С Kaтя Тосева, носител на грамота в категорията "Гражданин, най-активно използвал правата си по ЗДOИ", за Деня на правото да знам 2022, разговаря Катерина Коцева, координатор „Комуникации“, ПДИ

Катя Тосева
Катя Тосева

Разкажете ни повече за вашите заявления до кмета на Община Брезово, инициативата за спасяване на фурната в село Свежен и как започна всичко?

 

Първото заявление за достъп до информация до Община Брезово изпратих на 8-ми март 2021 година, т.е. историята се развива за година и половина. Всичко започна с новина във фейсбук група за жители и приятели на село Свежен, че старото училище ще се продава. То е строено през 1880 г. – преди Освобождението, с доброволния труд и средствата на местните хора. Запазено е до ден днешен, сградата е много здрава, от камък, не е мръднала и при големите земетресения. Разбрахме, че се готви продажбата му на голям инвеститор – Георги Самуилов. Всички скочиха като ужилени и се задействахме. Аз бях в Англия, но като научихме – кой в Свежен, кой в Англия, кой в София, кой в Пловдив – всички скочихме да търсим как да се противопоставим. Направихме петиция, реагирахме много бързо и принудихме в крайна сметка общинският съвет да гласува против това, което беше гласувал на предишната си сесия, така че да се спре процедурата.

 

Покрай училището започнах да изострям вниманието си за това какво се случва всъщност, защото до този момент ние всички бяхме някак си така приспани, че нещата в Свежен са добре, всичко е наред, кметът е много свестен, имаше даже филми за него. Сега си давам сметка, че медиите се бяха постарали да му създадат много добър образ. Това не може да е случайно. Аз сега търся гласност по медиите, но никой не откликва. Т.е. бяхме приспани от един хубав имидж и изведнъж се оказва, че е лъжлив. И така покрай училището се зарових да видя какво става и с фурната. 

 

Използвахте ли ЗДОИ още тогава – за да получите информация за училището?

 

Да, наложи се да се поинтересувам как се търси информация в интернет, как можем да задаваме въпроси. Всичко тръгна от фейсбук групи, в които хората задават хората въпроси, но повечето казват, че няма смисъл да се пита. Реших, че не е така и потърсих информация. След това открих, че ПДИ може да ми помогне за заявления и писах до адв. Кирил Терзийски, на когото съм много благодарна – той беше до мен през цялото време за всички заявления, с които исках информация и за училището, и за фурната, и за други проблеми. 

 

Да се върнем на случая с фурната. Тя е продадена чрез конкурс с две условия: до две години да се въведе в експлоатация и 10 години да работи като фурна. Двете години се оказали прекалено кратък период, защото фурната е с особен статут – част от архитектурен резерват. И към договора е подписан анекс, който удължава двете години на пет.  5-те години изтекоха юли месец тази година и не е направено нищо по фурната, сградата е оставена да се саморазрушава. Затова пуснах петиция „Да спасим фурната на с. Свежен” и с нея поставих въпроса как ще реагира кметът. Той трябва да развали договора, понеже не е изпълнено условието да се въведе в експлоатация. Явих се на сесия на общинския съвет и петицията събра 426 подписа. Кметът и досега отказва да направи каквото и да е за тази фурна. Обърнах към народен представител за помощ и чакам отговор. Това е накратко за фурната.

 

Покрай случаите с училището и фурната започнах на всяка стъпка да откривам нередности в общината и да задавам въпроси. За миналата 2021 година съм задала 16 въпроса и натрупах толкова много материал, че сама не мога да смогна да доведа всичко до край. Примерно, научих, че кметски приятели са спечелили субсидии за разчистване на пасища, а те на свой ред унищожават природата с много тежка верижна машина – изгребват цялата пръст, така че създават условия за ерозия, унищожават редки видове. Виждам, че общината вместо да се грижи за общия интерес, за селото, напротив – тя се явява най-големият вредител на селото, а грижата е за интересите на големите инвеститори.  Самата дума инвеститор е силно изкривена – вместо да инвестира ресурси в общината, напротив, инвеститорите използват ресурсите на общината и на село Свежен безплатно за своя си бизнес.

 

Всички заявления ли отнесохте до Община Брезово?

 

Да, писах до кмета и до председателя на общинския съвет. Председателят на общинския съвет ми е отговарял много добре на всяко запитване. Присъствах на 3 сесии на общинския съвет това лято и мога да кажа, че е заставал на правилната позиция много професионално, честно и принципно, но в случаите, когато се иска действие на самия кмет, общинският съвет не може да му повлияе. 

 

 Какво ви мотивира за цялата тази „одисея”?

 

Първо, големият ми шок, че това се случва в Свежен. Просто не съм го очаквала. Участвах преди 2 години на блокадите в София, в Пловдив. Бях вдъхновена, че всичко може да се промени и изведнъж да разбера, че тези неща се случват там беше шокиращо. За София и за Пловдив не мога да променя кой знае какво, но все си мисля, че за Свежен мога нещо да направя. То е едно малко село, с 80 човека жители в момента, но ми е родно, на майка ми и го чувствам като мое задължение. Това лято съм присъствала на 3 сесии на Общинския съвет, коеото ми коства непосилни разходи, но просто не мога да спра. Започнала съм го вече, ако не го доведа до край, няма кой да го доведе. Ако оставя случая сега, всичко, което съм направила, ще се загуби. Хората там са много бедни, възрастни, зависими са от кмета, не смеят да кажат думичка. Когато се явявам на сесиите в Брезово, дори местните са против мен, защото аз им създавам неприятности там. Опасна съм по някакъв начин за установилото се равновесие. Сложно е. Но явно е така в цяла България. Мисля, че в Свежен се онагледява всичко, което се случва навсякъде в България. От всичко има там.

 

Например, следният проблем: кметът е дал на инвеститор, едър бизнесмен, безплатно да ползва общински земи, за да си разположи кошерите. Пашата в Свежен е много малка, за местните пчелари няма достатъчно паша, кошерите им умират и новите им пречат. Тъй като ползваните имоти са доста големи – около 10-11 декара, кметът не може да ги даде сам, трябва решение на общинския съвет. Случайно аз присъствах на срещата, когато се гласуваше решението и общинските съветници не го одобриха. На следващата сесия попитах кога ще се премахнат кошерите, но те си стоят и досега. Пуснах сигнал до Районна прокуратура Пловдив и сега очаквам отговор. Наред с това, заедно с „Държавно ловно стопанство Тракия“ и гората.бг планираме акция догодина март месец да залесим с медоносни дръвчета. Това ми е работата в момента. 

 

Последната ми акция в селото е за водата. В село Свежен няма питейна вода, през лятото направо спира, има недостиг. Миналата година ние най-активните граждани (а такива сме живеещите в чужбина – аз съм в Англия, две жени са в Германия, една е в Швейцария) задействахме с предишния областен управител на Пловдив организация за решаване на проблема с водата. Имахме няколко работни срещи онлайн с РЗИ и кмета на Брезово, но сега, като дойде служебното правителство, това замря.

 

Вие живеете във Великобритания от 8 години. Имате ли наблюдение дали институциите там са по-отворени? Имате ли опит с граждански инициативи или каузи там?

 

Затова имам изисквания, защото виждам как могат да вървят нещата. Специално в кметството, в което живея в Англия, всеки ден, в 8 часа сутринта получавам имейл какво се прави и какво предстои.

 

Заливат ни с информация отвсякъде: по пощата, брошури под вратата, имейли. Отговорите изпреварват въпросите. Непрекъснато има доброволчески и дарителски кампании на граждански обединения.

 

Вие не само търсите информация, но имате и мотивацията след това да си търсите правата по съдебен ред. Какво ви стимулира?

 

На 1 юли 2021 г. поисках анекса към договора за продажба на фурната в с. Свежен. Кметът ми го отказа с мотивацията, че не живея в България. Този отговор е много абсурден и нямаше начин да не го обжалвам. Делото беше на 4-ти ноември, а отговорът от решението на съда го получихме чак май месец 2022 г. – 6 месеца по-късно. Това беше пак някакъв рекорд. Дори адв. Кирил Терзийски каза, че в неговата практика няма такова дълго забавяне.

 

Обжалвам, защото искам да стигна до някакво разрешение, това, че имаме информация, не решава проблема на хората. Няма резултат все още.

 

В петицията за фурната се включиха 126 души, някои със собствени коментари. Хората се включиха със сърце, особено тези, които помнеха старата фурна, докато работеше – аз помня как си купувахме хляб оттам. Но когато дойде време да отидем на сесията и аз обявих, че на тази дата ще ви чакам пред общината, да покажем колко ни вълнува въпросът, никой не дойде. Бях сама. И точно това кметът използва против мен, че аз не представлявам никого. Но мисля, че когато се види някакъв резултат от борбата хората лека-полека ще започнат да участват и да си повдигат главата. За това се боря.

 

 

 

 

 

 

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.