Диана Банчева, ПДИ

През лятото на 2011 Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията създаде плакат за Деня на правото да знам на английски, френски и испански език, който използваха в своите кампании. Появи се и триминутно видео (компилация от изказвания на организации и активисти от цял свят за значението на правото да знам) също по идея на Международната мрежа. То бе излъчено на церемонии, пресконференции и дискусии, организирани от членовете на Мрежата.

21 песни с послание за свобода на информацията бяха предложени и публикувани на страницата: http://www.opengovernmentrecords.net/drupal/node/18, сред които и „Дишай”, създадена по поръчка на Програма Достъп до Информация.

 

Иницитива „Партньорство за открито управление”

 

На 20 септември 2011 стартира международната инициатива „Открито управление”. На срещата в Ню Йорк 46 държави (включително и България,  представена от министъра на външните работи Николай Младенов и началника на Кабинета на министър-председателя Румяна Бъчварова) обявиха присъединяването си, като приеха декларация [1] . „Партньорство за открито управление” бе инициирано от правителствата на САЩ и Бразилия и представлява стратегия за решимостта на правителствата да насърчат прозрачността, гражданското участие, борбата с  корупцията и да използват новите технологии за по-силно управление. Инициативата се координира от комитет от осем държави и водещи граждански организации. Председателството на управителния съвет е на ротационен принцип. След САЩ то ще бъде поето от Бразилия, Великобритания, , Индонезия и Мексико.

Осемте инициатори (САЩ, Бразилия, Южна Африка, Великобритания, Норвегия, Мексико, Индонезия и Филипините) представиха планове за по-голяма прозрачност и отчетност на управлението. Останалите 38 страни също ще представят планове след широко обществено обсъждане на следващата среща през март 2012 в Бразилия. Държавите, подкрепили инициативата, ще докладват за развитието на плановете на срещата на министрите на 7-8 декември в Бразилия.

По време на едночасовата церемония президентът на САЩ Барак Обама и другите участници направиха изказвания за необходимостта от по-отворено управление, за целите на инициативата и за конкретните планове за действие. Изказванията са достъпни в YouTube.

Плановете за действие съдържат детайли по ангажиментите на отделните страни, с които ще се усъвършенстват съществуващи инициативи или ще се създадат нови. Планът на САЩ съдържа 26 точки, сред които и присъединяването на САЩ към Инициативата за прозраност в добивната промишленост и засилена защита на разпространяващите вътрешна информация за нередности. Бразилия ще реструктурира Портала за прозрачност и ще пусне портал за Отворени данни. Филипините ще разширят възможностите за обществено участие в правенето на бюджета, но само общо засягат най-важният въпрос – приемането на закон за свобода на информацията.

Предстои публикуване на Политика за активно разкриване на информация, свързана с работата на Инициативата. В рамките на 30 дни всеки ще може да даде бележки и препоръки за подготовката на документа на http://www.opengovpartnership.org/.

 

 

В Европа

 

Кампанията за правото на информация продължи в Армения цяла седмица, която приключи с церемония за връчване на награди за принос в достъпа до информация, организирана от Центъра за свобода на информацията

По повод Международния ден на правото да знам в Брюксел се състоя семинара „Какво може да научи Европейският съюз от другите”.  Форумът бе организиран от Европейския омбудсман, за да се обсъдят възможностите за увеличаване прозрачността в ЕС.

На 28 септември Прозрачност без граници – Литва публикува анализ на неоповестените обществени поръчки в страната.

Асоциацията на младите адвокати в Грузия стартира онлайн база данни, получени по Закона за достъп до информация в периода 2010-2011: http://www.gyla.ge/foib/.

В Испания, една от трите държави-членки на ЕС без действащо законодателство за достъп до информация, Access Info Europe организира открит дебат с политически партии.

На 28 септември Access Info Europe пусна портала AsktheEU.org, от който всеки може да изпраща електронни завления за достъп до институциите на Европейския съюз по силата на Регламент 1049/2001 и чл. 15 от Договора за ЕС. Подадените заявления и получените отговори автоматично се публикуват на страницата. Тя информира как заявителите да обжалват отговорите, в случай, че са неудовлетворени, как да подават жалби до Европейския омбудсман или до Европейският първоинстанционен съд.

В Македония също стартира подобен портал www.spinfo.org.mk по инициатива на Фондация Отворено общество, Прозрачност Македония, Фондация Метаморфоза, Асоциация на младите адвокати, Младежки образователен форум и Граждански център за свобода.

На 28 септември Access Info Europe и Statewatch обявиха победителя в конкурса за дизайн на тема Достъп до права. Жулиета Латрекино бе избрана от 39 участника, представили дизайн на лого и сайт, който ще послужи за подаването на заявления за достъп, свързани с упражняването на други права, като право на свободно изразяване, право на свободно събиране и сдружаване, право на лична неприкосновеност.

 

Комисари по информацията

 

На 28 септември Комисарят по информацията във Великобритания обяви началото на консултативен процес за съдържанието на списъците за задължителна за активно публикуване информация от институциите. „Гражданите определят каква информация трябва да е общодостъпна”, подчерта Кристофър Греъм в 17-минутна реч за прозрачността по повод Международния ден на правото да знам, достъпна в YouTube .

В чест на 28 септември шотландският комисар по информацията публикува препоръки и помощни материали за самооценка и усъвършенстване на практиките по достъпа в публичните институции. Публикуваните материали дават информация и за критериите за оценка, които екипът на комисаря прави на място.

 

 

В Америка

 

На 28 септември Асоциацията на вестниците в Канада публикува годишния си Одит върху изпълнението на Закона за свобода на информацията от институциите в страната. 

В Колежа по право към Американския университет във Вашингтон се проведе еднодневна конференция за принципите на прозрачност и тенденциите в свободата на информация. Акцент бе водещата ролята на САЩ в международната инициатива „Партньорство за открито управление”.

В Бразилия, Грег Миченер, предподавател в университета в Рио де Жанейро отбеляза 28 септември с публикация в блога си и специална дискусия за свободата на информация за своите студенти.

В рамките на септември изследването „Преодоляване на културата на секретност” бе представено в Аржентина, Боливия и Перу. Проучването разглежда законодателството и практиките за достъп в Аржентина, Боливия, Чили, Мексико, Перу, Еквадор и Уругвай с фокус върху културните и институционални бариери пред свободния достъп до информация.

Регионален Алианс за свобода на изразяването и информацията представи доклад „Достъп до информация и защита на личните данни”. За трета година докладът оценява отношението между действащите закони за свобода на информацията и защитата на личните данни. В проучването участват организации от 14 държави в Северна и Южна Америка.

В Чили стартира порталът Acceso Inteligente, който дава възможност за подаване на електронни заявления до чилийските институции, като всички отговори по заявленията се публикуват автоматично в онлайн база данни. 

 

В Африка

 

Важна стъпка за развитието на правото на достъп до информация на континента е приетата на 19 септември 2011 Декларация за африканска платформа за достъп до информация , определяща минималните стандарти в областта на достъпа до информация. 

Комисията по човешки права в Южна Африка организира Национален форум за служителите, отговарящи за достъп до информация, който се проведе в Йоханесбург. Комисарят по човешки права Жанет Лав и африканският специален докладчик по свобода на изразяването и достъп до информация Панси Тлакула, участваха в дискусията за необходимостта от информационни ресурси за воденето на документация и система за управление на знанието в свободното упражняване на правото на информация. Мрежата на гражданското общество за Закон за достъп до информация публикува доклад за изпълнението на закона в Южна Африка.

„Право на информация: Кажи го, покажи го, познавай го” бе мотото, спечелило конкурс в Либерия. 28 септември бе отбелязан с парад и форум в университета на Либерия, организирани от правителството, либерийската коалиция за свобода на информацията и Картър Център.

В Кения, където все още няма действащо законодателство, гарантиращо правото на гражданите на свободен достъп до информация, организации и застъпници проведоха „жълта” кампания, като носиха жълти ленти в подкрепа на свободата на информация в Кения.

В Намибия, Зимбабве, Мозамбик, Лесото, Лезото, Свазиланд, Малави и Танзания бяха връчени награди за най-прозрачна и най-затворена институция.

Международният ден на правото да знам бе отбелязан с различни инициативи в Мали, Уганда, Демократичната република Конго, Гана, Египет, Нигерия.

Организацията „Инициатива за човешки права на Британската общност” със седалище в Акра, Гана, публикува интерактивна карта за правния статут на достъпа до информация в тези страни: htt://www.humanrightsinitiative.org/programs/ai/rti/RTIMapVersion8/RTIMapVersion8/ammap.html

 

В Азия

 

Алиансът на пресата в Югоизточна Азия и Филипинският център за разследваша журналистика проведоха двудневна работна среща в Банкок с изследователи и писатели, за да обсъдят случващото се в достъпа до информация в Югоизточна Азия и да очертаят бъдещи стратегии за развитие.

В Пакистан се състоя конференция за достъп до информация.

По повод 28 септември Програмата „Достъп до информация” на Института на Световната банка публикува 8-минутно видео как различни групи от обществото използват правото си на достъп в Бангладеш. Институтът публикува доклада Силата да използваш Закона за достъп до информация в Бангладеш: Опитът на обикновените хора съвместно с Инициатива за човешки права на Британската общност и Асоциираната Мрежа за социална отчетност – Южна Азия. Докладът съдържа 15 случая, представени от неправителствени организации, в които правото на достъп се използва от обикновения гражданин. 
Организациите Гражданска кампания за право на информацията и Асоциацията на международните НПО в Непал организираха информационна кабина на най-оживеното кръстовище в Катманду, за да популяризират правото на достъп. 5 580 души посетиха кабината през десетте часа, в които е била отворена.

 

Международни анализи

 

На 28 септември Article 19 публикува обзорен документ за състоянието на правото на достъп до информация в света в последната година. Като положителни тенденции бяха отбелязани подкрепата на 20 организации и 22 държави, включително Световната банка, Министерството за международно развитие на Великобритания, ПРООН и  Британската общност на Международната инициатива за прозрачност на помощите. Близо 50 страни, сред които и САЩ, също са се присъединили към Инициативата за прозрачност в добивната промишленост. Article 19 отбелязва като успех и голямата подкрепа към Инициативата „Партньорство за открито управление”.

 

Организациите Access Info Europe (Испания) и Център за право и демокрация (Канада) представиха анализ на правната рамка на правото на достъп до информация в 89 държави. Рейтингът на правото на информация е изготвен въз основа на 61 индикатора с максимален възможен резултат от 150. Резултатите показват, че по-новите закони за достъп до информация осигуряват по-голяма защита на правото на информация – от 20-те държави с резултат над 100, 11 са приели законите си след 2005, а 7 след 2000. В същото време оценката на правната рамка не винаги съответства на реалното ниво на прозрачност. В северните европейски страни законодателната рамка е по-слаба, за сметка на високата култура на прозрачност, докато Азербайджан, Непал и Етиопия имат силно законодателство, но слаба откритост на управлението.

 



[1] Превод на Декларацията за Открито управление може да видите тук. Преводът е на Николай Алексиев

 

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.