ОЩЕ ОТ БРОЯ:
22-ра церемония за връчване на награди по повод Международния ден на правото да знам – 28 септември 2024Достъпът до информация като един от елементите на свободата на изразяване е основа на демократичното общество и дава възможност за напредък на цялото обществоКолкото повече се практикува едно право, толкова повече се развива, превръща се в нещо нормално и се утвърждава.Когато енергията от едно журналистическо разследване се превърне в обществена енергия за търсене на истината, за търсене на информация. Ние трябва да работим още по-добре, още по-прозрачно и да оправдаваме напълно очакванията на хоратаОт съдебната залаОбръщение от г-жа Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО, по повод Международния ден на всеобщия достъп до информация 28 септември 2024 г.
Годишни доклади за състоянието на достъпаКнигиНаръчници и брошуриДоклади и анализиПДИ в медиитеРадиопредаване "Правото да знам" 2006Информационен бюлетин на ПДИ

Интервю с Валя Ахчиева, носител на наградата „Златен ключ“ в категорията „Най-добри журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация“

Въпросите зададе Катерина Коцева, ПДИ.

Валя Ахчиева

Валя Ахчиева, разследващ журналист, получава наградата „Златен ключ“ за разследване (“За Даная, лъжата и болницата“; “Оплетени в лъжите за Даная), което с помощта на едно заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) разкрива пороците на здравната система в България чрез трагичната история на 15-годишната Даная, загубила живота си в болница "Пирогов" през май 2023 г. Крайният резултат от журналистическите разкрития е промяна в нормативната база и в порочна процедура на Националната здравноосигурителна каса. С помощта на ЗДОИ Валя Ахчиева стига до истината за корупционни практики в здравната ни система, заплащани с цената на невинни човешки животи.

 

Честита награда, г-жо Ахчиева! Какво означава тя са Вас?


Означава много, защото разследването за Даная за мен беше по-различно. Става дума за съдбата на дете, което е загубило живота си в болница. Става дума за разкрити нередности и проблеми с лекарствоснабдяването. Трябваше да се постави въпросът, защо е нямало животоспасяващо и кръвоспиращо лекарство за дете с хематологично заболяване?

 

Дори и да не говорим за това каква лекарска помощ е получена, наистина беше нужно да се запитаме - защо майката е изпратена да търси лекарството в друга болница и  да пренесе до „ Пирогов“ две опаковки от него, които да се поставят на детето и?

 

Този факт, разнищен в 3-те части на моето разследване, показа сериозни проблеми в снабдяването с лекарства в болниците. Показа една нормативна база, която беше в противоречие с Европейския регламент за борба с фалшивите лекарства, и която се наложи да бъде променена след разследването ни. Аз съм удовлетворена, че вече може да се проследи пътя на лекарството и в болниците. Беше сменена процедурата по НЗОК.

 

А разследването ми съвсем спонтанно изведе хората на протест пред Министерски съвет. Това ме развълнува много. Сега разбирам, че по-значимо е, когато енергията от едно журналистическо разследване се превърне в обществена енергия за търсене на истината, за търсене на информация.

Наградата „Златен ключ“ е от голямо значение, защото журито е оценило мащаба и ефекта на разследването. И затова съм благодарна.

 

Смятате ли, че все повече разкрития в областта на здравеопазването се правят и привличат вниманието?


Темата за здравеопазването е актуална всеки ден, защото там има много милиони: лекарства за милиони левове, клинични пътеки. Здравната каса управлява милиарди. Всякакви фалшификации, злоупотреби, далавери, ако не се разкрият виновните, се затлачват. И се получава една мръсна вода в общественото пространство.

 

Разкритията за лекарството „Новосевън“ (NovoSeven), което е трябвало да се приложи на Даная, не е първото по рода си разследване за медикаменти, което правя. Корените на този вид схеми са отдавнашни. През 2017 и 2018 година правих поредица от разследвания за „Хумира“ (Humira – инжекционен разтвор за педиатрична употреба), за това, как се изнася като криминален реекспорт. След това за препарата „Кейтруда“ (Keytruda) за онкоболните - как медицински лица отнемат лекарства от болните, вместо да се вливат във вените им и да спасяват човешки живот..

 

 

Това вече е третият случай, който разкривам за последните 7 години. Ето какво се случва, ако едно лекарство не се проследява чрез електронното здравеопазване още от производителя? А ако няма изобщо проследяемост – тогава се стига  до историята на Даная и на другите болни в моите разкрития.

По случая на Даная, след втората част на моето разследване, през месец февруари, т.г., е образувано досъдебно производство. Вече осем месеца никой не ме е извикал да ме разпита! А аз разполагам с документите. Т.е. няма ефективно прокурорско разследване.

 

Системата на здравеопазването по-затворена ли е?


Органите въобще не дават никаква информация. Казват, че всичко е лични данни. Затова благодарих изрично на бившия министър на здравеопазването проф. Христо Хинков, тъй като аз въобще не очаквах да ми предостави доклада на  вътрешния одит на „Пирогов“. Защото там има имена и данни. Но вече мое задължение е, да обработвам личните данни за журналистически цели.

 

Ако не бях получила одитния доклад с помощта на ЗДОИ, разследването нямаше да се роди. Щеше да си остане като един случай за още едно дете, починало в болница. Някой трябва да ти даде информация, за да не остават нещата като само един случай. Ние искаме да знаем за всяко едно дете,  какво се е случило и защо?

 

Какви са другите проблеми в здравеопазването?


Аз продължих разследването и в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Оказа се, че Даная не е лежала там, а те са отчели клинични пътеки в Здравната каса. Държавата не е предвидила нормативна база, която да регламентира изследванията на пациенти, без те да лежат в болница. Толкова неуредици и дупки има.

 

Друг въпрос е, че се плащат само процедурите на пациенти само с вроденото хематологично заболяване. А ако  се придобие хематологично заболяване, например след КОВИД, в България  няма закон, по който да се плащат изследванията и лекарствата на болните. Това е липса на държавна грижа.

 

Но, винаги една емоционална реакция след такова разследване, може да предизвика крачка напред в обществото. Затова се промени нормативната база по НЗОК след разследването за Даная.

 

А какво е впечатлението Ви от останалите институции?


За да бъда откровена, като цяло институциите започнаха да дават информация. Някак си свикнаха с това. Може би разбраха, че ако не ми дадат информация, ще си я намера по друг начин. През последните 2-3 години не съм спирана от достъп до информация по ЗДОИ като журналист.

 

Друг е въпросът по какъв начин ми я дават и дали ще е цялата информация и как ще тълкуват въпросите ми?

 

Но, като цяло, според мен, институциите в България свикнаха със ЗДОИ. Свикнаха, че обществото има право на информация.

 

Работите ли по друг значим казус в момента?


Да. Но никога не казвам преди да излезе на екран.

В момента правя разследване и се опитвам да накарам няколко държавни компетентни институции да извършат съвместна проверка. Проблемът в България е контролът.

 

При решаване на един сложен проблем се оказва, че трябва няколко институции да действат заедно. Но тук липсва воля за съвместни действия на всички компетентни институции за събиране  доказателства. Защото всяка институция работи по свой закон, а годните доказателства по един казус, винаги засягат няколко закона. И затова трябва прокурорът да анализира няколко закона едновременно, за да бъде обективно разследването. Иначе се стига до манипулиране на доказателства.

 

Многото канали за дезинформация все повече затрудняват журналистическата работа. Може ли ЗДОИ да се използва са отсяване на вярно и невярно?


Това е единственият начин.

 

Докато си провеждам разследването, аз не чета нищо странично. Работя само по документи, само с лични свидетелства, които съм събрала. Сама си събирам информацията и започвам анализ, синтез на документите, получени по ЗДОИ. Не бих вярвала на някой, който ще отсява, кои са фалшивите от истинските новини. Такава доза доверие не мога да дам на никого от нашето общество. Само документи, гледни точки и свидетелства. Това е.

============================================== 


Кампанията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".

 


© 2024 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.