Разговор с общинските съветници Добромира Костова и адвокат Веселина Александрова
 Искра Койчева, координатор на ПДИ в Пловдив |
Прилагането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) отдавна се е превърнало в ключов инструмент за повишаването на прозрачността и ефективността на управлението на градската среда. В това са категорични адвокат Веселина Александрова и Добромира Костова – общински съветници от коалиция "Продължаваме промяната – Демократична България" в Пловдив. И двете активно използват ЗДОИ в търсене на необходимите важни данни за състоянието на различни сектори в градската среда и за решаването на изключително важни градски проблеми – презастрояването, казуса с Панаира в Пловдив, продажбата на „зелени терени“ и т.н.
Много са казусите, които двете съветнички успяха да осветлят след получен достъп до документи и информация.
„Наличието на информация е ключово за нашата дейност като общински съветници – понякога един документ или неговата констатирана липса обръща на 180 градуса становището ни по даден казус. Пример за това е Международен панаир Пловдив. В края на 2021 г., когато Варна реши да апортира акциите си от него в пловдивското дружество „Пълдин Туринвест“, разполагахме само с публично известното решение отпреди 4 години тези акции да бъдат върнати на държавата. Никой не знаеше, че това решение не е изпълнено от кмета на морския град (към онзи момент Иван Портних) и че покана до държавата да приеме обратно акциите няма. В отговор от тогавашния зам. министър на икономиката Даниела Везиева научихме, че такъв документ липсва и тази информация предопредели следващите ни действия, всъщност дълга поредица от действия, без които още преди две години собствеността над Панаира щеше да е в решаващия си дял в частни ръце. Изводът – липсата на информация също е информация“, разказа адвокат Веселина Александрова.
„В основата на всеки казус, по който работим, стоят огромно количество документи, които поради сериозното изоставане на Община Пловдив по линия дигитализация на документооборота обикновено стоят в хартиен формат някъде по кабинети и архиви. Без достъп до документи ние като съветници сме изцяло блокирани и не можем да свършим никаква работа“, обяснява Добромира Костова. През миналия мандат тя беше председател на комисията по Устройство на територията и жилищна политика в Общински съвет Пловдив.
„Най-голям проблем ми създаваше липсата на лесен достъп до документите на дирекциите „Строителство“ и „Устройство на територията“ – преписки по имоти, строителни разрешителни, ПУП-ове, протоколи на ЕСУТ и мн. др.“, спомня си съветничката.
„Проблемите при поръчката за почистването на река Марица, която спряхме два пъти, Транспортният проект на Пловдив, разходите по проекта за качеството на атмосферния въздух. Изкарвали сме количествено-стойностни сметки на различни инфраструктурни проекти, изпълнявани от Общината. Изкарвали сме наяве множество пороци по ПУП-ове и строителни разрешителни. Успяхме да „осветлим“, макар и малко, най-непрозрачно работещия орган на Общината – Експертният съвет по устройство на територията (ЕСУТ), като ги накарахме да изпращат дневния ред на заседанията си, макар и все още да срещаме проблем с това да публикуват протоколите от заседанията си. Най-прясна победа след работа със ЗДОИ е, че стана ясен фактът, че планираната инсталация за рециклиране на автомобилни гуми, която трябваше да се изгради в града, няма необходимите разрешителни и сертификати“, изброи Костова.
Още в началото на работата си в местния парламент те разбират за важен пропуск в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), а именно че общинските съветници имат право на достъп до всяка информация и документи, които се издават от Общината, но не е указан срок, в който те трябва да получат исканата информация.
„За съжаление този пропуск беше използвано много умело от служителите в администрацията и често ми се е случвало да бъда бавена или изобщо да не получа документи. Защото освен че няма срокове в ЗМСМА, няма и ясно „наказание“ за отказ от достъп до информация“, обясни Добромира Костова.
Затова тя и Веселина Александрова започват да търсят достъп до информация чрез ЗДОИ, тъй като там нещата са много категорични и ясни – има и конкретен срок за отговор, както и има и „наказание“ за отказ да се изпълни искането.
Освен като общински съветнички, двете ползват ЗДОИ и в качеството си на граждани по различни екологични и други казуси, които изискват компетенциите на държавни институции като МОСВ, Басейнова дирекция, РИОСВ, ДНСК, РДНСК, НИНКН, различни министерства като регионалното развитие и благоустройство, на културата и др.
„Ползите са ясни – информацията е император (information is king). Без информация и без документи нищо не става“, категорична е Добромира Костова.
„Изпадали сме в нелепата ситуация да ни препращат от сграда в сграда, за да търсим папка с документи и след дни губене на време да ни предоставят част от преписка „да се запознаем“, без да ни предоставят копия от исканите документи. Затова липсата на отговор по официално наше питане в Общински съвет Пловдив и липсата на санкция за това води до това да изискваме тази информация като гражданин, именно по реда на ЗДОИ“, обяснява и Веселина Александрова.
И двете съветнички са категорични, че безцелното изискване на информация обаче не носи полза.
„Както всичко друго работата със ЗДОИ се учи. Не че самият закон е сложен или труден за ползване, а всъщност се получава така, че се играе на котка и мишка с „отсрещната страна“, ако „отсрещната страна“ не желае да предостави исканата информация. За съжаление в моята практика често се случва, че го играя малко детектив и търся информация, която институциите съвсем съзнателно искат да скрият. В такива случаи си е цяла наука как да си напишеш искането по ЗДОИ така, че да получиш точно това, което търсиш. „Отсрещната страна“ е много обиграна в това да крие и да заобикаля закона, така че наистина трябва внимателно да се опише искането. Случва се често с второ и трето искане да се стигне до търсения документ или информация“, разказва Добромира Костова.
„Най-често срещаното предизвикателство при използването на ЗДОИ е по искане да получим решение, с което се казва, че ни се предоставя пълен достъп до исканата информация, а като изчетем предоставеното, да установим, че всъщност са общи приказки, без реално да получаваме информация по същество. Не получаваме това, което сме поискали, а свободно съчинение. Това не трябва да ни отказва и при такива случаи решението подлежи на обжалване пред административния съд, въпреки че в него пише „Предоставям пълен достъп“. Това си е отказ за достъп и то без мотиви“, допълва и адвокат Александрова.
Изключителна отговорност е да взимаш решения, които засягат всички нас пряко или косвено и често има риск тези решения да са взети при непълна информация, считат и двете.
„Моята мечта е ЗДОИ да бъде приложен в идеалния вариант, т.е. да не трябва гражданите да пращат искания за достъп до документи, а всички документи, засягащи обществена информация вече да са публично налични на разстояние няколко клика на клавиатурата или на телефона. Това е моята представа за прозрачност и отговорност на публичните институции – всичко да е вече налично и качено в дигиталното пространство, а гражданите да успяват по бърз и лесен начин да си проверяват всичко, което ги интересува“, допълва Добромира Костова.
„Важното е да не се отказваме. Най-важно е да осъзнаем като граждани, че достъпът до обществена информация е наше право и че институциите са длъжни да работят в наша услуга, а не обратното“, казват и двете общински съветнички и призовават за активно използване на ЗДОИ.
==============================================
|
|
Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени в нея, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.