в България законът влезе в сила след публикуването му в „Държавен вестник“, показва  колко са различни подходите към прилагането на законодателството. Като сравним административната демократична култура в двете държави и времето, което имаше България за провеждане на административната реформа, е ясно, че твърде много история и фактори трябва да се имат предвид.

 

Друг е отговорът на въпроса когато имаме сравнително дълга история на прилагането на закона и още повече, когато факторите, влияещи на прилагането, се изграждат в хода му, както е в България.

 

Ето защо едва ли е възможно да се отговори на въпроса, без да се въведат редица ограничения по отношение на факторите, които трябва да се имат предвид като се прави проучване.

 

Какво има България към момента.

Редовни доклади за състоянието на достъпа до обществена информация, като част от доклада  „Състоянието на администрацията“.  Данните от тези доклади са основни източници за едно изследване. В тези доклади намираме данни за:

  • Колко заявления за получени през годината?
  • Колко са административните решения по тези заявления?
  • В какъв срок е решавано по заявленията?
  • Колко администрации в системата на изпълнителната власт са получили заявления по ЗДОИ?
  • Как е решавано по тези заявления?
  • Колко от администрациите имат звено по достъпа до информация и кое е то?
  • Колко от решенията са обжалвани?
  • Какви са решенията на съда по жалбите на заявителите?

В държава със закон, който е натрупал 20 годишна история на прилагането, със статистически данни за наличие на регистри на заявленията, за самите заявления и процеса за решаване по тези заявления, за звената, определени за работа по достъпа до информация, за вътрешните правила за достъпа и много други, отговорът на въпроса колко струва достъпа до информация би трябвало да има по-опреден отговор.

Отговорът на въпроса колко струва достъпа до информация в България ще бъде даден при отчитане главно на ВРЕМЕТО за работа на администрацията по ЗДОИ. Ако повечето познати изследвания са съсредоточени върху работата по заявленията и решенията по тях, ние можем да включим и времето за публикуването в интернет страниците на задължителната за публикуване информация. Т.е. да се отчете и ВРЕМЕТО за работа на екипите по активното публикуване.


Кои са факторите, които имаме предвид за изчисляване на разходите за достъп до информация:

  • Времето на екипа по активното публикуване
  • Времето за регистрация на заявлението и обратна връзка със заявителя
  • Разпределяне на заявлението за разглеждане
  • Събиране на информацията по заявлението
  • Времето за решаване в зависимост от това колко служители участват
  • Решението – времето на министъра, кмета, директора и т.н.
  • Обжалване на решението – времето за преглед при жалба
  • Времето за вътрешно разглеждане, ако има такова
  • Времето за представителство при жалба

При наличие на данни за заплащането на държавните експерти и ръководителите на различните звена и данни за получените заявления, би могло да получим отговор на въпроса.  

Може да погледнем нещата и от гледна точка на заявителите:

  • Колко време им е отнело да подготвят заявлението?
  • Колко време им е отнело да го изпратят до администрацията?
  • Колко време са чакали отговора?
  • Получили ли са информацията, която са се надявали да получат?

Отговорите на тези въпроси също ще ни кажат много за достъпа до информация, но измерването на тази страна на достъпа до информация  не е толкова лесна.

Проучвания от 2010 година показваха, че 39% от пълнолетните български граждани познават правото на достъп до информация, но само 7% от тях бяха подавали заявления.[1]

Ето защо повечето изследвания са за административните разходи по достъпа до информация, а когато става въпрос за заявителите по-интересни са казусите на търсене на информация, причините и резултатите, като „Купувам/продавам брега на Дунав“[2], една книга с истории за достъпа до информация и хората.


© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.