Отбелязване на Международния ден на всеобщия достъп до информация с конференция на ЮНЕСКО в Манила
По случай Международния ден за всеобщ достъп до информация (IDUAI) 2025 ЮНЕСКО и правителството на Република Филипини организираха конференция, която се проведе в Манила, Филипините, на 29–30 септември 2025 г. Това знаково събитие отбелязва 10-ата годишнина от обявяването на 28 септември за Международен ден за всеобщ достъп до информация, като отразява десетилетие на напредък и предизвикателства в областта на правото на информация в световен мащаб.
Началото на отбелязването на тази дата беше поставено на 28 септември 2002 година в София, България, когато представители на граждански организации от цял свят на конференция, организирана от Програма достъп до информация, решиха това да бъде Ден на правото да знам.
В резултат на кампании в различни държави и нарастваща популярност, през 2015 година с Резолюция 38 C/Resolution 57 ЮНЕСКО признава 28 септември за Международен ден на всеобщия достъп до информация. През 2019 г. 74-то Общо събрание на Организацията на обединените нации го утвърждава като Международен ден за всеобщия достъп до информация.
Темата на международната конференция бе „Достъп до информация за околната среда в дигиталната ера“. Данните за околната среда, които обхващат климатичните промени, замърсяването, биоразнообразието и рисковете от бедствия, надхвърлят националните граници, което налага необходимостта от сътрудничество, прозрачност и иновативно споделяне на информация в глобален мащаб. Тази тема подчертава също така как цифровите технологии и платформите за отворени данни могат да подобрят достъпа на обществеността, да насърчат прозрачността и да дадат възможност на гражданите и заинтересованите страни да участват по значим начин в управлението на околната среда и устойчивото развитие.
Конференцията бе с активното участие и сътрудничество на Международната конференция на комисарите по информация (ICIC), Партньорството за открито управление (OGP) и Мрежата на защитниците на свободата на информацията (FOIAnet), които споделиха опит в областта на достъпа до информация, цифровите иновации и застъпничеството.
Конференцията включи церемония по откриването, тематични панели, интерактивни работни групи и дискусии с участието на всички, които имат за цел да насърчат сътрудничеството и да задълбочат разбирането. Нейната цел е да подчертае глобалните и регионалните перспективи относно правните, технологичните и социалните измерения на достъпа до информация за околната среда. Участниците обсъдиха как международните рамки, като Конвенцията от Орхус и Регионалното споразумение за достъп до информация, обществено участие и правосъдие по въпроси, свързани с околната среда в Латинска Америка и Карибския басейн (Споразумението от Есказу) от 2018 г., предоставят модели и инструменти за защита на правото на информация за околната среда и участието на обществеността.
Изпълнителният директор на ПДИ Александър Кашъмов беше поканен да участва в Панел 7 от програмата, посветен на Ролята на гражданското общество в насърчаването на достъпа до информация за околната среда. Той представи конкретни казуси и съдебни дела, защитавани с подкрепата на организацията, и новите предизвикателства, свързани с делата-шамари срещу заявители журналисти и граждански активисти. В панела за ролята на гражданското общество говориха по един представител от Азия, Америка, Африка и Европа, а негови съорганизатори бяха освен основните домакини – ЮНЕСКО и правителството на Филипините, и Мрежата на застъпниците за свобода на информацията (Freedom of Information Advocates Network - FOIANET), създадена също в София на 28 септември 2002 г.
Източник: UNESCO
* * * *
Генералният директора на ЮНЕСКО Одри Азуле по традиция излезе с обръщение по повод Международиня ден на всеобщия достъп до информация.
В обръщението г-жа Азуле акцентира върху това, че „информацията е в основата на устойчивите и демократични общества. Тя помага да се разкриват лъжи и да се противодейства на дезинформацията по въпросите на климата; подкопава речта на омразата и насърчава междукултурното разбирателство. Помага в борбата с екстремизма, насърчава информираното вземане на решения и повишава прозрачността и отчетността.“
Припомни, че „тази година се навършват 10 години от приемането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, което ни напомня за призива на този знаков климатичен договор за международно сътрудничество „при вземането на подходящи мерки за подобряване на образованието, обучението, общественото осведомяване, участието на обществеността и достъпа на обществеността до информация в областта на изменението на климата“.
Одри Азуле обърна внимание, че „под мотото „Осигуряване на достъп до информация за околната среда в дигиталната ера“, тазгодишният Международен ден на всеобщия достъп до информация призовава за по-голямо признание на факта, че надеждна, навременна и точна информация за околната среда е от съществено значение за ефективни действия в областта на климата, информираното участие на обществеността и засилена отчетност.“
Източник: UNESCO
* * * *
Значението на достъпа до информация в кратко видео
Международната конференция на информационните комисари (ICIC) публикува кратко видео за значението на достъпа до информация според изтъкнати личности като: Анхел Гурия, бивши генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; Далай Лама; Делиа Ферейра Рубио, бивш председател на Transparency International; Джеймс Медисън, четвърти президент на САЩ и един от създателите на Американската конституция; Джеръми Бентъм, английски философ, юрист, социолог, един от теоретиците на политическия либерализъм.
Анхел Гурия: „Интегритетеът, прозрачността и борбата срещу корупцията трябва да са част от културата. Те трябва да бъдат основни ценности“.
Далай Лама: „Липсата на прозрачност води до недоверие и дълбоко чувство на несигурност“.
Джеръми Бентъм: „Без публичност нищо добро не е трайно; под егидата на публичността нищо лошо не може да продължи“.
Делиа Ферейра: „Безразличието на хората е най-добрата почва за разрастване на корупцията.“
Джеймс Медисън: „Едно народно правителство, без публична информация или средства за нейното придобиване, е само пролог към фарс или трагедия, а може би и към двете“.
Източник: ICIC
* * * *
Актуализирана карта на страните по света, които имат закони и законопроекти за свобода на информацията
За поредна година Дейвид Банисар, гостуващ старши сътрудник в London School of Economics, публикува актуализираната карта на страните по света, които имат закони, регламенти и правни инициативи/законопроекти за свобода на информацията/право на информация/достъп до информация.
Понастоящем 132 държави (68% от държавите-членки на ООН) имат добри закони. 26 самоуправляващи се юрисдикции, които не са членки на ООН, в това число Косово, Тайван, Бермуда, Американските Вирджински острови и др., също са приели закони или разпоредби за достъп до информация. Приблизително 92% от световното население живее в една от тези държави или юрисдикции.
В над 20 държави предстоят инициативи за нов закон. Малайзия сериозно обмисля закон, като премиерът Анвар Ибрахим обещава да внесе законопроект за свобода на информацията до края на 2025 г. Законопроекти за свобода на информацията бяха внесени наскоро във Филипините, Република Конго и Суринам.
Иракският парламент планира да проведе второ четене на спорния законопроект през септември 2025 г. Боливийският сенат одобри законопроект през октомври 2024 г. Парламентът на Ботсвана в момента разглежда законопроект за достъп до информация.
Международно развитие
Тази година Северна Македония и Латвия ратифицираха Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенцията от Тромсьо). Така броят на държавите, ратифицирали Конвенцията вече е 17.
Колумбия и Бахамските острови ратифицираха Регионалното споразумение за достъп до информация, обществено участие и правосъдие по въпроси, свързани с околната среда в Латинска Америка и Карибския басейн (Споразумението от Есказу). Към момента споразумението е ратифицирано от 18 страни-членки.
На 16 юли 2025 г. Интерамериканският съд по правата на човека излезе с консултативно становище AO-32/25 (Advisory Opinion AO-32/25) относно климатичната криза и правата на човека, което подробно анализира задълженията на страните да осигуряват достъп до информация, свързана с климата.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови през март 2025 г. по делото „Гиргинова срещу България“, че български съд е нарушил член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, като е отказал да предостави на журналист мотивите за оправдаването на бивш министър на вътрешните работи по секретно наказателно дело, свързано с незаконно наблюдение.
Източник: LinkedIn
* * *
UNCAC Coalition призова за закони, гарантиращи ефективен и бърз достъп до информация
По случай Международния ден на всеобщия достъп до информаиця UNCAC Coalition (глобална мрежа от почти 400 организации на гражданското общество в над 120 държави, отдадени да популяризират ратификацията, прилагането и мониторинга на Конвенцията на ООН срещу корупцията) призова държавите да въвеждат и прилагат закони, които гарантират ефективен и бърз достъп до информация. Те трябва:
- Да отразяват международните стандарти.
- Да бъдат с широк обхват на приложение.
- Да предвиждат лесни процедури за подаване и отговаряне на заявления за информация.
- Да предвиждат ясни и строги режими на изключения.
- Да предвиждат ефективни и независими административни надзорни органи.
- Да въвеждат силни рамки за автоматично онлайн предоставяне на документи, данни и друга информация, свързана с предотвратяването и идентифицирането на форми на корупция.
Източник: UNCAC Coalition