Дияна Бончева, координатор на ПДИ в Ямбол
Дияна Бончева
Дияна Бончева

Съобщения на сайтовете на австралийската компания Raiden Resources и на канадската Velocity Minerals Ltd, че всяка от тях поотделно придобива 100% върху правата за проучване на златно находище в общините Болярово и Елхово, предизвикаха остри реакции от страна на местна власт и граждани в община Болярово през последните месеци. 

Само преди дни в Болярово беше учредена Местна гражданска инициатива и организирана подписка до местния Общински съвет и до областния управител на Ямбол с искане да не одобряват устройствени планове, определящи територии за добив и преработка на метални полезни изкопаеми на територията на Община Болярово. 

Това е поредния опит на местните да спасят жилищата си, децата и природата от вредни производства. И поредният случай, в който жители на даден район в България научават с години закъснение, че държавата е разрешила на някой да прави сондажи или да взривява до жилищата и дворовете им, за да извлича природни богатства. 

Проблемът е в празнота в Закона за подземните богатства, според който частните инвеститори първо заявяват намерението си за проучване или добив пред Министерството на енергетиката, получават съответния договор с решение на Министерския съвет, след като са си внесли определените им от държавата такси и чак след това започват евентуални процедури по преценка за извършване на оценка за въздействие върху околната среда, съгласуване със засегнатите собственици и съседи на имоти и т.н. 

Такъв беше случаят през 2012 с фирмите „Елимар“ и „Минера-ММ“, които бяха получили от държавата разрешение за разкриване на кариера за габродиоритови порфирити и базалти от площ “Болярка” в землищата на селата Малко Шарково и Мамарчево в Община Болярово. Близо 6 години отне битката на местните жители, за да спасят жилищата и нивите си, попадащи в зони от „Натура 2000“. През 2018 Върховният административен съд постанови окончателно решение в тяхна полза. Освен разкритата им информация чрез мои и от други организации заявления по ЗДОИ, това, което най-вече им помогна, бяха двойките царски орли, за които Странджа и Сакар-планина са предпочитано място в България. 

Сега, две години след приключването със съдебно решение на сагата с кариерата край Малко Шарково и Мамарчево, жителите на Община Болярово са изправени пред нови две изпитания. През февруари тази година, след запитването ми до пресцентъра на Министерството на енергетиката за причината да се открие процедура за предоставяне на разрешение за проучвания за злато в площ „Драка“ на териториите на общините Болярово, Стралджа и Средец и кои са конкретните населени места, които то ще засегне, получих отговор буквално за три дни. Че площ „Драка“  попада в землищата на боляровското село Оман, стралджанските села Войника, Първенец, Правдино и Александрово, и селата в община Средец Малина, Загорци, Радойново, Зорница, Светлина, Драка, Средец, Проход, Белила, Кубадин, Бистрец. И че  разрешението ще бъде предоставено на столичната фирма „Зеленрок“, която е заявила намерението си още през 2017. Оттам лесно беше чрез Търговския регистър да установя, че фирмата, посочена от енергийното министерство, действително е със седалище в София, но едноличен собственик на капитала й е канадската фирма „0955767 Би Си“ ЕлТиДи, а зад нея стои друга канадска компания - Кю Екс Металс Корп, преименувана на 26 август т.г. на Gold Bull Resources Corp. 

Не толкова благоразположени бяха обаче в същото Министерство на енергетиката да ми предоставят информацията за площ „Иглика“, за която всички икономически медии в България на 8 юли т.г. информираха, че ще бъде придобита от друга канадска компания. Оказа се, че цялата процедура там е започнала още през 2013, но до момента в Община Болярово не е постъпвала дори неофициална информация, че в седем села от нейната територия и в още три села от съседната Община Елхово държавата е предоставила разрешение на „Болкан Минералс Дивелъпмънт“ за проучване на залежи за злато. 

В недалечния по-некризисен период за неправителствения сектор, през периода 2007-2010, Програма Достъп до информация покани в България холандският експерт Роже Флюгелс, който заедно с правните експерти на ПДИ Александър Кашъмов и Кирил Терзийски представи тактики за успешното използване на Закона за достъп до обществена информация пред журналисти от местни медии в 26 областни града. От Флюгелс тогава запомних: ако искам да получа истинската информация от държавата, трябва да „бомбардирам“ със заявления по ЗДОИ всички възможни институции, за които предполагам, че я притежават. Така и направих. Пратих заявления с въпросите си за площ „Иглика“ до Министерството на енергетиката, до Министерството на околната среда и водите, до Държавна агенция „Национална сигурност“ и до Главна дирекция „Гранична полиция“. Като във всички заявления изрично поисках и достъп до кореспонденцията им с други заинтересовани институции във връзка с предоставянето на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в находище „Иглика“.

На 10-тия ден от ДАНС ми предоставиха пълен достъп до наличната при тях информация по случая, както и уведомление, че препращат заявлението ми в Министерството на енергетиката в частта му за информацията, която не е налична в агенцията. Отново на 10-тия ден получих отговор и от дирекция „Правно нормативна дейност“ на МВР, в който надълго ми обясняват, че исканата от мен информация не била обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като била свързана с документи, а и не би имала самостоятелно значение. Но в крайна сметка ми дават и отговор на въпросите в заявлението ми до ГД „Гранична полиция“ - в ГДГП-МВР въобще няма информация, че държавата е предоставила разрешение на „Болкан Минералс Дивелъпмънт“ да проучва за злато на площ от 105,2 квадратни километра в землищата на 10 села на границата ни с Турция, която е и външна граница с Европейския съюз. 

С три дни закъснение от Министерството на околната среда и водите също ми предоставиха пълен достъп до наличната при тях информация във връзка с проучванията на площ „Иглика“, а за останалата, неналична при тях част, препратиха заявлението ми до Министерството на енергетиката и РИОСВ-Стара Загора. На 14 август, само 8 дни след като са получили заявлението ми, от РИОСВ-Стара Загора ми отговориха, че при тях изобщо няма заявления за преценка или за извършване на ОВОС от „Болкан Минералс Дивелъпмънт“ за проучване на площ „Иглика“, както и съгласувателни писма и отговори към тях с други заинтересовани институции. 

За това, че не е извършвана преценка за ОВОС вече имах информация от отговора на МОСВ, в който се посочва, че още през 2017 и 2018 министерството се е произнесло, че не е необходимо провеждането както на процедури по Наредбата за оценка на въздействието на околната среда, така и по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, макар и площта да попада в пет защитени зони от „Натура 2000“. Но пък с отговора от РИОСВ-Стара Загора имам двойно потвърждение на този факт.

Оставаше да получа и тройно потвърждение от Министерството на енергетиката. От там на 30 юли – 16 дни след получаването на заявлението ми, ме информираха, че удължават срока за произнасяне с още 14 дни, тъй като се налагало да искат съгласието на трето лице по смисъла на чл.31 ал.1 от ЗДОИ – „Болкан Минералс Дивелъпмънт“. На 14 август ми предоставиха пълен достъп до информацията по препратеното им от ДАНС мое заявление с входящ номер в МЕ от 24 юли. Със седемдневно закъснение, но все пак пълен достъп! На 26 август ми предоставиха пълен достъп до информацията по препратеното им от МОСВ мое заявление с входящ номер в МЕ от 5 август. С 21-дневно закъснение, но отново пълен достъп!И накрая, след 43-дневно съгласуване с „Болкан Минералс Дивелъпмънт“ и между различните дирекции в министерството, два дни преди изтичането на срока да подам жалба за мълчалив отказ, ми предоставиха и пълен достъп до исканата от мен информация с първоначалното ми заявление до тях - съгласувателните писма с всички институции и договора за проучване на площ „Иглика“. 

Така стана ясно, че при старта на процедурата през 2013 в исканията си за съгласуване до различните ведомства, тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката е  посочвало като населени места в рамките на координатите на находище „Иглика“ единствено селата Лалково, Ситово, Иглика, Голямо Шарково, Малко Шарково и Воден – без Крайново, Горска поляна, Вълча поляна и Голям Дервент, които са директно в кльона на границата на България и външна граница на Европейския съюз. 

Съгласувателни писма само за тези шест села са получени от Министерство на вътрешните работи, от Държавна агенция „Национална сигурност“ и министерствата на отбраната, на околната среда и водите, на здравеопазването, на външните работи, на регионалното развитие, на инвестиционното проектиране, на труда и социалната политика, на транспорта, на информационните технологии и съобщения, на културата, както и от тогавашния заместник-министър председател по икономическо развитие. 

Единствено в съгласувателното писмо на Министерството на земеделието, приложено към преписката по договора с „Болкан Минералс Дивелъпмънт“, наблягат че координатите, посочени от фирмата и Министерството на енергетиката, включват не шест, а 10 села и това са: Ситово, Иглика, Голямо Шарково, Малко Шарково, Воден, Крайново и Горска поляна в община Болярово, Лалково, Вълча поляна и Голям Дервент в община Елхово.  От Министерството на здравеопазването обръщат внимание, че в искането на Министерството на енергетиката е допусната неточност – за Голямо Шарково правилното име на селото е Шарково и поставят условия: при опитно-добивни дейности да не се допуска наднормено натоварване със замърсители на околната среда на „Обекти, подлежащи на здравна защита“, тоест  жилищните сгради, спортните обекти, обектите за временно настаняване и т.н., както и дейностите да са съобразени със забраните и ограниченията за санитарно-охранителните зони около водоизточниците. 

Като условие това е вписано в договора между Министерството на енергетиката и „Болкан Минералс Дивелъпмънт“. Но нито МЕ, нито фирмата, са съгласували до момента (2 години и половина след влизането на договора в сила) къде са водоизточниците и  санитарно-охранителните зони. 

Воден и Шарково, две от селата, които попадат в площ „Иглика“, са сред основните водоизточници не само за околните села в Община Болярово, но и за цялата Община Елхово, посочват изрично на сайта си от „ВиК“-Ямбол.Няма да се извършва оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост, макар, че в площ „Иглика“ попадат пет защитени зони: язовир „Малко Шарково“, части от защитените зони „Западна Странджа“, „Дервентски възвишения“ и отделните „Дервенстски възвишения 1“ и „Дервентски възвишения 2“, в които, освен царски орел, има и редица защитени видове, включени в Червената книга на България и европейските директиви. И всички те са част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“ за опазване на птиците и местообитанията. А освен това, в площ „Иглика“ попадат:

- Според Министерството на културата: девет недвижими културни ценности – три късноантични крепости, една базилика, два манастира, късноантично селище, две надгробни могили; 
- Според Министерството на земеделието: земеделски земи (ниви и пасища), горски територии – държавен поземлен фонд, общинска и частна собственост, стопански двор и урбанизирана територия, тоест обитаеми жилища. 

Въпросът, на който държавните институции, разрешили да се извършват сондажи в Странджа планина, не успяха да ми отговорят и за който ще продължа да ровя, е: Как карти на находище „Иглика“, което е на границата с Турция, тоест на външната граница на Европейския съюз, попаднаха в сайтове на чуждестранни фирми? Дали това не засяга държавната ни сигурност?

От Министерството на енергетиката заявяват в отговор на заявлението ми по ЗДОИ: „На „Болкан Минералс Дивелъпмънт“ не е предоставян от Министерството на енергетиката картен материал от специализираните карти и регистри за площ „Иглика“ и съответно не са му издавани удостоверителни документи, които могат да послужат пред трети лица за разпространение на картни материали“. От ДАНС заявяват, че това не е в тяхната компетентност. В Министерството на енергетиката твърдят, че към момента не са съгласували продажбата на правата върху находището, няма и подадена такава информация от страна на титуляра „Болкан Минералс Дивелъпмънт“. 

Жителите на Община Болярово са категорични, че няма да допуснат въздуха, почвата и водата им да бъдат отровени, както в Крумовград, Челопеч, Златица и редица райони в България. Подписката сред избирателите с постоянен и настоящ адрес се провежда в 20-те населени места на общината, а по инициатива и на хора, които вече не живеят тук, но са си запазили жилищата, тръгна и онлайн-подписка на собствениците на имоти в Община Болярово със същите искания – да се спрат всякакви инвестиционни намерения за добив и преработка на метални полезни изкопаеми на територията на общината.     

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.